Явно очакването на пролетта и мечтите за по-добри дни, които тя ще донесе, е развихрило въображението на много от вас.
Чудесните ви желания за по-красива пролет и по-красив град, които получихме на електронната ни поща, бяха повече от 500, а изборът - ужасно труден. Просто не можахме да се спрем на едно. Заредени с емоция, прилив на надежда и страшно искрени бяха всички, но за да ограничим, макар и в известна степен субективно, финалистите, избрахме и ви предлагаме 22 от най-хубавите пожелания. От тях вие, чрез гласа си в анкетата, ще предпочетете един, който в крайна сметка ще може да посрещне пролетта по-красиво от друг път през своите и на близък до него бъбрек-очила. Гласовете ви - в анкетата!
Кой, според вас, е пожелал да види най-красивите неща? Кой най-много заслужава да видии своята мечта през чифт жестоки слънчеви очила от KWIAT?
Срокът за гласуване е 48 часа! В петък, 24-и януари, в 4 следобед ще обявим щастливия победител!
Eто и финалистите:
Ванеса Иванова
Бих искала да споделя с Вас нещото, което ще ме сгрее и ще ме направи по-щастлива.
Искам да виждам повече майки с деца и бащи с деца, хванати за ръка, разхождайки се из алеите в парка, щастливи и усмихнати! Иначе казано искам да виждам повече семейства заедно и щастливи, повече хора, които да се радват на малките неща в живота, а не хората от „ Моето щастие”...
„ Моето щастие”
Ставам от удобния фотьойл, минавам по персийския килим до огромното лъщящо огледало и се поглеждам в него – прошарената ми коса, уморените кафяви очи, бръчиците около устата. Толкова ли съм стар? Вече? Прекарах младостта си в търсене на щастието. Когато бях в малките класове, докато другите се биеха и ритаха топка, аз стоях вкъщи и поглъщах творчеството на знайни и незнайни писатели. Когато бях на път да стана мъж, вместо да се веселя с приятели и да закачам „Евините” дъщери, аз размишлявах над философски въпроси и понятия на слънце в усамотени паркове. Не след дълго завърших и станах студент. Но и тогава не намирах време за себе си. Всъщност смятах, че го правя. Заучаването на сложни теории и закони за мен значеше градене на бъдещето.
Ах, бъдещето… Представях си се на средна възраст, с жена и две деца и доходен частен бизнес. Какви картини рисуваше въображението ми! Щях да бъда достатъчно богат, за да мога да купя на децата породисто куче и всяка година да ги водя на море в чужбина; на жена си щях да подарявам прекрасни бижута, да я водя на романтични вечери в скъпи ресторанти, да си устройваме незабравими екскурзии на всяка годишнина от сватбата ни… О, да, щях да се наслаждавам на израстването на децата ми, да ги приуча да мислят; щях да се оттегля с авторитет от бизнес средите и да прекарам спокойни старини…
Какво се обърка? Аз ли омотах конците на живота си или съдбата ми подложи крак? Не, не се провалиха плановете ми. Просто… не се развиха, както очаквах.
Вместо на 35 да имах семейство, аз не можех да си позволя да създам дом с жената на сърцето ми, защото развивах фирмата си и пестях всяка стотинка. Ожених се на 40, на 41 се роди синът ми. Вече бях улегнал, но не можех да отделям достатъчно внимание вкъщи, защото бизнесът не се управлява сам… И така трупах сътояние и обезпечавах хорaта, които обичах, а те се променяха с времето… Синът ми така и не позна що е пълното бащинско внимание, а съпругата ми забрави каква е топлотата на пълното отдаване.
Намерих си приятели, но и с тях не можех да прекарвам много време. Поне аз да бях доволен! Поне аз да изпитвах удолволствие от всички онези делови срещи и напрежение, с които бе изпълнен животът ми! Радвах се на парите и на успехите… но всъщност бях празен. И никъде в издигането си не намерих лек за тази празнота.
