Животът след 45: Илиана Раева

Зад нейните 51 години стои една категорична, горда и красива жена! Тя ги навърши на 15 март, а ние й завидяхме за комфорта, с който се настани в тях. Самоуверено, артистично и женствено, златното момиче на българската художествена гимнастика открива всичките си прелести именно в тези прекрасни години. Според нейните думи "най-хубавите й до сега", а според нас най-знаковите за нейния живот.

Потърсихме я, за да ни разкаже за тях и за живота след 45. За всичко, което е научила и прозряла и за още много все важни неща, свързани с душевното и емоционалното й състояние и начина, по който изглежда. Дами и господа, Илиана Раева!

За спорта и тялото й
Аз бях толкова пренатоварена от гимнастика, че след като спрях да се занимавам активно с нея, започнах да водя, ако мога така да се изразя - атрофирал начин на живот. Преди шест години, когато танцувах в Dancing Stars, беше последният път, в който се движех по-активно. Единственото нещо, което правя сега за тялото си, са масажите. Без тях не мога. Правя си поне един път в седмицата релаксиращ масаж на цялото тяло. Не си правя антицелулитни. Те сигурно имат ефект, при мен обаче не са наобходими, защото съм била спортистка и ми е останало много от спорта. Спортът моделира страхотно. Аз на 40 години имах тяло като на 20-годишна! Гимнастиката определено много ми е помогнала да изглеждам така, както изглеждам сега, както и малко ген.

За начина, по който изглежда
Гримирам се всеки ден. Задължително си слагам фон дьо тен, понякога и пудра. Негримирана не излизам от вкъщи. Задължително един път в седмицата ходя на фризьор, на маникюр и на педикюр.

Нямам добър хранителен режим. Здравословният начин на хранене е смисълът на живота на голямата ми дъщеря Славея и тя постоянно ме кара да се храня пълноценно, но аз не мога да привикна с този навик.

Когато усетя, че напълнявам спирам хляба и сладкото. Но като цяло не вярвам в диети, вярвам само в глада и спорта. Все пак, ако трябва да ходя на море или някъде, където се налага да се съблека по бански, а леко съм напълняла, си имам една друга малка тайна. Увивам се в домакинско фолио от под бюста, слагам си анцуг и отгоре грейка и почвам да ходя на пътеката. Но само ходя! Никога не тичам, заради бюста си! Аз имам естествени гърди и много ги пазя. Много вярвам и в това, че тичането е противоестествено, пулсът трябва най-много да се вдигне до 150 някъде, 160-170 вече не е полезен пулс за организма. Ходя, колкото мога, най-много съм издържала около 4 км., докато започне да тече вода от мен. След това лягам и правя едни много специфични упражнения от художествената гимнастика. Много елементарни, но с много изпънати и стегнати крака. Това е моят начин за бързо влизане във форма.

Дъщерите ми ме заведоха на фитнес преди време и успях да се мобилизирам да ходя цяла седмица. Упражненията доста добре ми се отразиха, но спрях. Това не е за мен, защото аз съм много ленива. Едно време бях най-мързеливата гимнастичка. Сега, като се върна назад, даже се чудя как съм успявала да прекарам толкова време в залата. В този ред на мисли искам да кажа, че ако тръгнеш да правиш тяло, трябва да спортуваш всеки ден, това да ходиш 3 пъти в седмицата на фитнес или пък да почиваш в събота не е вариант. Тялото се нуждае от спорт ежедневно.

За личния стил
Когато бях млада, бях много екстравагантна. Сега се налага да се обличам различно. Откакто се занимавам с политика, костюмите преобладават в гардероба ми, но ако нямам срещи, обичам да съм спортно облечена. Обичам много разкоша, имам великолепни рокли, с които съм преживявала много прекрасни емоции. Имам един ярко червен костюм Chanel, изчистен модел, произведение на изкуството, който ще стане на 25 години. Това е моето бижу. Цветът му показва моите страстни усещания. Класиката му подсказва моята ретро душа. Той е по мен и подчертава тялото ми и всеки път, в който се появя с него, всички онемяват.

За аксесоарите
Никога не излизам без обеци. Имам страхотни бижута, но нещото, което никога не съм си слагала, е часовник. И вече имам обяснение защо. Хората, които носят часовници, по някакъв начин отброяват времето, което им остава, а аз през целия си живот не съм си позволявала да го правя. Затова може би имам и тази енергия и може би това е сред тайните ми за добър външен вид.

