Следва

Баба знае най-добре: вълшебството на шипковия чай

Най-красивата Коледна приказка и кой спечели талисман от Pandora

Най-красивата Коледна приказка и кой спечели талисман от Pandora...

All About Life преди 10 години

Приключи поредната игра на Pandora и ViewSofia е време да обявим победителя с най-интересната коледна приказка, която трябваше да включва максимален брой ключови думи, отговарящи на талисманите в празничната колекция на марката. 

На финал бяха избрани 6 прекрасни истории, от които най-много ни развълнува "Коледната приказка на Христо" от Елена Георгиева, защото не можем да пропуснем факта, че е съвсем реална случка, в която някой безкористно е извършил едно добро красиво дело.

Ето избраните коледни приказки, които пожелахме да публикуваме, като първата е на победителя: 

"Коледната приказка на Христо" от Елена Георгиева 

Христо отвори очи, беше сам и объркан, не знаеше къде се намира, но знаеше, че силите го напускат. Студ и мраз бяха сковали всичко наоколо, скоро щеше да се стъмни, а Христо нямаше подслон. Всички къщи бяха заключени, във всяка светеше приказна коледна елха и се носеше празнично настроение. Хората вътре се веселяха, гледаха зимната приказка през прозорците си и си разказваха как на Коледа всеки трябва да върши добри дела и да помага на ближния в нужда. Но защо тогава никой не искаше да помогне на Христо? Той плачеше пред всяка врата, молеше за помощ, но като че ли беше невидим, никой не чуваше неговия отчаян зов. Мислеше само за острата пареща болка в коремчето си, не помнеше колко пъти ден и нощ са се сменили докато той зъзне
изоставен навън. Чудеше се къде е неговото коледно чудо, къде са Дядо Коледа и Рудолф и шейната с подаръците.
Перфектният подарък, за който мечтаеше Христо, беше дом и семейство, което да го дари с обич. Мразовитата нощ го сграбчи в ледената си прегръдка и погледът му се премрежи, странна топлина заля тялото му и пред него се разкри необикновена гледка - цветна въртележка. Тя беше украсена със захарни бастунчета и сребърни камбанки, въртеше се под ритъма на тиха мелодия, а с всяко завъртане Христо чуваше все по-ясно музиката и звъна на камбанките, и усещаше, че става по-лек и по-лек, и се понася нагоре. Тогава се появи Тя - неговият Ангел пазител. Тя сложи ръкавички на ръцете му и го понесе към топлата си къща, въртележката беше изчезнала, музиката беше заглъхнала. Христо гледаше в очите й и виждаше в тях надежда. Домът й беше топъл и уютен, в него Христо срещна погледите на усмихнати лица, които го приветстваха и прегърнаха. Тя го сложи на мека постеля, облекчи болката му и му подари малка коледна шишарка. Христо не можеше да откъсне големите си влажни очи от нея, Тя беше неотразима - толкова крехка и нежна и в същото време толкова силна, готова да го защити и предпази. Тя му направи най-прекрасния подарък - дари го с дом и семейство. Христо знаеше, че го очакват светло бъдеще и безценни мигове, той заспа с усмивка на лице, защото вече не се страхуваше да посрещне снежното утро.

Моята приказка е всъщност истинска история - не е забавна, но е с щастлив край. Христо е малко, болно, черно коте, което "човек" беше "подхвърлил" пред дома ни точно на Коледа, откъдето идва и името му, а Тя е моята невероятна майка, която направи и невъзможното, за да го спаси. Христо вече се възстановява и мърка доволно на топло, след като оздравее напълно, ще може да тича на воля на двора с останалите ни 6 котки.

"Коледна приказка" от Силвия Тодорова

Навън беше Неотразима Зимна приказка. Дядо Коледа пристигна тихо със Спокойствие и Доброта. Беше нощ и Златна възможност за Дядо Коледа. Пред къщата остана Шейната с подаръци, взе само Перфектният подарък и влезе вътре. Остави под Коледната елха Мир, Благополучие и Вяра. След това извади Здраве, Оптимизъм и Обич и добави и тях. Не забрави и Мъдрост, Свобода и Страст. Дядо Коледа се огледа - във въздуха витаеше Коледно настроение. Усмихна се с Удоволствие и излезе. Имаше Увереност, че ще настъпи Светло бъдеще. Изчезна... 
Детските очички погледнаха с Надежда Коледната елха. Разшириха се и замигаха
бързо.
- Каква хубава Въртележка!!! Очичките се изпълниха със Щастие и усмивка заигра на личицето - Дядо Коледа,
Обичам те! Малките крачета забързаха към спалнята на мама и тате. Край Коледната елха останаха тишината, светещите лампички и Коледното настроение.