За това ли пропилях живота си? За тези лъскави залъгалки ли убих детето в мен и преждевременно дадох път на възрастния?! Нима в това се превърнаха бляновете ми, нима в това се случи да бъде „успеха” ми?! И сега аз стоя пред студеното лъскаво огледало, вече оттеглил се от бизнеса. Поглеждам тези очи, видели много безсънни нощи и предизвикателства. Те ме гледат разочаровано. „Защо?”, питат ме те. „Защо”, питам и аз Бог. Защо не мога да изживея живота си отново? Нямаше да допускам грешките, породени от наивните мечти, нямаше бавно да се самоубивам. Нямаше да се докарам до състояние, в което бих проклинал амбицията и бих дал път на инфантилността.
Право е казал поетът: „Всички искат да стигнат върха, без да си дават сметка, че истинското щастие се състои в начина, по който изкачваш стръмния склон”. Уви, аз не го послушах! Дано обаче поне някой амбициозен младеж го чуе и се спре, преди окончателно да изкове оковите, които безмислостно ще го завлекат в мъртвите дълбини на „щастието”. Моето щастие…
Десислава Маджунова
Искам всичко да е малко по-красиво. София да е топла. Уютна. И душите ни да станат по-топли, а в сърцата ни да е слънчево. Другото отвън не зависи от нас. Искам също и като се усмихна на някой непознат на улицата и той да ми се усмихне, а не да мисли, че съм от другите. Никога не съм разбирала защо някои хора намират усмивките за странни... Сигурно, защото нямам бъбрек от KWIAT! Безспорно. Това е.
Малко искам. А всъщност толкова много.
Соня
Това, което бих искала да видя, са хора, които виждат извън себе си. Хора, които се забелязват и не се измерват с поглед, не се съдят, не си лепят етикети. Просто хора.....които могат да се усмихват и да пожелават най-доброто освен за себе си и за другите. Много се усеща, когато потребността да си добър те изпълни. Тогава всичко трепти по различен начин! Тогава и София ще стане друга. И ще задиша. Иска ми се да виждам повече книги в ръцете на хората...когато си почиват, когато чакат, когато се наслаждават на себе си и града. Тогава ще има надежда, че нещо ще се промени. И ще просветне.. защото "прозорците" ще са повече.
Мария Попова
Мен ще ме сгреят лицата на хората. Те се променят всяка пролет. От студени, сиви и намръщени, стават топли, цветни и лъчезарни. С тяхната промяна се променя и целият град, а заедно с разлистването на дърветата всичко е съвършено.
С настпването на есента започва и чакането.
Моника Златинова
Какво очаквам да видя в София през идващата пролет? София – само като чуя това име и настръхвам. Въпреки, че не съм живяла другаде през съществуването ми досега – смея да кажа, че София си е моят град, родният ми град. Обичам я, уютно ми е, просто знам, че съм на мястото си.
Какво очаквам да видя през пролетта? Мисля, че всеки столичанин и съгражданин, очаква да види Нещо, Нещо голямо, надеждно, тръпнещо.... и то не само през пролетта, а във всеки нов ден, седмица, месец, година, след година, но уви...Нещото наречено промяна липсва.
Лично аз очаквам пролетта с нетърпение и вълнение, казват, че всеки обича сезона в който е роден, може би е така. Очаквам хората да опознаят по-добре смисъла на думите: добрина, всеотдайност, помощ, отговорност. Прекалено сме се вглъбили в себе си и в срутващото се върху нас ежедневие. Искам да видя погледите пак на тези хора, но не забити в разбитите павета, а гледащи към пролетното, светло и приветливо небе, разнасящо полъха на напъпилите, ароматни дръвчета. Очаквам, по-скоро, силно се надявам, че изход ще се намери и българите няма да бъдат чужди гости за собствената си родина, те ще се връщат във вълнуващата си страна, а няма да очакват куфарите си на чуждите летища. Чакам да видя по-чистите улици, чакам да купя от пазара български плодове и зеленчуци, не гръцки, турски и т.н., чакам да видя млади влюбени двойки, детски колички, щастливи и спокойни стари хора. Очаквам София да се събуди не само от зимен сън, но и от доста дълъг, мрачен и обвит в паяжини преход. Нека ни изненада тази пролет... толкова дълго очаквана, да ни отвори душите за една нова София – по- мъдра, по-приветлива, по-сигурна.
Очаквам различното, онова истинското – новият живот, по-малка доза от размириците и скандалите, първите кокичета, по-чистите улици и институции, по-чистите души, усмихнати лица, надежда, повече надежда в очите на всички ни. София го заслужава... защото тя е моят град!
Ирена Костова
Когато пролетта пристигне в града, много ми се иска да видя как животворната ѝ сила преобразява бледите лица на посивелите от зимата хора, как слънчевата топлина и светлина карат кръвта им да тече по бързо във вените, а сърцето да бие по-ускорено, погледът да става по-блестящ, усмивките - по-ярки, смехът - по-ведър... Иска ми се да видя пролет в човешките отношения, в нагласата и светоусещането им, в настроението и поведението им.... Иска ми се да видя как пролетта изпълва цялото им същество!...
Иска ми се да виждам любовта и добротата, хванати за ръка, непрекъснато и навсякъде по градските улици....Иска ми се да срещам повече усмивки, повече хармония... повече спокойствие и сигурност, повече самочувствие у хората (но от това зрялото, спокойното, а не изкуствено напомпаното, пропито с комплекси и страхове)... Искам да виждам светлина в очите, топлина в душите, щастие в сърцата...Искам да виждам красота в най-обикновени форми и измерения...
Ето това е „нещото” - „Нещо, което отдавна чакаш, а още не си видял. Нещо, което ще те сгрее. Ще те направи по-щастлив. По-горд. По-изпълнен с надежда.” - нещо малко утопично, но безкрайно красиво, нали?....
Теодора Колева
София си има всичко. Улиците ме отвеждат на красиви и неочаквани места. Монументите и паметниците на културата привличат туристи от цял свят. Съвсем наблизо е Витоша, която приканва всички софиянци да избягат за един уикенд или поне за няколко часа от напрегнатото си ежедневие, за да подишат чист въздух.
Но сякаш красотата на града и неповторимата природа не ни радват достатъчно. По улиците на София виждам твърде много тъга. Просяци, дрипави и гладни, ме преследват по улиците или в метрото с поглед изпълнен с надежда.
Аз извръщам очи. Преструвам се, че не ги забелязвам. Не че не искам да им помогна. По-скоро се опитвам да отрека пред себе си факта, че не мога да го направя.
Това лице на София ме натъжава. Още повече ме разтърсва жестокостта към животните и страданието на бездомните кучета. Представете си колко тежка е за тях зимата!
Надявам се пролетта да донесе на София много топлина. Бих искала по улиците да виждам повече усмихнати лица!
Надявам се! Може би дори мечтая... Но подаръкът Ви ще ми донесе много радост и определено ще изпълни ежедневието ми с повече красота.
Ани Узунова
Пролетта наближава, а и времето спомага да се настроим плавно за идването ѝ. Нямам търпение да дойде, за да посетя Южния парк и отново да се порадвам на красиво разцъфналите цветя и хората, разхождащи домашните си любимци, ухилени до ушите. Да ми замирише на прясно окосена трева.
С приятеля ми обичаме да го посещаваме често. Взимаме си свежа напитка и обикаляме по алеите. Пълно е с малки деца, с балон в ръка или хапващи някое лакомство, което мама предвидливо е скрила в чантата на излизане от вкъщи. Би било приятно да виждам повече усмихнати хора, повлияни от пролетното слънце. Ех, пролет...замечтах се.
