Следва

Норт Уест стана на 1! Животът й в снимки...

Най-милите хора: Да си припомним Амели Пулен

Усмивката й пленява, а наивният й поглед обезоръжава. Тя е в състояние да види това, което другите не...

Други преди 9 години

Усмивката й пленява, а наивният й поглед обезоръжава. Тя е в състояние да види това, което другите не забелязват, и не се скъпи на добри думи и дела. Тя е Амели Пулен. Тя е малката, сладка, бисквитено крехка и скално твърда малка французойка, която, макар и измислена, прави света толкова хубаво място за случване на най-красивите мечти.

View Sofia предлага да си припомним уроците на живота и любовта на един от най-загадъчните и симпатични символи на френското кино, на прага на лятото, когато всички очаквания и всички добрини предстоят.

След като през 2001 година мелодрамата "Амели Пулен" тръгва по екраните, главната героиня и всичко, свързано с нея, се превръща в обект на поклонение. В Париж дори се появяват кифли, наречени на името на сладката французойка. Реално съществуващото кафене "Двете мелници" в Монмартър, където според филма Амели Пулен работи, се прочува до безпрецедентни размери. Родителите започват да кръщават новородените си дъщери с нейното име. Това момиче завърта главите на зрителите по целия свят. Открита, скромна, пълна с детински ентусиазъм, тя ни учи на искреност, способност да се учим от грешките си и любов.

Вярвай в чудеса!



Амели има трудно детство. Израства до истерична майка и, меко казано, особен баща, като освен всичко е напълно лишена от общуване с връстниците си. В ранното й детство баща й погрешно я диагностицира с болест на сърцето. Поради тежката, макар и невярна диагноза, на малката Амели е забранено да ходи на училище и тя учи вкъщи, а в ролята на учителка влиза нервната й родителка - Амандин Пулен. Страдаща от стресовия дисбаланс на родната си майка и студенината и дистанцираността на баща си и липсата на комуникация със своите връстници, момичето си измисля приятел - голям зелен крокодил. Тя се потапя в света на мечтите си, където грамофонните плочи са палачинки, а една съседка, изпаднала в кома, просто е решила да си отспи. В този свят на фантазии, Амели се крие от бруталната реалност. Апотеоз на "мелницата на скръбта" е смъртта на майка й, която се случва пред очите на детето. Но ограниченията и лишенията не успяват да отнемат от малката Амели най-важното нещо - вярата в чудеса. Може би именно прекомерно развитата фантазия позволява на симпатичното до отмала крехко същество по-лесно да премине през трудното детство. Както и да е, Амели не само не пораства смазана, а се превръща в чувствително и отворено към света пораснало момиче.



За да приличаме на Амели: както и да ни удря животът, не преставаме да се надяваме на по-добри времена и да вярваме, че мечтите се сбъдват, а чудеса се случват. В трудни ситуации ни спасява само такова по детски наивно отношение към случващото се; потъването в проблема и убеждението, че всичко обезателно ще стане по-лошо, никога на никого не са помагали да преодолее трудностите, още по-малко, съхранявайки при това душевното си равновесие.

Радвай се на малките неща!



Амели не натоварва живота си с твърде големи очаквания, достатъчно й е само най-необходимото, за да се чувства щастлива. Малката Пулен не носи дизайнерски дрехи, доволна е на проста трикотажна блуза и пола в съчетание с груби обувки. Не претендира за баснословна заплата, работи скромно като сервитьорка в кафенето "Двете мелници", а продавачът на плодове и зеленчуци я нарича "Амели върху скалите". Но всичко това няма значение за момичето, за щастието й не са нужни тълпи фенове и скъпи вещи. Амели обича да се взира в тъмния салон на киното и да гледа лицата на другите зрители, обича да забелязва онова, което другите не виждат. Върховното удоволствие за това прелестно скромно и много богато същество е да обере захарната коричка на крем-брюлето с малка лъжичка и да прави жабки с камъчета по канала Сен Мартен.



За да приличаме на Амели: Независимо че в човешката природа е да иска по много и наведнъж, да се научим да се радваме на простичките малки неща, които ни заобикалят всеки ден. Да знаем, че придобивката на нещо материално, макар и голямо, в което е съсредоточено щастието ни, не ни прави късметлии, нито пък оправдава дори и една сълза, проронена за него.

Просто трябва да се огледаме и да се постараем да видим всички прекрасни простички неща, с които е богат животът. Обезателно ще намерим нещо и за себе си.

Помагай на другите!



Всичко започва със случайно намерена кутийка със "съкровища", която мъничкият Доминик Бретодо скрива преди 40 години зад плочките в банята, която сега принадлежи на Амели. Момичето решава да върне кутийката на собственика й, като си дава и обещание, че ако успее в това си начинание, ще започне да се грижи и за щастието на другите хора.

Когато Амели успява да помогне на Доминик, внезапно я обхваща чувство на вселенска хармония, лекота и увереност в правилността на действията й. Нашата героиня започва да помага на другите: превежда слепия господин през улицата под ръка, разказвайки му какво се случва наоколо, пише писмо да отчаяната съседка от името на любимия й покоен мъж, запознава вечно жалващата се и чезнеща без любов келнерка в "Двете мелници" с редовен посетител на кафето, помага на добрия продавач в магазина за плодове да се подиграе на жестокия си и арогантен шеф. Но главната радост на Амели е помощта за родния й баща. Неспособна да уговори Рафаел да замине на желаното пътешествие по света, Амели моли своя позната стюардеса да вземе любимото градинско джудже на баща си и да се снима с него на фона на различни забележителности, като ги изпраща после в писма на Рафаел. В края на краищата, бащата се решава да тръгне на път.



За да приличаме на Амели: Не бива да се фиксираме само и единствено върху себе си; около нас е пълно с хора, на които са нужни нашите помощ и подкрепа. Разбира се, надали е възможно да направим щастливи всички, но да помогнем на самотната съседка, като й купим хляб и мляко, никак не е трудно. Само опитайте и ще видите, как чувството, че благодарение на вас някой е станал мъничко по-щастлив, истински окрилява.

Намери сродна душа и не я оставяй да си отиде!



Амели случайно среща страхотен млад мъж - Нино, точно толкова странен и чудат, колкото е самата тя. До този момент момичето няколко пъти опитва с противоположния пол, но не й се удава особено. Никой от мъжете, които среща, не е човек, способен да разбере тънката й душевност. До този момент. Появява се Нино и това е съвършено друга история. Той е колекционер. Преди време преднамерено търси работа, в която хората се смеят гръмко и записва този глупашки смях на диктофон. После събира фото отпечатъци на следи по цимента, а сега колекционира изхвърлени снимки от фотоавтоматите.





Нино е типичният мечтател, който се харесва на Амели от първата им среща, на момичето няма достатъчно смелост просто да се запознае с него. Помага случаят, който толкова обичаме, защото винаги помага: Нино изгубва книга с грижливо подредените фотографии, която намира Амели. Момичето устройва за Нино истински тест с подсказки: подхвърля своя фотография с маската на Зоро, измисля шаради и рисува стрелки на асфалта. В края на краищата, двамата млади се сблъскват челно, за да разберат, че са сътворени един за друг.



За да приличаме на Амели: Може да се опитваме колкото си искаме да градим отношения с неточните хора, но когато срещнем онзи, който ни разбира от половин дума, веднага ще го разберем. Важното е да намерим в себе си смелост и да не го пуснем повече никога. Дори и да ни е страх, че и тази връзка ще свърши. Докато не опитаме - няма да знаем!
 

More Други