"На Коледа стават чудеса" от Габриела Ангелова

Това не е типичната зимна приказка за Дядо Коледа, еленчето Рудолф или шейната с подаръци. Това е историята за едно малко момиченце на име Хайди и нейното малко кученце Сами.

Хайди и Сами живееха сами в дървена колибка в гората и споделяха заедно безценни мигове, изпълнени с игри, но и отговорности. Наближаваше Коледа и празничното настроение беше обхванало къщурката на Хайди и Сами. Малкият Сами подскачаше нетърпеливо пред пламъчетата на камината, която Хайди беше грижливо наклала, а самата Хайди се беше заела с подготовката на неотразима коледна трапеза, въпреки че до Коледа имаше още два дни. Коледната елха още не беше украсена, защото Хайди все не намираше време, а и момиченцето все още не беше приготвило подходящ подарък, който да постави под коледното дръвче, за своя най-добър приятел Сами. Именно постоянното суетене около създаването на коледно настроение и безгрижното отношение на Сами към украсяването на дома много изнервяше Хайди. Жизнерадостният лай на кученцето допълнително ядоса момичето и то нахока Сами. Хайди тъкмо беше извадила от печката цяла тава с прясно изпечени, ароматно ухаещи джинджифилови човечета и весело си тананикаше коледна мелодия, докато поставяше сребърните камбанки, принадлежали на майка й, върху коледната елха, когато чу трясък, идващ от кухнята. Когато влезе в кухнята Хайди завари тавата с курабийките на пода, а Сами тъкмо отхапваше от джинджифиловите сладки, приготвени за Коледа.. Хайди страшно се ядоса и каза на Сами, че й се иска да не го е приютявала в къщичката си и че иска да прекара поне една спокойна Коледа. Сами наведе засрамено и виновно глава и излезе през полуотворената врата навън да се поразходи, докато на Хайди й мине. Неусетно, гонейки слънчеви зайчета и блясъка на ледените локви, Сами не забеляза кога снежинка след снежинка, беше завалял ситен снежец, който бавно натрупа високи преспи сняг, които покриха дирите от лапичките на кученцето. Не забеляза също и че слънчевите зайчета постепенно намаляха, а нощта бавно, но сигурно настъпваше. Точно когато Сами осъзна, че е време да се прибира, той чу познат звук - от едно заснежено борче се откъсна коледна шишарка, която падна меко върху възглавница от пухкав сняг. Коледната шишарка щеше да е перфектният подарък за неговата Хайди. Сами се затича към шишарката, но не прецени, че там където беше паднала шишарката, снегът вече се беше превърнал в коварен лед. Сами точно успя да грабне шишарката с уста, когато усети, че крачетата му се свличат надолу по склона, без да може да контролира тялото си. В следващия момент кученцето се спускаше надолу по склона с цяла преспа сняг, но все така упорито стискаше шишарката между зъбките си. В същото време Хайди продължаваше да се суети в коледна еуфория. Тя вече отдавна не се сърдеше на Сами и го очакваше с нетърпение да се прибере, за да напълнят коледното чорапче с подаръци и да закачат на елхата и последното захарно бастунче. Но Сами го нямаше, а когато Хайди погледна през прозореца, търсейки да зърне верния си приятел, тя с ужас видя, че навън се е разразила истинска снежна въртележка. Хайди се разплака. Часовете и минутите без Сами минаваха за малкото момиче като ден и нощ. Хайди сложи плетените си ръкавички и шапка и нахлузи топлите си ботушки, взе газения фенер, с надеждата, че ще открие Сами. Търсенето й обаче беше обречено на провал, защото беше настъпило царството на непрогледния мрак, който точно изживяваше своята звездна слава и никакви блещукащи светлинки не можеха да го пробият. Колкото и да не й се искаше, Хайди осъзна, че ще има по-големи шансове да спаси другарчето си на сутринта, затова побърза да се върне в дървената колибка, преди самата тя да загуби пътя към дома. Въпреки че се прибра на топло в един украсен и уютен, макар и малък дом, сърцето на Хайди се късаше при мисълта, че е оставила най-скъпия си приятел да прекара сам една мразовита и страшна нощ навън. Безпокойните мисли не напускаха Хайди, но умората надделя и момичето неусетно се унесе в тревожен сън. На малкото момиче се присъниха тримата мъдреци от Витлеем, които я увериха, че нейният приятел е в сигурните ръце на своя ангел пазител. Мъдреците пожелаха на Хайди и нейния приятел светло бъдеще и изчезнаха точно толкова внезапно, колкото се бяха появили. Това накара Хайди да се сепне и да се разбуди. Вече беше снежно утро. Хайди набързо излезе от дървената къщурка, за да търси Сами. Тя изгуби час или два в обикаляне на гората, когато чу познат лай. Това беше нейният най-добър приятел. Лаят беше близо, но и някак далеч. Хайди не можеше да разбере от къде я вика нейното малко кученце. Тогава проследявайки ехото, момичето стигна до склона, от където се беше търкулнало кученцето. За Хайди не беше проблем да слезе и да прибере приятелчето си - склонът всъщност не беше толкова стръмен, просто Сами беше твърде малък, за да се изкачи. След няколко секунди Сами беше в прегръдките на Хайси и двамата не можеха да си намерят място от щастие. Коледата беше спасена. След около три часа, в които Хайди и Сами се топлеха пред уютната камина, двамата нетърпеливо се запътиха към легълцата си, защото иначе дядо Коледа нямаше да се отбие при тях. На сутринта, под елхата Хайди намери съвършената коледна шишарка, която щеше да бъде поставена на елхата следващата година, а Сами получи голямо джинджифилово човече само за него. И двамата се радваха на тези безценни мигове и си обещаха никога повече да не се карат или разделят. Коледният дух се беше завърнал и разпростря магията си над цялата гора....