Габриела Ангелова
Поздравления Viewsofia; Поздравления и Kwiat ….. за чудесната игра и още по-чудесния подарък. И за това, че ни насърчавате да търсим и променяме заобикалящото ни пространство, което напоследък има нужда от ударна доза „освежаване“. Дотогава… и чифт страхотни очила от колекцията на Kwiat ще свършат работа. Те ще са онзи прозорец към нереалния, приказен, почти магичен свят на нашия любим двумилионен град. Слагайки очилата, пролетна София заприличва на място от приказките за принцеси – птички чуруликат под дъжд от капки от бистър фонтан, пухчета от цъфнали дървета се реят като мартенски сняг наоколо, а уханието, което се разнася във въздуха е несравнимо с нищо. Но докато мечтаем за тази приказна идилия, шум от наблизо преминаващ трамвай, мръсни найлонови пликчета и миризма на тестени закуски набързо ни изважда от утопията. Това ме кара да си помечтая за по-реални подобрения в натоварения град. Срокът е кратък – до пролетта – значи трябва още повече да занижа очакванията. Какво може да се случи в София за толкова кратко време, че да я доближи до онази София погледната през стъклата на Kwiat?
На първо място, искам една малко по-безцветна София. Искам стените по сградите да са едноцветни, а не нашарени с безобразни символи, омразни нарицателни квалификации и безформени рисунки, всички те претендиращи да са бунтарско изкуство, а всъщност представляващи хулигански драсканици. До пролетта е напълно реално да видим София почистена от графитите, свастиките и цялата тази грозота, която е покрила собствените ни домове.
Инициативата по почистването на сградите може да бъде съчетана с поставянето на дълго обещавани бели платна или пана, предназначени за графитоманиаците, а за онези, на които не са били безразсъдно смели да надраскат някоя стена, но им се искало да порисуват, биха могли да бъдат поставени големи бели гипсови фигури, които да бъдат оцветявани от малки и големи. Нека това да е подарък за нашите градски художници, които с изкуството да правят от нещо просто, нещо великолепно, ще направят подарък на всички софиянци. Подобни фигури – мечета – вече бяха поставяни в центъра на нашата столица и се радваха на голям интерес. До пролетта на 2014-та, такива фигури могат да изникнат в различни квартали в София и да започнат да предизвикват повече усмивки.
Второто нещо, което си пожелавам за наближаващата пролет, е да имаме удоволствието да се порадваме на един светещ пеещ фонтан – точно като този познат ни от приказките за принцеси. Цветната и звукова феерия ще усили поне малко чувството за това, че сме жители на европейска столица, която може да избяга от кича, безвкусицата и претруфеността. Пролетта ще е още по-близо до сърцата ни, ако по дръвчетата се накачат лампички или светещи герлянди от малки пролетни цветчета, които са естествено продължение на коледното настроение, създадено от блещукащите коледни свещички.
Искам и още нещо, трето - искам някъде в София да има „аериран площад”, също като от една реклама на популярен швейцарски шоколад, където хората, стъпвайки върху балончета от асфалт, загубват равновесие и това ги принуждава да си станат по-близки, прегръщайки, подпирайки и държейки се един за друг. Ако изграждането на цяла такава улица някъде в София е невъзможно, то съм сигурна, че една отсечка или тротоар от улицата не биха били проблем – дори „аерираната“ настилка да представлява изкуствено и временно покритие.
И на последно място, искам из цяла София да бъдат поставени автомати за късметчета (безплатни), които да оправят лошото настроение на софиянци, които бързайки към работа, имат уникалния шанс да се заредят с доза късмет, радост, щастие, любов…
Всички тези подобрения на фона на детски представления, поднесени в зелените паркове на София ще допринесат за това не само софиянци, но и всички посетители на града да се гордеят с това, че имат една столица, която наистина „расте, но не старае“, а и дори, когато остарява, го прави достойно. А ние можем да ѝ се насладим, отмаряйки на някоя пейка, стоплени от прокрадващите се първи пролетни лъчи, пречупени през уникалните слънчеви очила на Kwiat, с които пролетна София е по-златна, по-величествена, по-топла, по-наша….С пожелание за една прекрасна и изпълнена с надежда Пролет 2014…
Христина Христова
Родена съм през пролетта, може би затова обичам толкова много този сезон. Характерни за мен са нетрадиционните, малки и странни мечти. От доста време си мечтая да видя на живо жираф и да имам снимка с него. Усмивката ми е като на малко дете, когато разказвам тази мечта. Преди няколко дни прочетох в един сутрешен блок, че в Софийския зоопарк вече има жираф...и очите ми светнаха. А пролетта наближава...вече почти усещам мирисът на свежи пролетни цветя, красиви зелени поляни и моето пътуване до София, за да осъществя най-после тази така дългоочаквана среща с НЕГО, с моето любимо животно - ЖИРАФ!!!
