Новите АРТ лица: Беата Първулова

Тя е дизайнер и е от онези момичета, които не се изморяваш да гледаш, колкото и време да прекараш с тях...

Тя е Беата.
Беата Първулова!
И е от онези момичета с неподправен чар, които не се изморяваш да гледаш, колкото и време да прекараш с тях.

Коментари: 2

B
budimir metalnikov (2014/06/09 / 08:51)
Здравейте отново! нека да кажем някои неща, които са важни за начина по който се пише и защо този начин на писане е много неудовлетворителен. Първо- ние добре схващаме, че когато става дума за интернет дамски магазин формата е такава. принудено "непринудена" , желание за оставане на повърхността и бързо плъзгане по нея, като слайд-шоу, както и това,че тези интернет магазинни издания адресират не просто жената, а "женското" в жената. и не на последно място..при цялото това желание да представим само surface , онзи тънък филм на общественото, градското, модното, жизненото, който излиза най-отгоро ние правим следния много преобръщащ с краката нагоре жест- уж сме на повърхността, а в същото време, когато стане за това да се опише човек се дълбае, да се извадои някаква вътрешност..така тази вътрешност се схваща отделно от обществената динамика, от градската динамика, а е свойство на самия човек. Обичайно жените харесват "спонтанността" НО НЕКА СЕ ПИТАМЕ следното:ИМАМЕ ЛИ СПОНТАННОСТ, КОГАТО СПОНТАННОСТТА Е подготвена, направена.. същото е и с това, да останем на повърхността..КОГАТО ТОВА Е ИДЕОЛОГИЧЕСКА САНКЦИЯ, това вече не е оставане на повърхността И ето тук има големи проблеми, които една малка редакцийка едва ли може да схване..едва ли може с нещо, това, че не знае, да и пречи в това да продължи да бъде редакция, но все пак е добре в обществото да има възможност да се противопоставят различни възгледи. Да..знам, знам..веднага някой ще каже..и какво като противопоставяш друг възглед, друга нагласа..Така само правиш доминиращата нагласа още по-силна, защото никой не обръща внимание на твоите отчаяни брътвежи и жалки опити за философизиране на терен, който иска да е пълен с лекота, пъстрота..а ти тежиш, създаваш тромавост и ето доминантната докса те бие по всички правила на играта. " Ако някой си мисли, че Ленин не е знаел, че е слаб и самотен много се лъжете. 3 месеца преди 1917 Октомври 25ти, Ленин казва, ако не се лъжа в Швейцария- "нашите внуци ще бъдат щастливи, ако станат свидетели на революцията..-самия той не е вярвал в собствените си теории за "революцията е пред портите" Ние като сталинови devotee's не можем да останем безкритични към себе си.и да не си дадем сметка за обективото разположение на сили..критическата Теория няма място тук и съвсем разбираемо е тя да остава в това немило-недраго положение. Но всеки, който си мисли, че тези сайтове на спонната реакция към ежедневието са спонтанни и не са плод на идеологическо и съзнателно търсео отношение, много се лъже. Тъкмо заради това искаме да внесем някаолко корекции, във начина по който гледат тези розови очила..и да ви дадем критико-идеологически очила..за да видите, какво стои реално зад всяко послание.."бъди себе си" означава"консумирай".. бъди слилна, не се подчинявай на морал, ти си мярката за всичко в твоя живот на практика означава "подчинявай се" . сега ще се опитаме да го илюстрираме пазара знае, че жената е самостоятелна..само преди 30г, тя е купувала през финасовата санкция на своя съпруг, в САЩ е била домакиня и шопинга в никакъв случай не е бил начин да се изрази или да бъде начина на нейния духовен разгул да се осъществи като духовно същество, както казва Далай ЛАма "всяко чувстващо същество, докато е живо се стреми да избяга на болката и да добие щастие" Това е причината и женските списания да са такъв непробиваем бункер, пълен със съмнителна сантименталия, емпатия и спонтанност на желанията" Отворете списанията преди 30г. ELLE, Cosmopolitain, madame Figaro, Vogue..