Следва

Щрихи от едно минало: Анджелина Джоли и някои "тъмни" и "опасни" моменти от преди

Четиво в четвъртък: "Речник на психоанализата" от Жан Лапланш и Жан-Бертран Понталис

Основната цел на „Речник на психоанализата“ е да бъде полезен, да се превърне в работен инструмент за изследователите и изучаващите психоанализа, за други специалисти, както и за широк кръг любопитни читатели...

Books преди 9 години

Авторите: 
Преди да стане психоаналитик, Жан Лапланш (на снимката в дясно) (1924-2012) следва философия, социални теории и медицина. Автор е на множество трудове по теория на психоанализата. Главният му принос е към теорията за първичните фантазии за съблазняване, както и работите му върху психосексуалното развитие. Бил е президент на Френската психоаналитична асоциация.

Жан-Бертран Понталис (1924-2013) е психоаналитик, философ и писател, постоянен член и бивш президент на Френската психоаналитична асоциация, създател и издател на „Nouvelle revue de psychanalyse“.



Книгата:

Основната цел на „Речник на психоанализата“ е да бъде полезен, да се превърне в работен инструмент за изследователите и изучаващите психоанализа, за други специалисти, както и за широк кръг любопитни читатели. Статиите са представени по азбучен ред, а всеки термин е предмет на отделна дефиниция и коментар. Това е един от най-известните речници на психоанализата, появил се за първи път през 1967 г. и издаден впоследствие на седемнайсет езика. Намерението на авторите да осветлят първоначалния смисъл на понятията ги насочва към концептуалния апарат на Зигмунд Фройд.

"Речник на психоанализата"

ACTING OUT (ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ДЕЙСТВИЕ)

Понятие, използвано в психоанализата за определяне на действия, най-често с импулсивен характер, които в една или друга степен влизат в разрез с обичайната мотивационна система на субекта и донякъде може да бъдат разграничени от обичайната му активност, често пъти приемайки авто- или хетероагресивна форма. За психоаналитика преминаването към acting out е знак за поява на изтласканото. Тогава, когато настъпва в хода на анализата (било то в рамките на сеанса или извън него), acting out следва да бъде разбиран във взаимовръзката му с преноса – често пъти като опит последният радикално да бъде отречен.

Английският термин acting out бива възприет от френскоговорещите психоаналитици, което на първо място повдига проблеми от терминологично естество:
1) Доколкото to act out (субстантивна форма: acting out) е английски превод на това, което Фройд нарича agieren, въпросният термин наследява цялата нееднозначност на онова, което Фройд определя с него (виж: Преминаване към действие, привеждане в действие). Така например статията acting out в Общия речник на психологическите и психоаналитичните термини на Х. Б. Инглиш и А. С. Инглиш съдържа следната дефиниция: „Проява, в нова ситуация, на предумишлено поведение, съответстващо на по-стара ситуация, като в такъв случай първата символизира втората. Cр. „пренос“, което е форма на acting out“.
2) Горната дефиниция влиза в противоречие с по-общоприетата употреба на acting out, която разграничава или дори въвежда противопоставяне между територията на преноса и прибягването до acting out и вижда в последния опит за прекъсване на аналитичната връзка.
3) По повод на английския глагол to act out можем да направим редица коментари:
А). To act, употребено в преходна форма, е наситено със значения от областта на театъра: to act a play = да изиграя представление; to act a part = да изиграя роля, и т.н. Същото се отнася за транзитивния глагол to act out.
Б) Постпозицията out съдържа в себе си два нюанса: 1) екстериоризирам, показвам навън нещо, което по презумпция имам вътре в себе си, и 2) реализирам бързо, до достигане целта на действието (нюанс, който може да се открие в изрази като to carry out = довеждам докрай; to sell out = продавам цялата си стока, и т.н.).
В) Първоначалният, чисто пространствен, смисъл на постпозицията out води някои психоаналитици до погрешното възприемане на acting out като действие, реализирано извън аналитичния сеанс, и до противопоставянето му на acting in като нещо, настъпващо в рамките на сеанса. Ако искаме да отразим това разграничение, по-добре би било да говорим за acting out outside of psychoanalysis и за acting out inside of psychoanalysis или in the analytic situation.
4) Изглежда трудно да намерим такъв израз на френски, който да предаде всички горепосочени нюанси (това, което можем да предложим, е agissement, actuation). Терминът „преминаване към действие“ (passage à l’acte), който е най-трайно запазилото се съответствие, носи, наред с другото, и този недостатък, че е навлязъл в употреба в психиатричната клиника, където обикновено бива запазен изключително за импулсивни действия с насилствен, агресивен или криминален характер (убийство, самоубийство, сексуално посегателство и т.н.), в които субектът преминава от една представа или тенденция към действие в собствения смисъл на думата. От друга страна, в клиничната си употреба той не съдържа препратка към преносната ситуация.
* * *
От дескриптивна гледна точка спектърът от действия, които обикновено биват класифицирани като acting out, е доста широк. Тук се включва онова, което психиатричната клиника нарича преминаване към действие (виж по-горе), но и много по-умерени форми: тогава, когато е налице определен импулсивен, зле обоснован дори за самия субект елемент, влизащ в противоречие с неговото обичайно поведение – даже и впоследствие въпросното действие да бъде рационализирано; за психоаналитика подобни черти характеризират завръщането на изтласканото. Можем също така да разглеждаме като acting out и определени злополуки, които спохождат субекта, макар и да му изглежда, че той самият не взема участие в тях. Такова едно разширяване на смисъла очевидно поставя проблема за очертаване границите на понятието acting out, чието значение е неясно и варира при различните автори в сравнение с други понятия, въведени от Фройд, особено погрешните действия и т.нар. „явления на повторението“ (α). Погрешното действие също представлява нещо единично и отделно, но поне що се отнася до неговите най-представителни форми, характерът му на компромис е очевиден. Обратно, във феномените на преживяно повторение (напр. принудата на съдбата) изтласканите съдържания се завръщат, за да пресъздадат – често пъти с изключителна точност – един сценарий, на който субектът не се разпознава като автор.
* * *
Една от заслугите на психоанализата е, че поставя във взаимовръзка появата на подобно импулсивно действие с динамиката на лечението и преноса. Това е един ясно очертан от Фройд път, който акцентира върху тенденцията на определени пациенти да привеждат в действие (agieren) извън анализата нагонни движения, които биват събудени от нея. Но доколкото, както знаем, Фройд описва дори и преноса върху личността на аналитика като разновидност на привеждане в действие, той не диференцира ясно, нито очертава периметъра на явленията на повторение в преноса спрямо тези в acting out. Изглежда, че той въвежда това разграничение предимно поради съображения от технически характер – доколкото субектът, „задействайки“ конфликти извън рамките на лечението, по-трудно би осъзнал техния повтарящ се характер и би могъл, извън всякакъв контрол и всякаква интерпретация от страна на аналитика, да задоволи до краен предел, до постигане на целта своите изтласкани нагони: „За нас е много нежелателно пациентът да привежда в действие [agiert] извън преноса, вместо да си припомня; идеалното за нашите цели поведение би било извън лечението той да се държи доколкото е възможно нормално и да проявява своите анормални реакции единствено и само в преноса“...

Още от днес (14 юли 2014):

От любов към големия екран: _какво ново в киното в заглавия и трейлъри

Стил урок на седмицата: _Прохладно и комфортно a.k.a професионално и подходящо

Истории от живота: _Микаела Ерлангер, или жената, която превърна Лупита Нионг'о в изгряваща модна икона

И още...

More from View Sofia

More Books