Милен Миланов
Очаквам щастливите хора...
Очаквам да видя повече щастливи хора. Такива, които като те срещнат се усмихват и ти кимват. От онези, които се радват на всичко - на пролетния ден, на песента на птиците, на скърцащите трамвай, на праха дори... Люде, забравили за стреса и проблемите си, лишени и оперирани от параноята, че ги преследват постоянно.
Да, липсва усмивката, която разкрива лъчезарния човек! А София е столицата, мястото на щастливите и одухотворените хора, на изкуството и историята. Не е нужно да си с очила, за да се радваш на това, което имаш и изпълва мирогледа ти! Просто трябва да умееш да черпиш с пълни шепи!!!
Евгения
Очаквам да видя всичко.
Очаквам да виждам щастливо детето ми.
Очаквам да виждам семейството ми и приятвлите ми по-често.
Очаквам да чувам повече музика, където и да е, каквато и да е.... Нека да е музика.
Не искам да очаквам протести.
Не искам да очаквам каквито и да е хора от жълтите павета да ни променят е ежедневието.
Искам да очаквам, че аз и семейството ми ще бъдем добре.
Искам да видя с очите си как това се случва!
Дениз Хаджиева
Това, което очаквам да видя през идната пролет са повече усмихнати и лъчезарни българи!
Очаквам една нова парадигма от поведенчески модели, на емоциите и на духовността на всеки един от нас.
Очаквам повече човечност, съпричастност и емпатия към ближния.
Очаквам чисти сърца и добри намерения.
Очаквам повече опазване на красивата ни столица, с повече ентусиазъм и любов.
Очаквам красива и слънчева пролет!
Това искам да видя......това ще ме направи щастлива, горда и изпълнена с надежда.
Ивета Досева
Очаквам да видя повече детски усмивки, това е сигурен показател, че и родителите им ще бъдат щастливи. Какво по-хубаво от това - щастието винаги е красиво!!!
Мария Ценкова
Това, което очаквам да видя тази пролет (наред с цъфналите дървета и пролетните цветя), и което ще ме направи наистина изключително щастлива, са първите стъпки на дъщеря ми!
Мила Неделчева
"...да забележиш красотата на нашия град... "
Казват, че южните страни изглеждат по-свежи, по-чисти и по-пъстри, заради начина, по който падат слънчевите лъчи там.
Е, и ние се стараем да сме в крак с цветовото многообразие. Всяка сграда в София си има поне 3 фонови цвята, а с дограмите и балконите на места сме все едно в Тоскана...
Очаквам на първо място да видя цялият този пулсиращ урбанизъм през един чифт златни очила. Да гледаш на живота през розови вече не е достатъчно, дали поради ориенталското във всеки от нас, но си мисля, че светогледа на всяка българка трябва да е и малко блестящ, а защо не и лъскав.
Надявам се през пролетта да вали. Нека всеки от нас в най-дъждовните дни да съчетае най-смелият и цветен аутфит с невероятно елегантната си походка.
И разхождайки се, ние всички разноцветни дъги, ще ви се усмихваме в София.
Мария Станкова
За мен тази пролет ще бъде различна, независимо дали ще я гледам през нови слънчеви очила. Винаги съм обичала София и не бих живяла никъде другаде, но тази пролет всичко ще бъде различно за мен и за съпруга ми, защото на 22 март, точно на първа пролет, чакаме да се роди нашата дъщеричка.
