Яна Акимова очаква първото си дете през Май, но въпреки това не спира да се занимава с това, което най-много обича - танците. Бъдещата майка е главният организатор на държавното първенство по спортни танци "Купа България", което се проведе този уикенд в зала Христо Ботев. За надпреварата, която завърши около полунощ снощи, спорта като цяло, бременността й разни други неща таньцорката разказва в интервю за в.Труд.
За спорта в семейството:
Беше някак естествено, тъй като израснах в спортно семейство - майка ми е тренирала художествена гимнастика, а баща ми - лека атлетика. Между другото, и досега всеки ден той тренира футбол. И двамата много държат на спорта.
Бях 6-годишна, когато майка ми ме записа на спортни танци. Тогава отидох с една приятелка в залата уж само да я гледам, но веднага започнах да тренирам. Първо си казвах, че танцувам, за да имам добра стойка, после амбицията надделя и започнаха състезанията.
За ограниченията:
В началото отидох във Верона само да направя проба с друг професионален танцьор, с когото да се състезавам по турнири. Треньорите много ме харесаха. Те бяха семейство с дете и живееха в къща във Верона, а аз и останалите деца спяхме в съседен апартамент точно до тях. Контролът беше постоянен - следяха какво ядем, спазваме ли си диетите. Имахме дори и фитнес режим. Един човек ни щипеше по кожата, за да провери дали сме слаби
Пицата беше забранена. Понякога ни позволяваха да обядваме бяла паста - тя е полусварена, там я наричат алденте, с малко пармезан. Беше отвратително. Вечеряхме единствено пилешка пържола със зелена салата. Без никакво сладко, шоколадът беше изцяло забранен. Според инструкторите от какаото мускулите стават по-тежки. Макар че в България се смята точно обратното - че дава енергия на тялото. Това, което ни даваха да ядем 10 дена преди състезание, беше лимони с мед.
Програмата още си я спомням: от 6 до 9 ч - балет, после уроци, след това преподаваш на по-малките и вечерта от 21 до 23 ч - пак тренировка. И каквото кажеше учителят, се изпълняваше. Много ни наказваха - правили сме например по 150 лицеви опори без почивка.
За семейния живот:
Много ми харесва, чувствам се толкова по-спокойна отпреди. Разбрах колко е хубаво да живееш с човек, когото обичаш и който те обича. Мислим по един и същи начин. И двамата търсим развитие.
Вече сме заедно година. Колкото и странно да звучи, преди да се запознаем в миналия сезон на "Дансинг старс", въобще не знаех кой е. Както казва той - била съм в кома. В началото всички ми говореха какъв е, какви заведения има. Но аз реших сама да си изградя мнение за него и съм много щастлива. Петко е голяма душичка. Всичко между нас се случи много спонтанно и точно тези неща са най-истинските.
За бременността и бъдещото майчинство:
Бебето, което чакаме ще е момче и засега обмисляме няколко варианта за име. Не знам на кой ще се спрем.
Никак не ми е трудно дори в състоянието, в което съм в момента да се справям с различни дейности.
През цялата си бременност се движа много и това ми помага. Когато бях в петия месец имаше период от 2 седмици, в който докторите ми казаха, че трябва основно да лежа - тогава се чувствах най-зле. Беше ми много скучно.
В началото малко ми се гадеше, но сега се чувствам прекрасно.
Влизам в осмия месец, терминът е определен за средата на май. Бебето трябва да е зодия Телец.
Досега съм наддала 5-6 кг и почти не ми личи. Просто коремът не може да се разтегне от мускулите, които имам. Не знам дали това е до ген, но когато майка ми е била бременна с мен, е качила 10 кг, а с брат ми - само 5 кг.