За духовното израстване
Имам си още една тайна, но не знам как ще я приемат хората... Аз вярвам, че съм многоизмерна същност. Вярвам, че имам духовно, емоционално, ментално и физическо тяло. И физическото тяло е проекция на другите три тела. Духовното тяло е душата, менталното тяло е мозъкът, а емоционалното тяло са страстите и не можете да си представите какво влияние на физиката имат тези неща.

Имам си едни мантри, които през последните шест години правя всяка сутрин, всяка вечер и дори под душа. Мантрите са моите молитви, връзката ми със създателя, с космоса и с природата. Мантрите ме оздравяват, променят и поддържат. Те са моят ключ към много врати и знам, че ако те са съчетани със здравословно хранене и рационален начин на живот, старостта ще дойде бавно. Аз съм благодарна на мантрите затова, че имам толкова много енергия и се чувствам все по-добре с възрастта.

За негативните емоции
Имам такъв обем от контакти в живота си, че вече инстинктивно съм създала една защитна стена, през която много малко хора минават. Дори и някой да подходи с негативни чувства към мен, рядко обръщам внимание. Дори не мога да се сърдя, от години не се сърдя на хората и много често забравям за конфликта още със затварянето на вратата след себе си. Липсата на омраза, завист, негативизъм много ми помага да се чувствам добре. Просто не плащам данък обществено мнение и колкото и егоистично да звучи, най-важното за мен е това как се чувствам аз! Обичам хората, но никога не ме е интересувало мнението им за мен.

За семейството
Аз съм се борила много за семейството си. Ние с Наско сме заедно от 31 години и сме имали много трудности и проблеми, но сме ги преодолявали. Сега между нас има една истинска любов, истинска обич, уважение към нещата, които сме преживели заедно и... две дъщери, които са ни страшен помощник. На мен те са ми стимулът за много неща, те са ми учителки, те са ми очите. Те ме карат да се чувсвтам пълноценно, а Наско се старае да се чуствам гледана, обичана, спокойна и харесвана. А това също е много важно нещо, за да изглежда една жена добре!

Автентична самоувереност
Като малка съм имала идоли, но сега нямам. Харесвала съм силни личности, защото и аз съм се чувствала такава. Винаги съм имала една странна самоувереност. От дете! Винаги съм си вярвала, винаги съм си се обичала. Знам, че ще прозвучи ужасно в ушите на хората, но наистина много съм си се харесвала. Разбрах, че съм красива още в първия момент, в който се видях осъзнато в огледалото.

Според мен това е много важно за един човек – да има самочувствие. Когато смачкат самочувствието на някого, той спира своята еволюция и развитие. Мен не можаха да ме смачкат, въпреки че съм работила с много властни хора, хора с много проблеми и комплекси, които мачкат по пътя си, но... силно ми е семето и съм се справяла. Успяла съм да мина през много катарзиси и тежки моменти, изпадала съм в страхотни дупки, в страхотни лични драми, но винаги някак си съм успявал да изплувам и да се чувствам много добре. Благодарение на книгите и философията проумях, че хората, които са ми причинили най-големите трудности, са едни от най-важните в живота ми. Те са ме направили силна и устойчива. Затова днес аз дори и в в най-големия си враг мога да видя страхотен приятел. Всеки човек, който срещам по пътя си, независимо дали ми причинява добро или зло, знам, че ми е изпратен за нещо.

За страданието
Винаги обръщам нещата в моя полза. Когато побеждавам – побеждавам, когато не побеждавам, винаги знам, че с това Бог ме е предпазил от нещо. Победите минават и отминават, но когато човек загуби, е съвсем различно. Научих се да обожавам страданието от загубата. Страданието ме кара да мисля, да анализирам. То е толкова по-силно от щастието, че те взима, свива те, обръща те към себе си, маха цялата суета от гърба ти и те отрезвява напълно. Няма по-велико чувство от страданието. То е божествено!

За миналото
Никога не живея с миналото. Живея с настоящото и наедно с младите хора. Приемам техния начин на мислене, техния начин на живот, техните комуникации. Това е другата тайна, която ме пази да не остарея. Да живееш тук и сега, защото оставиш ли се в миналото, значи се оставяш на старостта.

Животът след 45
Животът ми в момента е в нова фаза. Не можете да си представите как усещам миризмата, как виждам цвета, как усещам искрите в един човек, всичко е толкова различно от това, което усещаш, когато си на 20 и ми е толкова добре във възрастта, в която съм, че дори не мога да ви го опиша. И ако ме питате дали искам да върна времето назад, ще ви отговоря "не", защото се чувствам страхотно сега. Животът е уникален, а аз съм страшна авантюристка. Тези неща, които ви разказах, са част от моята формула, но според мен всеки има нужда от своя собствена!