Всеки има своята мечта. Някои реализират своите стремежи, понякога подкрепяни от съдбата, понякога – с неистови усилия. Повечето от нас обаче така и не се докосват до копнежите си. Причината най-често е, че първият неуспех ни спира. А и не винаги се досещаме да си потърсим нова цел, както прави мадам Гре.

Изключителната кариера на мадам Гре е следствие на провала на най-дълбокото й желание – да бъде скулптор. Самата тя се появява на този свят в Париж през 1903г, а точната дата и до ден днешен остава неизвестна. Това е само една от многото загадки около личния живот на модния гигант с миниатюрните размери от 1,52 м. Точно заради тази нейна склонност да оставя булото спуснато пред лицето на известността и скандалността по-късно ще я нарекат „моден сфинкс”. Отгледана е в буржоазно семейство, което я възпитава сред изкуство, музика и танци, често пътувайки извън Франция. Това й носи интерес към народните костюми на различни етноси, а най-силно повлияна остава от облеклата на древногръцките богини. Израства сред театъра на сенките на статуите от Високата Класика, които като амфибии танцуват с мечтата й.

Един ден дългоочакваната възможност се появява и малката Жермен, каквото е истинското й име, започва да работи непохватно с чука и длетото. Близките й не я подкрепят, защото намират скулптирането за неподходящо занимание за една дама. Както и да е, мечтата й се оказва погребана под отломките на неталантливите й опити. Следва първата й работа в ателие за шапки, същевременно прави прецизни скици и за много други ателиета. Практикува и в модната къща Преме, където придобива умения в техническата скица, кройката и шева. Оказва се, че и шиенето не й се удава. Единственото й упование става мулажът – моделиране директно върху човешки торс. А може би това е нейният начин да бъде скулптор, само материалът е различен – копринено жарсе.



1932г е важна за Жермен, защото тогава съзнателно променя името си на Алекс – можем само да предполагаме дали то не е вдъхновено от Александър Велики. И второ, защото отваря собствена модна къща - La Maison Alix. По-късно асистира на своята приятелка от детинство Жулиет Бартон и двете започват успешна колаборация.



Успехът следва три години по-късно, първо когато Алекс прави костюмите за постановката „Троянската война няма да се състои” от Жан Жираду. Въобще всичко, което е в сферата на античността, дълбоко вълнува и развихря фантазията на Алекс. Списание L'Officiel отразява красивата сценография. Започва нечуван интерес към копринените скулптури и от страна на много други издания. По това време етикетите на дрехите гласят “designed by Alix Barton”.






Името, с което става легендарна, взима от съпруга си Серж Анатолевич Черефков, неконвенционален художник, подписващ се с анаграмата Grès (от Serge). За този брак се знае твърде малко, като например, че Алекс приема източното православие. През годините, когато все още споделят един живот, се разразява и Втората световна война, която пряко засяга ателието на Мадам Алекс Гре. През януари 1944 г тя е принудена от немските окупатори да затвори ателието си, понеже не се съобразява със забраната да използва големи количества плат. Патриотично отказвайки да допуска нацисти на ревютата си, тя подкрепя Съпротивата с последната си колекция изцяло в цветовете на френския флаг.







Разбира се, след Войната кариерата й разцъфва. В работата си продължава да развива реинтерпретациите на класически мотиви. Днес най-големите куратори в областта на приложните и изящните изкуства констатират уникалния й подход да проектира дизайн директно в триизмерно пространство, никога не използвайки кройка. Постоянно открива нови подходи в драпирането върху торс, вървейки в крак с времето. В периода, когато Кристиан Диор налага прочутия New Look, мадам Гре започва да твори върху основата на корсет. Така създава едни от най-големите си шедьоври, които днес се пазят ревностно в историческите колекции.





Навлизането на етно влиянията през 60-те допълнително обогатява стила й. Класически модели като кафтани, пончо или сари се съчетават отлично с вече зрелия стил на Мадам Гре. По това време тя лансира и първия си парфюм – през 1959 г в Париж се понася уханието на Cabochard, което в превод буквално означава прасешка глава. Началото на емблематичната парфюмерийна къща – всъщност единственото, което е останало и до ден днешен – е положено.



В късните години от живота си Гре неуморно твори. В почти пълно монашество през умелите връхчета на пръстите интелигентността й се процежда, за да обслужва клиенти като Грейс Кели, Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Едит Пиаф и всички видни наследнички на аристократичните линии. Наричат я още „дизайнер на дизайнерите” и „повече Гарбо от самата Гарбо”.


Грейс Кели в рокля на Мадам Гре

В почти пълно монашество тя става и одалиска на труда си, винаги носейки работния си костюм – тюрбан, сива блуза от жарсе, сива фланелена пола, телесни чорапи и скромни черни обувки, каквито носели медицинските сестри. И всичко това в компанията на бенгалския си тигър, придаващ екзотичен и анахроничен вкус на ателието й.



Парадоксален е краят на модна къща Гре, която през 1980 г е принудена да затвори врати по финансови причини, а лейбълът е откупен от японски предприемачи. По-късните опити да се възроди тази иконична модна марка остават неуспешни, а смъртта на самата мадам Гре също е забулена в мистерия и оповестена на света едва година по-късно от дъщеря й.