Дизайнери за следене - Мартина Спетлова: оранжево + зелено = небесно синьо + червено

Така започват нашите впечатления от тази млада дизайнерка, която преди да се дипломира от престижния Central Saint Martins в Лондон през 2010, е следвала химия в Прага. Определено е особена, със скромно излъчване като повечето вундеркинди и много гласовити цветови комбинации. Днес големите медии във Великобритания й слагат етикети като „Лондонската кралица на текстурата”. Защо искаме да я споделим с вас? Защото е чудесна: свежа, работеща в малко киселинни гами, уравновесени от не много разчупени силуети, по-сухи, по-алкални.

Чехкиня е. То е ясно, че пределите на Златна Прага няма как да поберат таланта й, затова тя тихо се пренася в Лондон. Още като студентка печели един куп престижни награди, сред които са Chloé Textile Award, стипендията на L’oréal professional, място сред финалистите, селектирани от журито на деветото издание на International Talent Support в Триест, конкурсът Talent for White в Милано. Може би защото изследователският й, научно насочен интелект я дисциплинира. А без дисциплина тя не би могла да създаде тъканата кожа, неин запазен знак: върху кожа в ярък цвят много точно Мартина създава десени от друга кожа, промушвайки контрастна лента ту отгоре, ту отдолу.

В интервюта Спетлова спокойно споделя, че оценява работата на големите дизайнери, но вярва в собствения си път. Целта й не е да работи за известни личности, а за дами, които ценят ръчния труд и които знаят как да бъдат ярки. Вече е любима на стрийт стайл акулите, които наистина приковават вниманието: харесват късите якета от апликирани плисета в ярки цветове, като наредени от детски конструктор.

Едва ли някога ще видим равна текстура в нейна колекция, казва тя. Вярва и в своята естетика, в композициите като цветни задачи, в лекото настроение, средно между ярката атмосфера на 60-те и стрийт sci-fi. Може би всички тези наредени, колажирани ярки парчета плат са като донякъде като периодични таблици на елементите на модата, може би отразяват и контрастите в житейския й път.

Докато прави експерименти в университетската лаборатория в Прага, Мартина някак си съумява да работи в Центъра на жените артисти в Пакистан и да стажува при Джон Галиано и Джереми Скот. С последния със сигурност е имало какво да си кажат, защото работят в един цветови спектър на естетиката. Джереми Скот мисли с повече размах, създавайки относително монументални шедьоври, докато Спетлова носи практичността у себе си. Което ние много харесваме, защото тя е мостът между въображението и успеха.

Мартина си пада и по модните филми, за които колаборира с великобритански и чешки артисти. Настроението в тези кратки произведения е особено и не може да влезе в рамките нито на жанр, нито се поддава на лепене на етикети. Докато тънката червена нишка на стила на Спетлова преминава през лабиринта на сезоните, то тя всеки път ни потапя в различна минорна гама. Има нещо извънвремево в лентите й, защото тя определено избира локации, способни да побъркат. С контрастните гами на облеклата й прекрасно се съчетават резки светлосенки. Драматичността се подсилва от силното излъчване на моделите, които тя подбира, заявявайки, че якетата и палтата й не са за всеки. Че те са си самодостатъчни, както критиците ги определят, и точно тази независимост е атрактивна.

Вдъхновява ни, защото показва ясно и ярко какво се случва с хората, които избират да следват мечтите си.. Но винаги помнейки, че пътят, понякога плисиран, понякога със странно преплитащи се като парчета кожа обстоятелства преминава през здрава работа и непоклатима вяра в собствените идеали и способности. И че периодичността е по-добре да си остане в таблицата на елементите, защото днес в модата се ценят постоянството в личния стил.