Тази книга е един вик – какво става днес с нас, българите? Един вопъл за обич. Но обич преди всичко към себе си. Защото как ще обичаш другите, когато ти сам себе си не обичаш?
Как и защо толкова е оскотяла душата ни?
Как така при досега с нормалния свят у нас се завихрят ненормални усещания?
И още, и още въпроси... И опит за отговори... И много мълчание...
Защото „Няма по-сляп от този, който не иска да види!“.
Защото „Не е ли доброто повече от злото?“.
Да, доброто... Което толкова ни липсва на нас, българите – било в родината, било в странство, днес. А може би и утре. Когато безвъзвратно ще сме го изгубили...
Очаквайте излизането на книгата на 11 април!
За автора:
Димо Райков е роден на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Член е на Сдружението на българските писатели.
Работил е като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика. Автор е на книгите: Стълба от камък, разкази, 1983; Жребият, повест, 1987; Мигът на невестулката, разкази, 1989; Писма до мъртвия брат, роман, 1993; Пансионът, роман, 1995.
