Следва

Лили Иванова тръгва на национално турне

Андрогинната чувственост на Тилда Суинтън

Или стилът и магията на една модна и киноикона...

People of art преди 9 години

Напоследък често говорим за нея. Едно от първите имена, за които се сещаме, когато стане дума за арт кино. Тилда Суинтън. А споменавайки я, пред очите на всеки ценител на изкуството изникват не само безбройните й незабравими участия, но и фотосесиите, които тя дефинира със специфичното си излъчване, перформансите, които ни смайват и ни карат да се замислим, тоалетите й, които критиците покрай червения килим намират едновременно иновативни и подходящи за настоящия момент.

Тилда не е поредната актриса. Тя е завладяваща с високата си изискана фигура, малкото триъгълно лице с дълбоки огледални очи и прическите, които винаги са нестандартни и които ни показват какво можем да сътворим от късата коса. Най-интересното около нея е особената андрогинна аура, която се е появила на този свят преди 53 години в Лондон. Като капка есенция на един от старите родове на Англия и Шотландия, Тилда префинва светското си образование и артистичността си в престижни частни училища, а нейни съученици са видни аристократи, като бъдещата лейди Даяна например.



Може би част от нейната загадъчна самобитност се корени нейде из екзотична Австралия, откъдето е майка й. Прибавена към дълбоката традиционна консервативност, заложена в английската страна на рода й, който води началото си от Средновековието, странната жилка резултира в безспорен артистичен талант. Малко известен, но говорещ много за характера й факт е, че на крехката възраст от 23 години защитава успешно степен от Социология и политически науки в Кеймбридж. Тилда започва кариерата си като театрална актриса в театъра Traverse в Единбург, където играе в сериозни постановки като Мъжът е мъж на Манфред Карж. Усъвършенства се и в Кралския Шекспиров Театър, докато през средата на 80-те телевизията я завлича с участие в мини-сериал, базиран на творчеството на Пърси Биш Шели.



Годините, които следват, са изпълнени с много малки роли, които постепенно я довеждат до големите. С царско спокойствие Тилда крачи към ролята на Орландо в едноименния филм от 92-ра година, който й носи първите значими международни отличия. А с осъществяването на тази роля сякаш полага началото и на андрогинния си образ, който така добре й пасва: филмът разказва за положението на жената през различните епохи, в които Орландо е ту мъж, ту жена. Всички превъплъщения са вътрешно заредени от таланта на тази жена, която с будния си поглед и интелигентно излъчване приковава погледите в себе си.




Виждали сме я и в бокс офиси, като Ванила Скай, където си партнира с Том Круз. Или в Константин, където играе ангел. Много от тези роли са съставката, която отличава тези и други филми от неангажираността на масовата продукция. Защото когато Тилда се появи, сцената изведнъж се променя – зрителят се събужда и почва да вижда повече от привидността на нещата, окрилян от силата на нейния дух. Всъщност няма лек и безхарактерен филм с нейно участие, защото тя не пасва в лека обстановка.



Дълбочината й инспирира. Придава сила на различни модни проекти, като превръща обикновените моменти в значителни. Ако погледнем фотосесиите й за W Magazine, ще разберем тайната на необикновеното: това усещане, че Тилда е в нещата, над нещата, самите неща, защото универсалността е нейното ДНК. Когато я видим, независимо дали на екрана, по време на перформанс или в списание, трескаво почваме да си задаваме въпроси. Това е част от нейния чар – събужда любопитство и сякаш ни казва, че отговорите са у нас, че сме самите ние. И че и търсенето, и намирането съжителстват едновременно и безпроблемно у нея, както асексуалността и чувствеността, консервативното и иновативното, традиционното и нестандартното, луксът и простотата.



Затова и звезди като Дейвид Бауи продължават да търсят колаборации с нея в проектите си (The Stars Are Out Tonight): защото тя носи духа на времето и безкомпромисно обявява своето аз. Със сигурност винаги играе себе си, независимо дали ще я видим като отчаяната жена на средна възраст (Странният случай с Бенджамин Бътън), представителка на социалните организации (Moonrise Kingdom), като изгаряща от страст (Младият Адам) или като чувствена вампиреса (Само любовниците остават живи).



Едно от иконичните й участия безсторно е ролята на Ева в италианската сензация "Аз съм любовта", филм, който е едновременно носталгичен и засягащ проблемите на съвременността. А да бъдеш грандиозна италианска майка с руски корени и таен млад любовник по изненадващ начин приляга на Суинтън. Сред красотата на Средиземноморието, пътуваща между спомените си за загубената самоличност и имението на богатия си съпруг, между грижата за децата, които се противопоставят на патриархалните ценности и скритите страсти, всичко това с костюми по дизайн на Джил Сандер, Тилда ни дава търсената и така рядко намирана многопластовост на образа.



Многопластова е и когато спи под стъклена витрина в Музея за съвременно изкуство, Ню Йорк, критизирайки отношението към хората на изкуството като към обекти, следени под микроскоп. Носи своите лични позиции дори когато се поставя в ролята на обект, чиито мерки са измерени до милиметър и оповестени гласно пред публиката в Париж (Невъзможният гардероб, ноември 2013), сатиризирайки отношението към тялото на жената.



Никога няма да ни омръзне да я гледаме. Най-малкото защото олицетворява идеала за връзка между духовна и физическа красота, но не защото е с чертите на красавица, а защото тялото й просто ни предава вътрешната й пълнота и изящество. Тя е толкова интересна, именно защото поддържа интересите си живи и непрекъснато се развива, без да се опива от славата. Не стъпва по нашата земя, но не защото е с нос в небето, а защото тя изконно е такава – като от друг паралелен и много по-приказен свят. Всъщност изкуството й е толкова живо и пълноценно, че докато напишем този материал, дори и за миг не ни мина през ума да проследим и клюките около нея – защото със силата и целеустремостта на изказа си тя заглушава бръмченето на неяснотите около себе си.



More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 5 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра