Срещата ни с този интелигентен, млад, привлекателен, дори много секси мъж най-вероятно ще изненада приятно по-голямата част от дамите. И не за друго, а защото външният му вид все още крещи, ходещ на пръсти по тънкото въженце между необуздания тестостерон на блудното момче и дошлия разум на улегналия мъж след 50-те, че в него има повече от външност, медийна принадлежност, социална поставеност и стечение на фамилни гени.

Предупреждаваме читателите с по-необострено усещане за либералност, праволинейност в мисленето и неоткрито в самите тях чувство за хумор, да четат внимателно и „между редовете”!

Едва 32-годишният Христо Запрянов, за чийто семейни връзки и контакти можете сами да проверите в чичко Гугъл, от съвсем скоро вече не е ерген. И главният редактор на най-купуваното мъжко списание не само в България „Плейбой”, преди по-малко от месец „отдаде” не само безименният пръст на дясната си ръка, но и цялата си душа и съзнание на дамата на своето сърце Биляна, като й се врече във вечна любов и вярност.

Така, един от може би най-желаните мъже в България, остава само блян във фантазиите на много момичета на 20, 30 и повече години. Но затова пък с удоволствие откри размислите си относно жените и техния свят, пречупени през призмата на неговия свят, пред екип на ViewSofia.

Приятно четене и – не забравяйте носните кърпички! 

V.S. Колко истински жени има в живота ти, Христо?
Х: Определено са две, и всички носим една и съща фамилия - съпругата ми и майка ми.

V.S. Какво искат жените, според теб?
Х: Жените, хм… Искат да ги провокираш, дори понякога по агресивен и по-циничен начин, искат да се чувстват желани. Искат да има „борба”, ако говорим за сексуално надмощие, да има бягство един от друг, да има гоненица и дърпане по опашките. Но със сигурност не искат привидно спокойствие и елементарен битовизъм! Жените търсят човек, който да може да ги провокира непрекъснато и дотолкова, че да компенсира факта, че всички „са станали мъже” и мислят, че светът е техен.

V.S. А какво си мислят, че искат?
Х: Ха!... Любов. „Идеалните” неща така са представени в реалния свят, че има някакви захаросани термини, които всички си го натоварват до различна стойност.

V.S. Какво мислят, че могат да правят?
Х: Да бъдат силни и водещи във връзката. Всъщност това го могат, така или иначе, тъй като съм сигурен, че всяка една жена има самочувствието да бъде доминанта. И май в повечето случаи се оказва точно така.

V.S. И на мъжа това харесва ли му?
Х: Зависи дали си го признава! Аз, например, признавам, че често съм адски неразумен и жената до мен е много по-мъдра и търпелива. Но винаги е по-добре, когато осъзнаеш някои неща и разбереш, че не си всесилен и не можеш да светиш навсякъде. Не е въпросът в това да си примиренчески настроен или да си „под чехъл”, но е хубаво да се осъзнае, че не е важно да си на всяка цена, да си основата на всичко и единствената ракета в Космоса, само защото си мъж. А в България все още цари жесток патриархат.

V.S. Кое е най-красивото в характера на жената?
Х: Най-красивото е факта, че независимо от времената и епохите, и от налагането на някакви либерални идеи, дълбоко в душата си жената е домошарка. Жената е котка.

V.S. А в тялото й?
Х: Глезените, разбира се! Говоря от чисто професионална позиция. Иначе онова, което аз първо виждам, макар да прозвучи супер клиширано и брадато, е погледа. Живият поглед може да компенсира всякакви „физически недостатъци”, които пък са плод на години наред „обучаване” кое е красиво и кое не. А за (не)красивото не смятам, че трябва да има закована константа. Просто или има живот, енергия, емоция в очите на жената, или нищо. Може да е най-универсално приетата красавица, но когато в очите й блуждае апатия, е ужасно отблъскващо.

V.S. Лесно или трудно се работи с жени?
Х: Поне за мен е лесно. С което не казвам, че са лесно манипулируеми, но стига да се отнасяш към тях с уважение заради това, което са, да не ги подценяваш и да не се държиш менторски, всичко е наред.



V.S. Един офис пълен само с жени, е ли е взривоопасен?
Х: Ооо, да, абсолютно! Жените имат склонността да ревнуват от абсолютно всичко, така че не е добре. Слава Богу не ми се налага да работя само с жени, а когато трябва да се правят фотосесии за списанието, комуникирам само с една! 

