Следва

От любов към големия екран: какво ново в киното в заглавия и трейлъри

Георги Кадурин и Иван Юруков с главни роли в спектакъла "Червено"

Като дете, в Латвия през зимните утрини, бъдещият художник се пързаля на кънки по...

Events преди 9 години

Портрет на Марк Ротко

Като дете, в Латвия през зимните утрини, бъдещият художник се пързаля на кънки по замръзналите улици от дома си до училище. Когато е на десет семейството му емигрира в САЩ. Осемнадесет годишен той заживява в Ню Йорк за да се отдаде изцяло на живописта. Ходи на курсове, заобикаля се с бохеми, жадно чете митология и философия, изучава творчеството на големите художници. Жени се, развежда се. Жени се отново. Пише манифест за изкуството, но непрестанно търси стила си. Дори когато картините му започват да се излагат във водещи галерии, той продължава да експериментира и да променя характера на своите платна. И макар да се надява на одобрението на творческите среди и на близките си (когато излага в Музея на модерното изкуство, единственият коментар на брат му е: „Каква огромна сграда!”), Марк Ротко не спира да преследва изцяло неповторими изразни средства.

През 1958 г. той получава изключително примамлива поръчка да украси с картини стените на най-луксозния за времето си ресторант в Ню Йорк – „Четирите сезона”. И някъде тук започва историята на неговите платна в „Червено”. В студиото му пристига асистентът, който Ротко назначава за да може изцяло да се съсредоточи върху най-смелото си начинание. И докато художникът фучи, гори отвътре и размахва четката си като шпага, с която е решен да разсече посредствеността и дребнодушието, оядеността и лицемерието, той открива, че присъствието на младия човек в ателието му ще се окаже не по-малко сложна битка. Сражение на поколенията, на разбирането какво „съдържат” цветовете, и какви са световете, които всеки от героите в „Червено” населява. Как си приличат и по какво се различават?

Изкуството е начин да се идентифицираш като човешко същество.



ЩРИХИ из режисьорския бележник

ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за големия дух, големия характер, голямото движение.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за изгарящото нежежено до червено желание, да се търси смисъла на изкуството.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за откриване на посоките на света и на духа.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за връщането към изначалното търсене на смисъла на изкуството.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за митологичното и неуловимото. За Аполон и Дионис.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за откриване на божественото.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за стремежа към новото, за осмисляне на новия свят! За зачеването и раждането на новия изказ.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за болката, за живота и смъртта.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за тежестта на посланието, за тежестта на белезите, които оставя всеки от нас по тази грешна земя.
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за откриването на цветовете, за смисъла на живота, за сърцето, кръвта, очите, слънцето, вятъра, ореолите, за планетите, за цветята, за знамената, за яростта в Изкуството, за зрелостта в Изкуството, за багрите на нашето битие, за живота и смъртта, за човека и Бога, за учителя и ученика, за титаните и простосмъртните, за дългия път към розрението!
ЧЕРВЕНО – това е спектакъл за двама прекрасни актьори в прекрасния Театър 199.



Владлен Александров

Абстрактният експресионизъм е течение в изкуството, възникнало в Ню Йорк през 40-те години на миналия век. То е първото американско движение, което спечелва световно признание и поставя Ню Йорк в центъра на световната арт сцена, редом с Париж. Робърт Коутс въвежда термина абстрактен експресионизъм през 1946 в едно от своите изкуствоведчески изследвания за пост-военната живопис. Най-значителният предшественик на абстрактния експресионизъм е сюрреализмът, който подчертава също така спонтанно и подсъзнателно процесите на въображението. Абстрактният експресионизъм е стил в изкуство, в който творецът се изразява, чрез употребата на форма и цвят без обективен образ, без очевидно послание. Освен Ротко, други известни представители на това движение са Полак, Готлиб, Нюман, Де Куунинг и Клайн.



Отзиви:

„Червено“ е новата пиеса, която възпламени театралната общност.“ Ю Ес Ей Тудей

„Пиесата на Лоугън е увличаща и завладяваща.“ Асошиейтед прес

„Наситена и вълнуваща.“ Ню Йорк Таймз



Марк Ротко (1903-1970) е един от най-изтъкнатите членове на движението на абстрактните експресионисти в САЩ. Роден Маркус Ротковиц в латвийския град Даувгалпилс, бъдещият художник е десет годишен когато семейството му емигрира в Портланд, Орегон. Ротко получава стипендия да учи в йейлския университет, но скоро го напуска за да заживее като бохема в Ню Йорк и да се запише в школата по живопис на Макс Вебер.

Първата му самостоятелна изложба е през 1933 г. в Галарията за съвременно изкуство в „Голямата ябълка“. Две години по-късно Ротко е сред учредителите на „Десетимата“, прогресивна вълна в модерното изкуство на Америка. Но ще се окаже, че му е необходимо още много време за да открие собствения си стил, уникалния си почерк. Едва след края на Втората световна война Марк Ротко започва да твори така наречените „мултиформени“ картини, с които е най-известен и до днес. Те са характерни с нанасянето на плътни слоеве боя върху платното, формиращи хоризонтални правоъгълни „облаци“ от цветове. Тези ярки съчетания предизвикват у зрителя силни емоции – радост, еуфория, тревожност, отчаяние.



Ротко рисува неуморно. Въпреки това му се налага да преподава живопис за да може да издържа семейството си – втората си съпруга и двете си деца. Чак в края на 50-те той започва да получава стабилни, постоянни приходи от творбите си. Между 1958 и 1969 г. Ротко работи върху три мащабни поръчки: монументалните картини за ресторант „Четирите сезона“ (за които се разказва в пиесата „Червено“), стенописите за Център Холиоук в харвардския университет и платната за параклиса в Института за духовно и човешко развитие в Тексас. Въпреки проблеми със сърцето, поведението на художника става все по-саморазрушително. И тъмните, мрачни творби, които той създава в края на шейсетте години предвещават неговия край – той прерязва вените си със същата ръка с която е държал четката през неповторимия си творчески живот.



ЧЕРВЕНО от ДЖОН ЛОУГЪН

превод ХАРАЛАМПИ АНИЧКИН
постановка ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВ
сценография ИВАН КАРЕВ
видеография и костюми ВЕСЕЛА СТАТКОВА
драматургичен консултант АНДРЕЙ ФИЛИПОВ
с участието на:ГЕОРГИ КАДУРИН и ИВАН ЮРУКОВ

На 5-ти и 24-ти юли от 20,00 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера



 

More from View Sofia

More Events

Изложбите в София: светско монументално изкуство или 125 години от рождението на Дечко Узунов

Events преди 1 месец

Дечко Узунов и днес продължава да привлича вниманието на изследователите с многобройните си творчески проявления. Освен в областта на изящното изкуство той се изявява и в монументалното. Разработва редица проекти в различни направления, вкл. стенописи, мозайки и витражи.