SOMERSBY & АЗ в един прохладен летен сън

Вълничка... още една... а сега и огромен въздушен балон изплува на хоризонта. Истински ли е? Сякаш да, приближава се и ме обгръща в уютната си атмосфера.

Неустоимо ухае на ябълки и нещо червено, може би къпини. Усещам внезапна свежест, следвана от мека сладост. А всъщност къде съм? Какво се случва? Твърде сюрреално е. Отварям очи, копнееща за следващия допир, въздишка, глътка... а реалността, без въобще да пита, ме сблъсква с настоятелното боботене на будилника и скоростната равносметка на делничните задачи, подскачащи над главата ми също като прословутите овчици преди лягане.

Ставам, скачам в любимите си джинси, добавям няколко цветни накита, защото променят всичко и се гмуркам в градската вихрушка от лица, емоции, вкусове и споделена работна устременост, неусетно примесена с вълнуващи истории и капчица освежаващ смях. На път към аристократичната къща с уютно надвесила се лоза и кодово има „офис”, ритуално грабвам първото кафе за деня от малката будка точно на кьошето, а с периферното си зрение улавям енергичния и неописуемо грациозен танц на балончетата, същите тези, които немирно нахлуха в кротките ми сънища и ме завъртяха в сюрреалистичен полет. Там са, във витрината, на точно една ръка разстояние и прекалено изкушаващи в кокетно изваяните си бутилки с етикет SOMERSBY, за да не посегна още сега. Взимам ги, и трите, гъделичкащо киселичката ябълка, бонбонено сладката къпина и артистичната круша. Днес ще погостуват на малкия ни работен оазис и ще направят всичко по силите си да го освежат и разкършат, в това не се съмнявам и за секунда.

Вече сме тук, на голямата просторна маса, аз – пред екрана на лаптопа, а триото красавици - точно до него, и задружно попиваме от страстите покрай haute couture дефилетата на запад.

Съвсем неусетно, сякаш издърпано с вълшебна пръчица, минава времето до обедната ми творческа пауза и устремено се отправям към китния двор с извитите стълби, точно като от реклама на Прованс. Утопичното ми 30-минутно бягство от реалността, обичайно придружено от един брой тефтер и няколко случайно хванати маркера, следващи всяка мисъл и неочаквана хрумка, изплувала сред морето от лозови листа, закрилящи ме от слънчевите лъчи. Взимам и къпиновата омайница, ще й покажа моето обежище, тя ще ми позира с перфектния си, изваян силует, а след това....

Отново хвърлям котва пред екрана и вселената от красота и креативност, а въображаеми виолетови топченца къпина вибриращо кръжат по дължината на тялото ми... или пък отново сънувам?

Вратата се отваря и изкушаващо пропуска отбор череши, които, без да се замислят даже, се пронизват в редичка към кухнята, а последната ме хваща за ръката и категорично ме придърпва. Аз пък грабвам златистата, аристократична круша, свикнала с меката есен и съвсем нетърпелива да се разхлади.

Подарявам й освежаваща терапия с череши и гостоприемно я развеждам из коридорите на редакцията, артистични и цветни, също като енергичните й балончета, омайващо танцуващи в бутилката Somersby.

Крайната ни дестинация е достигната, а тя е именно просторният дървен под, който се превръща в най-удобното място, когато е споделено с подходяща компания и куп красоти на хартия.

Вече наближава 5, слънцето отдавна е прескочило мъничката ни къщичка и е оставило двора на спокойната и разхлаждаща сянка. Любимият ми прозорец гостоприемно ме приютява с меката си светлина и споделя остатъка от изнизващия се работен ден. Време е за последното късо ароматно еспресо и бързо прелистване на паралелната онлайн вселена в стимулиращата компания с аромат на ябълки на Somersby №3, търпеливо чакащ своя ред.

Часовникът удари 6, време е да потегляме, аз, той и доброто ни настроение, благодарение на него, разбира се. Къде отиваме ли? Не знаем, ще се водим по ароматните скокливи балончета. А дали са истински или е просто сън?