Ако днес бяхме абитуриенти, щяхме със сигурност да сме по-разумни в стилистичния си избор, да знаем какво е и не е за нас, да променим нещо или всичко от визията в онази нощ, когато бяхме на 18 -19. Но не сме!

Пораснали обаче, с удоволствие си представяме, че можем да минем отново по този път и каним в предизвикателството блогъри и приятели на медията. Какво щяха да облекат, в какво щяха да инвестират и какво никога нямаше да повторят някои от любимите ни модни хора следва ди видим в една поредица в дните преди и по време на абитуриентските балове.

Вторият ни гост:

Радостина Радичкова - Роди



За човек с професия, налагаща му занимание с тренда, днес си мислих за това какво може да добави стойност към дрехата...да ме накара да се почувствам специална. Като прототипите на коли, които ни карат да гледаме смело напред. Когато една дреха ми разшири хоризонта, и ме накара да я почувствам (тактилно) дори... да видя дълбочината й и това, че има нещо отвъд това да си привлекателен по общоприетия начин! Бих избрала дрехи и аксесоари, които ме карат да гледам напред и могат да ме накарат да бъда друг човек. И това си мисля, че е по-ценно в пътя към себе си, отколкото изконния стремеж да бъдеш привлекателен за другите.

Истинско предизвикателство е в София, България, да не държиш на клишираната представа за женственост. Не се страхувам с избора на дрехи да съм по-скоро ходеща скулптура, отколкото ходеща плът!