Никога не съм гледала с такава надежда напред във времето, с такова желание и нетърпение (и малко страх).
Надявам се заради нея, че много неща ще се променят. Всичко ми е някак по-светло. Нищо, че завърших бакалавър и магистър Геология в СУ, а сега работя като мърчандайзър в ZARA. Харесвам си работата. Обичам хора, които се обличат добре... дори може би това е, което искам да видя през пролетта, искам отношението на хората към външният им вид да се промени, защото въпреки блоговете и списанията и изобилието на пазара, все още софиянци живеят със стереотипите и схващанията на родителите си и с чалга манталитета на обкръжението си. Може би крачка към това ще е, ако повече хора отидат да гледат Aerosmith, вместо концерт на планета.
Искам София да се превърне в една европейска Street Style столица!
Чакам пролетта с нетърпение, чакам нов живот, нов сезон, нови мечти и преобразени хора по улиците, за да си правим живота взаимно по-хубав!
Лили Минева
Виждаш това, което очакваш...
Oчаквайки пролетна София, виждам щастие в очите на столичани. Всички се пробуждат от зимната меланхолия, светът се раззеленява... хората стават по-зелени...Столичани се влюбват - в някого, в нещо, в идея, в мечта, в себе си, в ближния си... Усмихват се без повод, защото това коства, толкова малко, а носи толкова много... Смехът от непринудените разговори се носи от всякъде... от малките кафетерии, през лабиринта от улички, през училищните дворове и се разлива в падащата вода във фонтана пред Народния театър... привечер... Дните стават по-дълги, нощите се скъсяват...времето се къпе в лъчи и всеки се пита: " Какво ни пречи да сме по-добри... ?!?"
Вълнуваща пролет...
Миро Христов
Очаквам да видя как изгаря Парламента отдавна го очаквам и още не съм го видял. Определено ще ме сгрее, ще ме направи по-щастлив и по-горд и най вече изпълнен с надежда за по-добро бъдеще.
Ирина Кавармова
През идващата пролет (за жалост зимата не дойде) ,очаквам София да ме изненада отново, всеки път е различна - искам да виждам все повече усмихнати и вярващи в себе си хора, носещи позитивизма във себе си .
В София се случват нещата - има развитие, има динамика, има и тихи и спокойни местенца, все едно си избягал от действителността . Макар, че не съм от София всеки път я преоткривам, живота в нея кипи и не спира дори и в малките часове на нощта. Искам да ме изненада отново - модерна, нахакана , млада и завладяваща - сложила чаровната си усмивка и онези жестоки очила, които казват - аз съм щастливааа. Усмихвайте се!
Александър Караджов
През идващата пролет искам да видя в София промяната, която ще залее цялата страна. Това е, което отдавна чакам, за да ме направи по-щастлив и горд, че съм българин, и естествено изпълнен с надежда за по-добър живот тук, а не в чужбина! И тъй като KWIAT, а и никоя друга фирма, произвеждаща очила, все още не са открили и патентовали розовите очила с които да виждаме света в розово, желанието ми е в София, и оттам във България, да настъпят промени към по-добро, за да мога да си нося чудесните очила тип "бъбрек", без да има нужда да им слагам розови филтри!
Августина Даскалова
Здравейте, любими автори на любимия сайт!
Искам тази пролет да видя софиянците с искрени усмивки под очилата на KWIAT и непринудено да се поздравяваме с непознати като мадридчани или нюйоркчани, когато погледите ни се срещнат или се сблъскаме на тротоара, да спрем да се делим на провинциалисти и столичани и да дишаме и това лято с пълни гърди.
Изпращам Ви поздрав с песничка на групата Meхехе на любимата половинка (автор на текста и вокали), който, ако аз спечеля, ще носи втория чифт.
Как може да се включите в следващата игра - тук>>