това бяха списания, които бяха в много голяма степен андрогини. В тях имаше много неща и за мъжа, докато днес дори мъжете не просто не се интересуват от женските уж тайни, които уж се разказват в тези списания, а се чувстват напълно унизени, да надничат в тази "женска баня" където се чуват радостни писъци,женска глъч и обсценни намеци относно межката роля в живота. На практика Списанията бяха много по-универсални..Днес се говори за унисекс култура, а забележете какъв фейк..Колкото повече унисекс във живота, толкова по-силно дистанциране на различията- които в никакъв случай не са сексуалнии,а идеологически..ако преди жената е била жертва на мъжката, патриархална опресия сега е жертва на женската опресия.матрирхална..опресията на Анимата..на позитивността, Тук несъмнено имаме регрес..Жената да се връща към своята природа, а не да се еманципира, каквато е била борбата в началото на 20-век. мисля,че стана ясно..не по-малко обезспокоително е и това непрекъснато хюманизиране..Маркс преди 150 г казваше " отношенията между хората са изместени от отношенията между стоките"..тази реификация..при стоките имаме еквивалентна форма, докато при хоарата това е абсурдно..например мъж и жена в семейството- не се прави изчисление кой колко дава..жената може да е болна или мъжът ранен през войната- но те остават да се грижат..няма еквивалентна форма. Какво се получава. С ВСИЧКИТЕ ЕТЗИ ОПИСАНИЯ"исках да се чувствам щастлива, искам да изследвам морските дълбочини и да им се наслаждавам..и т,н се появява тази еквивалентна форма..Общият Стремеж към Щастие на всяко чувстващо същество (sentient being )"- колкото повече търсим тези душевни специфики и ги представяме формално, толкова повече това става процес на комодификация. Сякаш представяш парфюм и разказваш за него- съчетава такива и такива стремежи, разгръща малко след полунощ, истинското шастие настъпва, ползвайе го само когато щастливи, бъдете щастливи, когато щастливи..Колкото повече предикати слагаме към човек, толкова повече се сблъскваме с това, кеото се нарича конкретна универсалност. това, че имаш партикуларност изведнъж става универсалност..само, когато си вкаран в тази лоша универсалност ти можеш да бъдеш адресиран от идеологията. Забележете,че само допреди 40 години в киното страданието у жената се изобразяваше като момент, в който и се налага тя да извади нещо навън. самото то е източник на страдание, а не разказа за или посочването на някакво страдание. Можете да проследите логиката на то истински break down във няколко филма с joan fontane "Rebecca"( 1940), "Suspiction" (1941) by Hitchcock , Letter from an unknown woman 1948 by Max Ophüls
B
budimir metalnikov (2014/06/06 / 08:56)
ааа, много е гаден този номер с хюманизацията. Това не може да се пробие, да се коментира.. защо? защото не става ясно, колекцията е само един случаен (незадължителен по своята форма и съдържание ) придадък към персоналността на момичето Беата, което иска да се чувства щастливо и търси и преследва своето щастие.... или това е представяне на "колекция", на някаква артистическа цялост, към която е приложена информация за нейния автор..ако беше второто бих могъл да сложа някакъв коментар..сега така, каквото и да кажем за дрехите или видеото или концепцията ще звучи като нападение срещу това симпатично момиче. По - добре е да се изработи една сдържана форма за представане на хората..иначе оставам с усещане, че съм на трайнинга на някоя йога. Това изваждане навън на повече от човешката същност напълно закрива възможността да се комуникира с обектите. това е много лош тон, който е наводнил начина, по който се говори в женските списания.. ПРЕДСАТВЕТЕ ОТДЕЛНО КАРТИНКИ ОТ ПРЕДСТАВЯНЕТО и ТОГАВА ЩЕ КОМЕНТИРАМЕ.. нали разбирате..така каквото и да кажем за нейната работа ще ни направи да сме hatemongers..много ми е трудно да коментирам това, че някой искал да се чувства щастлив и имал свободно време за гмуркане.. това си е нещо много интимно и е безумно да влизаме там, където нямаме никакво право да влизаме.. повече дискретност, по-малко Марлон Брандо.. (известна е техниката на брандо- изразавяй, показвай вътрешен свят)

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.