"Нова година, нов талисман" от Дарина Пенчева

В една толкова далечна, колкото и неизмеримо близка Нова година една девойка си пожелало светло бъдеще. За това тя отишла в градския парк и с носталгия се разходила по детските площадки, спомняйки си преживените безценни мигове. Качила се на една цветна и странно как появила се въртележка. В този момент до нея се появили Тримата мъдреци, които били очаровани от душата на момичето, така чиста и неотразима. Те знаели какво тя си е пожелала и й дарили най-прекрасния талисман: ангел пазител, който ден и нощ да бди над
нея...

"Коледно чудо" от Паолина Койчева

В едно снежно утро, утрото точно преди Коледа, се случило най-невероятното чудо на света. На вън била прекрасна зимна приказка. Мек и пухкав сняг обсипвал нежно земята, въртележка от снежинки премрежвала въздуха, който
блестял в неотразима светлина, а в далечината се носел звукът на сребърни камбанки. Навярно тези, с които дядо Коледа бил окичил Рудолф, за да се чува кога пристига шейната му с подаръци.

В това вярвали децата, разбира се и чакали с нетърпение да видят белобрадия старец. В навечерието на тази Коледа обаче, той наистина пристигнал. Точно преди дванадесет часа камбаненият звън се усилил, хиляди ангели пазители озарили небето, миг преди шейната на дядо Коледа да се приземи и да дари с обич и доброта, тези, които го чакали. Това била най-прекрасната Коледа до сега. А хората били щастливи, изпълнени с вяра, надежда и благодарност за безценните мигове да са заедно в тази зимна приказка.

"Зимна приказка" от Ивана Стаменова

Снежно утро, Коледно настроение, захарно бастунче в ръка и неотразима грее Коледна елха. Благополучие, мир и доброта и най-вече здраве за всичките деца. Коледна шишарка на елхата и ангел пазител за всички по земята. Светло бъдеще за вас и празнично настроение за всички нас!

Честито на победителят Елена Георгиева. Наградата си може да получите в срок от две седмици в магазина на Pandora в The Mall.

More from View Sofia

More All About Life