Две паралелни истории, две чаши вълшебно вино, една среща, едно розе.
Той, тя и сладостта на живота.
Той
16.45
Седеше в любимия си фотьойл и дочиташе книгата. Вече знаеше каква ще е развръзката, но не искаше да прескача страници. Наслаждаваше се на всяка дума и печелеше време да си фантазира друга история - неговата - сякаш сам той беше писателят. Отпиваше с нескрито удоволствие от чашата и се допитваше до небцето си, оставяше се то да го води към места, на които да разиграе финалната сцена. По изпотените стени на стъклото се стичаха капчици вода и при всяко вдигане оставяха нова следа върху масата. Танцуващи кръгове, които можеха да преразкажат последните страници и да напишат много следващи нови... Мечтаеше в хладните глътки на Déja Vu Совиньон блан...
Oблече не най-новата си риза, а любимата - с цвят на просека в житна нива. Тази, в която усещаше силата си от преживените емоции, за която беше получавал комплименти, в която беше заспивал в нощен влак, с която беше летял към далечен град, с която беше изпитал привличане към незнайните пътеки.
18.07
Кимна на мързеливо лежащия лабрадор, който се надигна и го последва. Излезе.
Тя
16.45
От хладкия душ се почувства отново заредена с енергия. Тананикаше си. Водата беше отнесла трескавите мисли за незначителни неща. Сега имаше миг за себе си, в който можеше да пренесе мислите си на любими места, да извика отново аромата на топли плодове, току-що откъснати и събрани в сламена шапка. Да оживи образа на млечно жълтите листенца роза, с които като дете правеше дъжд. Отвори бутилка вино и зарея поглед през прозореца, не към нещо определено, а просто за да се наслади на светлината – златиста, мека, носеща аромата на липа и предчувствие за необикновено лято. Мечтаеше в хладните глътки на Déja Vu Шардоне...
18.07
Облече любимата си рокля на макове, вмъкна боси крака в сандалите и излезе.
Déja Vu
18.08
Усещаха, че така е било писано да стане, че всяка крачка, всеки дъх ги е насочвал един към друг. Знаеха, че са въплътили един за друг смътните образи на пусти плажове, на летни градини след дъжд, когато ароматът на липа се споява с малинова сладост, на ментова прохлада, под сянката на дърво. Предчувстваха, че са се срещали в сънища за далечни градове, в които, губейки се из непознати улици, осъзнаваш, че държиш за ръка любовта на живота си. Бяха заедно в хладните глътки на розе Déja Vu...
Новата серия вина Déja Vu на Домейн Бойар – да нагазим в топлите струи на живота, на любовта, на спомена, на очакването и на лятото...
