Това бе най-очакваното събитие на сезона. Първата колекция на Никола Гескиер за Louis Vuitton. За да стане ясно откъде идваше напрежението, е важно да се разбере контекстът: Гескиер, един от най-талантливите (или може би най-талантливият, но това са подробности) дизайнери от поколението на 40-годишните и най-влиятелният в този момент, премина от една велика модна къща - Balenciaga, в друга, Louis Vuitton, като смени във втората друг талантлив дизайнер от същото поколение, Марк Джейкъбс. При такова кризисно натрупване на очаквания беше съвсем в реда на нещата напрежението да кулминира в деня на ревюто на дебютната колекция на французина в дните на Седмицата на модата в Париж.

На Никола буквално можеше да се съчувства, всички погледи бяха приковани в него, а подсъзнателният страх от реакциите на критиците няма как да не е съществувал.

Марк Джейкъбс създаде цялата естетика на дрехите на Louis Vuitton фактически от нула - тя беше бляскава, иронична и дори с елементи на порно-шика, свойствен на Джейкъбс. И макар в писмо, разпространено преди началото на ревюто, Жескиер да изразява всячески уважението си към наследството на Джейкъбс, беше ясно, че пред него преди всичко стои задачата да предложи нещо ново, нещо принципно различно от онова, с което разпознавахме Джейкъбс.



И той предложи... младостта. "Младост", "свежест", "двайсетгодишните" - ето тази отдавна наместила се в устите на маркетолозите мантра, особено в големите международни луксозни брандове. Никой не казва "правим дрехи за 50-годишни богати лели", независимо че на практика може да е точно така, но всички говорят "нашите облекла са за младите, модерните и динамичните" и под тези лозунги много често се пласира откровено второкласният набор от слаботалантливи и скучни, но затова пък доста пъстри "лукове". Да се сътвори нещо действително свежо, младо и при това истински ценно и интересно в рамките на такъв сериозен бранд, като Louis Vuitton, е изумително сложно. Но при Гескиер се получи.

Жескиер взима за основа 60-те и техните основни кодове - минито, геометричните форми, цветовите плоскости — и ги съединява в жив, много парижки, секси, уличен стил. При това, за разлика от Еди Слиман, той не копира улицата - само я анализира и обобщава. Използвайки я в най-рафинирания й, изчистен вид.



Дълги остри отвори на деколтетата, външни джобове, високи поло яки, пришити мълнии - все стилистични прийоми на 60-те, които тук се съединяват с маниера на френските момичета, които с лекота и уникална непринуденост носят винтидж неща, комбинират ги с нещо ново и в резултат получават страхотно модерен и съвременен стил. Дори моделите са стилизирани по парижки маниер, визираме грима, при имитация на пълното му отсъствие, леко разчорлените коси, небоядисаните корени, никакви букли.

Къси кожени палта, къси тесни куртки, мини поли трапец, рокли трапец, тесни панталони от винил или трико, къси кожени сукмани, блузи без ръкав, великолепни тренчове, много поло. Нищо от "футуризма", с който бяхме свикнали да свързваме Гескиер във времената на Balenciaga, само традиционно мини с късо сако, в достатъчно футуристичен обем, но в абсолютно традиционен рисунък.

Гескиер умее да улавя тънката струна, сложността в механизмите на модата, като при това произвежда съвършен резултат. Минималистична в идеята си, но достатъчно ярка колекция, весела и свежа, с много малко принт, но затова пък с разкошни съчетания на разни оттенъци на бежовото с червеникаво, сиво, синьо, черно и прекрасния нюанс на денимово синьото.

Виждали сме от Гескиер и по-силни колекции, но талантът се състои не в това всеки път да вадиш нещо с уау-ефект, а в това да направиш нещо с голям потенциал, където са заложени още и още възможности за естетическо развитие. Тази колекция е такава. Тя е страшно класна, вибрираща от можене, обещаваща за всеки следващ ход на надарения Гескиер. Който ще чакаме и чакаме с все по-голям хъс. Защото тази мода е, която чакахме - без излишен блясък, без порно-шик, без излишни колебания в целта. А именно МОДА.