Няма да облечем нищо от есенно-зимната колекция на госпожа Бъртън за Александър Маккуин, с изключение на две рокли - една тъмно масленозелена с висока яка и едно тъмно масленосиня, показана на дефилето след зелената.

Разбира се, ще признаем че харесваме до лудост и ботушите с връзки в блестящи легла, както и наистина страхотно ефектните гривни върху горната част на дланта, но другото ни е мрачно и/или бледо до степен, която ни тревожи.

Рязаната бродерия не е заровена дълбоко в миналото, оказва се, защото в новата колекция на Сара Бъртън за Alexander McQueen тя върши идеална работа за да подчертае като негатив силата на мрачното начало. Бели мрачни рокли, отдавна не бяхме виждали такъв оксиморон на подиума. Колекцията след началото се развива до разтърсваща степен на загадъчност и странност, пълна е с тъмно очарование и обоснована от препратките на авторката към персонажите от приказката "Красавицата и звярът", по собствените й думи.

Само дето момичето на Alexander McQueen освен красавица е и странна бледа птица с плашещо бледи устни и прическа като на готвачката в приказката, ако не броим твърде сложните прибрани към скалпа плитки. Подиумът отделно си е жива мрачна пустош, а отделните момичета са супер бели, отнесени и или силно закопчани до брадичката или силно разголени около шията, но все едно, в черно-белите си ансамбли те са близки до образа на викториански деви, за което достатъчно много допринасят и избраните от Бъртън рошави войнствени кожи.

Към края нежността и човечността, ако ги идентифицираме с бялата дантела от първите излизания окончателно отстъпват мястото си на дивото начало в природата: върху платовете разцъфват мрачни цветя, после роклите обрасват с тъмни пера и прилични на мъх релефи. Надеждата проблясва последна, с двата по-светли ансамбъла в самия край и дава лайтмотива на колекцията: един мрачен, по-мрачен Маккуин, отколкото бяхме свикнали да виждаме докато беше жив. Но все пак Маккуин, което Бъртън безусловно постига.