Следва

От любов към големия екран: какво ново в киното в заглавия и трейлъри

Петте любими книги на Андрей Велков

Той е човекът, който пожъна истински успех с дебютния си роман „Български психар“ през 2012 г....

Books преди 9 години

Андрей Велков, е човекът, който пожъна истински успех с дебютния си роман „Български психар“ през 2012 г. и предполагаме, ще направи същото и с обещаното му продължение "Български психар II - Хрониките на Звеното", който излезе на българския книжен пазар само преди дни.

Парти-премиера-мега-психарията, както авторът я нарича, ще е на 29 април в Trip Ten (под Моста на влюбените зад НДК) от 19 часа, а на нея ще се разиграят сцени, достойни за криминалните страници на вестниците. Или пък – за кино рубриките.

Интерактивната жива инсталация, създадена специално за случая, ще предизвика слабите сърца, ще шокира пуританите и ще съживи най-колоритните персонажи и случки от двата романа така, както са описани, и ще докосне публиката още по-близо до сюжетите, до насилието и до уличния език в книгите.

Иначе Андрей Велков е на 37 години, бакалавър по политология от СУ, магистър по маркетинг от УНСС и доктор по улично право от Големия университет на живота.

Професионален хедонист с интереси в областите на екстремното купонясване, бойните изкуства, квантовата физика, литературата, тежкото пиене, леките жени, акробатичната орнитология и дзен будизма.

Срещаме се с интересната му личност днес, в рубриката ни "Петте любими книги на...", малко преди да се оттегли в лятната си резиденция в град Мордор.

„Девет разказа/Семейство Глас” – Селинджър, защото:
„Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива… И струва ми се, преди всичко друго ще ги накарам да опразнят главите си от това, с което са ги натъпкали родителите и други хора. Ако родителите са ги научили, да речем, че слонът е голям, ще ги накарам да забравят това. Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго — с едно куче или една жена например. — Теди се замисли пак. — Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот. Може да им покажа слон, ако имам под ръка, но ще ги оставя само да го гледат, без да знаят за него нещо повече, отколкото слонът знае за тях. По същия начин ще постъпя и за тревата, и за други неща.”

„Острови по течението” – Хемингуей, защото:
„Щастието често се представя като нещо много скучно, но причината за това е — разсъждаваше той, докато лежеше буден, — че понякога глупците са много честити, а умните са в състояние да причинят и причиняват нещастие на себе си и на околните. Томас Хъдсън никога не бе намирал щастието за скучно. Винаги то му се беше струвало по-възбудително от всичко друго, а за хората, които бяха способни да го изживеят, то не отстъпваше по сила на скръбта.”

„Дюн” - Франк Хърбърт, защото:
„Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“

„Времето на дъжда” - Аркадий и Борис Стругацки, защото:
„Онова, което в стария свят предизвиква най-силно желанието да бъде разрушено, най-лесно се приспособява към разрушителния процес, към жестокостта, към безпощадността, става необходимост за този процес и непременно се съхранява, става господар в новия свят и в крайна сметка — убива смелите разрушители. Гарван гарвану око не вади, жестокостта не може да бъде унищожена с жестокост. Ирония и страдание, деца! Ирония и страдание!"

„Пътеводител на галактическия стопаджия” – Дъглас Адамс, защото:
Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни."

 

More from View Sofia

Четиво в четвъртък: Импулс от Конрад Айкен

Books преди 2 години

Откровен и човешки разказ за най-откровено човешките качества на природата ни. Истинен във всяко време, на всяко място - особено днес, особено тук, нашето четиво четиво в четвъртък, в единствен превод на български език от колегата ни Мартин Иванов, много тихият, но стъписващ шедьовър на Конрад Айкън, носител на Пулицър, Национална награда за книга и е лауреат на поета на САЩ от 1950 до 1952 г., четем с притаен дъх... 

More Books