Съвременният градски човек е човек, който има свой собствен дух и енергия, забързан е в ежедневието си, занимава се поне с три неща едновременно, търси промяна, обича изкуството и вярва силно, че нещата се движат стремглаво напред.
Съвременният градски човек се познава не само по нещата, които прави, но и по начина, по който изглежда и по начина, по който говори. Той е чест гост на страниците ни, а днес ти го представяме в лицето на прекрасната Кристина Спасовска.
Само на 24, но сред инициаторите на мащабни проекти като "София диша" и "Зона Kултура Фест", тя определено е сред хората, които дърпат конците на културата в столицата напоследък. Или поне през последните две седмици.
Както знаеш от 9 май няколко софийски индустриални зони се превърнаха в пространства за изкуство. Изложби, инсталации, прожекции, пърформанси, дискусии, концерти, ревюта се случват в този алтернативен градски център за творческа работа и културни събития, а ние ще си изкривим душата, ако кажем, че не ни харесва...
V.S. Здравей, Криси. Разкажи ни малко за това как се роди идеята за Зона Култура Фест?
K: Когато през зимата се събрахме на среща, за да планираме новите дейности на фондацията (бел.ред. фондация "София диша") решихме, че тази година определено трябва да надградим досегашните си проекти. Искахме да направим нещо ново, което да провикира и нас самите като организация и хората, на които предлагаме проектите, затова подходихме аналитично и започнахме да мислим какво точно не ни харесва в града. Размишлявахме върху нещата, от които се оплакват нашите приятели, върху нещата, които искаме да има, а няма, върху всичко това, което ни впечатлява в други градове в културна сфера и достигнахме до логичния извод, че ни трябва нещо, което вече съществува в по-големите градове в Европа, също така го има отдавна и в САЩ и Азия, а именно абсолютно практичо и логично да се използват изоставени пространства в града, и то индустриални такива, за артистични цели. Най-малко, защото инфраструктурата им е много подходяща точно затова.
А в София индустриализацията приключва някъде 80-те години и оттам нататък много сгради и фабрики просто остават празни и са оставени да се рушат, докато в същото време собствениците им продължават да плащат данъци за тяхното съществуване. Ние просто решихме да се възползваме от тази ситуация. Така освен че сградите получават нов живот, и много от независимите млади артисти получават място, на което да се изяват. Преодоляват трудностите, които срещат при опита си да се покажат пред по-масова публика и имат възможността да бъдат активна част от арт пазара у нас.
За нас подобен мащабен проект е напълно логичен. Разбира се, той въвлича много условности – затруднен пазар на изкуството, затруднено предлагане на артисти, неизползване на градска среда и решава всички тези проблеми по един много артистичен и готин начин. Освен това създава общество, което е изключително важно!
V.S. Как за толкова кратко време, ти каза от зимата, се организира толкова мащабен фестивал?
К: И ние се чудим понякога как сме успели. Но истината е, че когато написахме проекта, идеята му беше да се реализира догодина, за да имаме цяла една година за подготовка. Но в момента, в който го обявихме в нашата творческа среда и разговаряхме с артисти и организации, всички се впечатлиха толкова много, че ни казаха да не губим време, а да го реализираме веднага. Намери се много бързо и подходящо пространство. Първото беше Фабрика за градско изкуство, т.е. стокова борса Зимница. Отдаде ни се възможността да използваме седем етажа, което е изключително голямо пространство, по което веднага се намериха желаещи, които да започнат да работят. В един момент се оказа, че ние трябваше да догонваме проекта, вместо да го бутаме и това беше изключително мотивиращо за целия екип.
V.S. Кой ви помага? На този етап кой финансира проекта?
K: Столична община изключително много ни помага. Самият проект все още е в нулев период, в който административно се оформят нещата и тепърва ще се търси финансиране на европейско ниво, за да бъде по-обемен бюджетът и да можем да реновираме сградите, тъй като това е от най-належаща нужда в момента.
Но реално ние решихме да направим фестивала сега, за да промотираме идеята в публичното пространство, да покажем, че това има смисъл и изглежда много яко и може целогодишно да функционира по този начин, а не само за този един месе. И сме изключително благодарни на Столична община, че застанаха зад нас и отреагираха толкова бързо. Те ни помогнаха с почистването, което всъщност е един много голям разход. Освен това се погрижиха за засилването на полицейското присъствие в района, а в момента дори се работи по осветлението. Изобщо това са неща, които ние нямаше как да направим, а те са много нужни.
Отчитаме факта, че всичко това, което се случва, е много полезно за Столична община, защото ние съживяваме едни райони на София, които до този момент не са носели никаква добавена стойност на града. Освен това Столична Община подкрепя проекта, защото дава силен тласък на кандидатурата на София и Югозападен регион за европейска столица на култура.
V.S. А как се случи селекцията на артистите, които са част от фестивала?
К: Селекцията се случи естествено. Първо ние, нашата фондация, не смятаме, че имаме право да казваме кой е добър и кой не е добър, защото това е нещо, което го разбира публиката, след като артистите покажат работата си.
Бих казала, че по-скоро хората, които станаха част от фестивала избраха сами себе си, защото се оказаха най-сериозните, най-отговорните и най-напредничавите в своята дейност. Те дойдоха, видяха пространствата и започнаха да работят още от следващия ден върху тях и това направи естествен подбора. Просто най-добрите оцеляха!
Но наистина има място за всички, защото помещенията са много обемни, така че който има достатъчно желание може също да се включи.
V.S. Имате ли намерения да разширите обхвата на събитията? Засега всичко се случва в района от Сточна до Централна гара?
