Хората сме интересни същества. В сравнение с останалите обитатели на планетата, ние правим чудни неща - спим по гръб, ходим напълно изправени, носим дрехи (през по-голямата част от времето), носим очила (ако се налага). Играем на компютрите си, обичаме слънцето да наднича през прозорците ни. Често спорим за смисъла на живота. (Нерядко се стреляме за щяло и нещяло.)
А също и КОЛЕКЦИОНИРАМЕ. Според Фройд тази страст произтича от нуждата ни да се справяме с екзистенциалния си ужас, търсейки опора в трупането на непреходни предмети. Според Колин Казимиър тя представлява подреждането на парченцата от пъзел, изграждащ собствения ни портрет.
Всеки човек е КОЛЕКЦИОНЕР. Кой не пази сувенири от екскурзиите си или снимки от рождените дни на своите деца? Това са обичайни неща, не си даваме сметка, че е КОЛЕКЦИОНИРАНЕ - КОЛЕКЦИЯ от мигове. Що се отнася до КОЛЕКЦИОНИРАНЕТО като хоби, то се практикува от всеки пети на света.
Най-многобройни са КОЛЕКЦИОНЕРИТЕ на монети, пощенски марки, картини, първи издания на книги, всички видове часовници. Има и такива, които събират стари автомобили и такива, които събират очукани чайници, но има и КОЛЕКЦИОНЕРИ на костилки, празни туби от паста за зъби, червени клоунски носове или пък на видове връв.
Ние живеем с вродения инстинкт да не пропуснем нещо, с инстинкта да попълваме житейския класьор. Но може ли да се окаже той смола, която ни примамва за да ни плени като мушици и да се втвърди?
КОЛЕКЦИОНЕРКАТА е спектакъл за слънцето и кехлибара!
„Колекционерката“ от РАДОСЛАВ ЧИЧЕВ
постановка КАТЯ ПЕТРОВА
художник РИН ЯМАМУРА
музика ХРИСТО ЙОЦОВ
участва МАЯ БЕЖАНСКА
Радослав Чичев е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е един от водещите на предаванията „Артефир“ и „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. През 2010 г. пиесата му „Колекционерката“, заедно с „Гарванът“ от Калина Попянева, печели първа награда на конкурса за камерна пиеса „Славка Славова“ в нашия театър. Дебютната му стихосбирка „От прашинката на деня“ (2011) получава бронзов „Пегас“ на „Южна пролет 2012“ в Хасково. През 2012 г. Радослав Чичев е победител на Фестивала „София: Поетики“. Изявява се и на сцената в поетичното представление „4х4“. Пиесата му „ТРАЕВРЕМЕНЕ“ е отличена в категория „Авторски прочит” на „Друмевите театрални празници 2013“ в Шумен. Скоро след това излиза втората му поетична книга „Сърцето на ловеца е лисица“. Участва в документалния проект „Дом” на Студио за документален театър „VOX POPULI”, представление за бездомните в София.
Какво е да живееш в себе си, да се затвориш във вътрешния си свят? Да създадеш свят на въображението? Какви са страховете, надеждите и мечтите ти? „Колекционерката“ пътува между реалността и съновидението. Нейната колекция е създадена от неща измислени, приели формата на истинност. Тя създава свят, в който пчелите имат свое мнение относно съществуването, а чаят от мандрагора ти помага да омагьосваш, ей така за кеф. Тя е художник, рисуващ вътрешния си светоглед. Вглежда се в себе си и се опитва да разбере коя е. Нейният вътрешен диалог е срещу един побъркан свят. Борейки се срещу него, тя създава друг, интимен свят. Изплита пашкул, в който да се скрие.
Радослав Чичев
Какво е да се се отдръпнеш, да се изолираш от външния свят, който „се е побъркал“? Какво е да живееш между реалността и съновидението? Да се вторачваш в миналото, да колекционираш спомените си, да си създаваш свой паралелен, въображаем свят. Да се вглеждаш в себе си, да задаваш въпроси, свързани със съмненията и страховете ти. Да повтаряш многократно любимите си навици. А когато нещо се промени, да се чувстваш обезпокоен, смутен и уплашен.
В Япония съществува термин, „хикикомори“, който дефинира самотния човек от нашето съвремие. Неговият проблем може да се опише като страх от риска, като надценяване на потребността от сигурност. Той е настроен срещу всякакви нововъведения – далече от сизифовските задачи, далече от идеята, че всичко се променя, че всичко е поток на възникване и загиване. Той се страхува от онази крачка, която отключва непредвидимото.
Ето такава е нашата героиня, живееща на ръба между измислицата и реалността, между нощта и деня, между земята и небето...
Катя Петрова
„Колекционерката“ - 12 април / събота/ от 19,30 ч. в Театър 199
Посвещава се на Дафина Георгиева-Роня