V.S. И все пак, не е ли за теб изкушение да си в компанията на макар и една, но много красива жена, при това - всеки месец!?
Х: Не! Човек, когато се е наиграл…

V.S. А ти „наиграл” ли си се?
Х: Категорично да! Естествено, че най-нормалното за всеки човек е да премине през такъв етап от живота си. Не можеш да очакваш от момче на 18, 25 или 30 години, с тестостерон като на животно, да е готово да се посвети изцяло на един човек при положение, че около него има толкова много предизвикателства и изкушения. Всичко е толкова различно, любопитно, искаш да го опиташ…

Но в един момент, в който подредиш приоритетите си и осъзнаеш, че онзи начин на живот е дисфункционален и всяка сутрин се събуждаш като в „Ах, този джаз!” с коктейл от хапове и няколко гласа в главата, най-малкото заради собственото си здраве - и емоционалното, и физическото, би трябвало да се фокусираш към друга траектория. А този момент не може да бъде нарочен, той идва от самосебе си. При мен стана адски случайно, без да съм си казвал „Да, о`кей, готов съм да направя това или онова, и да си седна на гъза!”.

Имал съм периоди, в които съм си казвал абсолютно нарочно, че е крайно време да се фокусирам върху едно нещичко и да не се разпилявам между различни емоции или жени, ако щеш. Но не ми се е получавало и съм бил много тъжен. А всеки човек се бори за спокойствието на душата си и за това да може да заспива вечер без валериан или два бърбъна.

V.S. Кое качество и какво, като цяло, не харесваш в жените?
Х: Лицемерието, независимо от пола на човека. Смятам, че имам ужасно развито чувство за справедливост, и когато усетя подобно фалшиво отношение, „горя мостове”, макар и да съм си създавал професионални и лични проблеми заради това. Не разбирам, не търпя и се отвращавам от непровокираните злоба и негативизъм, независимо колко близък съм с човека, от когото идват. И в крайна сметка само аз съм страдал, тъй като често съм патил и съжалявал впоследствие.

V.S. Като гориш лесно, можеш ли и лесно да строиш мостове?
Х: Не! Мен ме гони някакъв много зле прикрит, но сериозен темерутизъм, и предпочитам да съм обграден от малко хора, защото ми е трудно непрекъснато да стеснявам кръга около себе си. Приемам човеците априорити за добри, а много лесно се разочаровам, затова съм надул един протекторен балон, и така.

V.S. Над дясното ухо имаш белег, той от изгорен мост ли е?
Х: Би прозвучало много романтично, ако кажа, че е спомен от уличен бой за сърцето на момиче, но всъщност е от рутинна операцийка. 

V.S. Кога една жена е красива?
Х: Когато се събуди сутрин. И това не е мит! Когато имаш много дълбоко и истинско отношение към жената до теб, винаги в моментите, в които уж е най-неугледна, всъщност е най-красива и истинска. Независимо от рошавата коса, подпухването, от неизмитите очи или торбичките под тях,…

V.S. Ама ти наистина си влюбен!?! 
Х: Ама разбира се, че съм влюбен! От година и половина съм толкова влюбен, че сме като скачени съдове с Биляна. Толкова сме прикрепени един към друг, че изобщо не можем да бъдем разделени, даже ТЯ в момента ме чака в едно заведение… И смятам, че това усещане никога няма да ме напусне!

Мда, отплеснах се, на въпроса! Считам, че най-красивият и секси облик на жената е сутрин, когато е навлякла просто ей така голяма мъжка риза, грешно е закопчана, и си тупурка с босите крачета и търка очите, опитвайки се да направи кафе в кухнята. Много е готино и естествено, много е красиво, наистина!
Да не забравяме, че и жените акат, все пак! И това, че и те могат да акат, е изключително чаровно! (бел.ред. Тук последва бурен и удавящ ни в собствените ни гърлени звуци смях, който когато притихна, ни даде повод за размисъл дали да не използваме това изречение на Ицо за заглавие на интервюто ни. Стори ни се твърде дръзко, но решихме да рискуваме. Да, може би би отблъснало част от дамската аудиторията, която никога не е имала допир с този млад мъж. Затова решихме да оставим нещата във ваши ръце и вие сами да опознаете човека с белег над дясното ухо… )

V.S. Къде днес мъжът може да намери „стойностна” жена?
Х: За хората, споделящи моя светоглед, и нетърсещи лъскавината като единствен приоритет и важно нещо в жената, със сигурност няма да я намерят в нощните клубове, или поне в тези, които не посещавам. Не вярвам, че можеш да седнеш на бара, да срещнеш погледа на една жена, да пийнете по една-две текили, и да прехвърчи любов от пръв поглед! Нямам представа, честно да си призная. Може би дори на работното място е по-възможно това да се случи.

V.S. А ти как намери твоето момиче?

...интервюто с очарователния Христо Запрянов продължава тук >>>