K: Идеята е всичко да се случи в промишлена зона Хаджи Димитър, тъй като този район е индустриален и има много подходящи за целта сгради. Същевременно няма много живущи, близо е до центъра и е подсигурен е от транспортна гледна точка.
V.S. До този момент коя част от фестивала събуди най-голям интерес сред посетителите?
К: Трудно ми е да преценя, тъй като целта на Зона Култура е да покрие максимално широк спектър от творческата индустрия в София. И в рамките на фестивала се случват всякакви прояви – изложба, живопис, театър, танцови представления, мода, лекции, така че няма как да преценя кое до този момент е било най-интересно.
Всяко едно представление има своя различна публика, което означава, че успяваме да достигнем до много голям брой хора и въпреки разнородните им интереси да разпространим идеята на фестивала. Успяваме да накараме различни публики да общуват помежду си, което е супер.
Но наистина не знам как да отговоря на въпроса... просто всички събития, които сме правили, имат много специфичен характер и сами по себе си са много любопитни и интересни. Има за всекиго по нещо.
Част от изложбата на Деян Енев, която може да се види до 8-ми юни в Хладилен завод, голяма зала (ул. Индустриална 11)
V.S. Какво ви се получи неочаквано добре и какво пък не ви се получи изобщо през изминалите две седмици?
К: Не ни се получи добре киното на открито, защото комарите се оказаха неприятна изненада, за която изобщо не бяхме помислили. Изобщо не очаквахме, че на този етап това ще бъде проблем, но пък вече си знаем и следващото кино събитие ще бъде тук в Communication room-a (бел ред. неидентифицираното пространство на ул. "Константин Стоилов" 2).
От друга страна много добре ни се получиха танцовите пърформанси заради нестандартната среда и липсата на сцена и специално осветление. Направихме едно представление в двора на Хладилен завод, „Каин“, в което авторите подходиха много интерактивно с публиката и се получи много свободно и достъпно за хората.
Каин - пърформанс
V.S. Въпреки че по думите ти по-горе става ясно, нeка все пак го кажем – ще има ли второ издание на Зона Култура?
К: На този етап ме е страх даже да мисля за това, защото винаги първите стъпки са най-трудни. Сигурна съм, че с времето обаче организацията ще се стикова и ще стане по-лесно, така че, ако всичко е наред и боговете благоволят, ще има второ издание. Силно се надявам всичко да ни се получи, защото ми се струва, че с проектите, които правим, и Зона Култура, и София Диша, повишаваме интереса на аудиторията към културата, което е страхотно.
V.S. Споменавайки София диша, няма как да не те попитам какво да очакваме от фестивала това лято?
К: По традиция всяка неделя от август ще заторим по една централна улица. Първите четири недели темите ще бъдат същите както до сега, но интересното е, че тази година август месец има пет недели, което се случва за първи път, откакто организираме фестивала, а именно през последните пет години. Което пък е знаково за нас.
Затова решихме да направим малко по-специално събитие в последната неделя, което да има интернационален характер. То ще бъде по-разноцветно, ще представи различни култури и ще разнообрази нашата работа. Улицата, която добавяме, е Оборище.
Просто искаме хората да усетят, че тази година е по-специална за нас.
V.S. Иска ми се да ти задам един малко по-личен въпрос. Каква е личната ти мотивация да се занимаваш с всичко това?
К: Екипът, с който работя, е мое семейство и аз се чувствам лично мотивирана и имам изключително желание да работя с тези хора. Освен това покрай проектите, които правим се запознавам с невероятно интересни хора, което е безценно. Човек няма как да срещне такива хора случайно, пък какво остава да създаде контакти или приятелство с тях. Другото, което много ме мотивира, е да хвана тази вълна на промяната, която идва. Защото усещам, че въздухът се променя в България, някак си мисленето на хората започва все по-лесно да приема алтернативни неща. Вярвам, че това, което правим, ще направи средата много по-добра, ще вдигне културата на по-високо ниво и ще създаде условия на артистите да се развиват у нас. Това са неща, с които човек няма как да не се гордее.
V.S. Говориш с много любов за всичко, което правите, интересно ни е кога точно се влюби толкова силно в изкуството?
К: Запалих се истински преди няколко години, когато отидох в Италия по програма Еразъм. Това е една страна с невероятна култура, страна, в която трябва да гледаш всичко с широко отворени очи, страна, чиято среда вдъхновява. Оттогава насетне просто търся как да се развивам в тази посока. И така, след като се върнах от там, започнах работа в София диша.
V.S. Как се виждаш след 10 години?
Виждам се като да съм много щастлива от всичко, което съм правила през изминалите 10 години. Може би се виждам пътуваща по света и разпространяваща каузи и със сигурност - хвалеща се с това, че съм от София.
V.S. Пожелавам ти го... и на нас си го пожелавам също!
К: Благодаря!
ПЪЛНАТА ПРОГРАМА НА ЗОНА КУЛТУРА ФЕСТ МОЖЕШ ДА ВИДИШ ТУК >>>
More from View Sofia
Sofia Pride или "In the name of LOVE"!
Sofia Pride. Демонстрация, бунт или гордост е...
"ТОТЕМИ": изложба на Зоран Мише и Васил Ангелов
На 13 ноември, 18:30 часа, в столичната галерия Нюанс ще се открие изложба на двама млади графици Васил Ангелов и Зоран Мише.
"Думи по вените" - поезия, рисунка и инсталация
На 12 февруари, от 18:30 ч., в Галерия "Артур" ще се открие изложбата "Думи по вените" - поезия, рисунка и инсталация - на Станислава Пирчева - Ава и Деница Петрова...
