Публикуваме разказа с разрешението на автора Нинко Кирилов. Това е последният текст, излязъл в блога му Думи. Снимки. Черен фон., свежо вдъхновен от надпис на фасада.
Не очаквайте прекалено много от края на света
Н. Кирилов
Животът ни е етикет. И то не какъв да е, а точно онзи етикет, ето там. Етикет от „натурален“ сок трето качество. На него има някаква информация, която не е реална. Ние знаем, че не е и затова изобщо не си правим труда да я четем. Ако ето сега, в момента, по някаква причина спрем да съществуваме, ще остане само етикет, който никой няма да прочете. Заради консервантите. Заради срока за годност. Кой е консуматорът на този сок, ако сокът сте вие?“
Ки влезе в тази мисъл като в прекалено тясно сако. Беше пиян и говореше на висок глас в метрото. Слушаха го. Това беше леко озадачаващо. Но само леко. Повечето самозвани философи наистина бяха пияници, но облечени зле, миришещи зле, говорещи зле и нямащи този надменен и леко снобски изказ. Сякаш беше нещо повече от тях. Няколко минути преди 20:12 на 20 декември 2012 г. Прекалено рано за суицидни излияния, но унищожително точният край на света, какъвто го рекламираха, звучеше като най-логичното предстоящо нещо от думите на Ки. Сдържани усмивки и по-скоро симпатия.
„Виждате ли етикета? Някой го е забравил заедно с опаковката. Етикетът е част от опаковката, а тя не е важна, нея винаги я забравят. Като името на продукта в рекламите. Като името на човека. Като тялото, ебаси, това е от второстепенно значение.“
Мълчаха. Една майка с усмивка прегърна детето си, 9-годишно момиче, което слушаше с повече ентусиазъм от предполагаемото.
„Окей, действайте си. И без това слизам на следващата спирка. Но да знаете, че ви предупредих!“
Скърцането на влака. Специфичната миризма. Смърт в аквариум. Онзи стар опит – ако даваш на бълхите храна, вода и въздух в аквариум, а после махнеш аквариума, те остават в същата форма, не бягат. Махаме метрото. Махаме града. Махаме света. Какво остава?
Краят на света дойде, докато Ки слизаше на спирката си, огромният електронен часовник отбеляза точното време, а една майка кърмеше детето си в лоното на гарата.
Животът е това, но никой не го забелязва. Смъртта е съвсем същото. Щом имаш понятие за себе си, следваш нечий ритъм. Щом имаш име, гониш очаквания. Бебе, имаш ли име? Очаквания? Бесни копнежи? Драми? Фехтовка със съвестта? Надфизична сенсуалност?
Ки стъпва на добре наредения под на гарата.
Ки вижда майката с детето.
Ки е уродливо подобие на себе си.
- Кое „себе си“?
Това, което вярва, че е. Това, което другите помнят. Това с изтекъл срок на годност.
- Кой определя това?
Не знам. Бог?
Убий ме бавно, ако това е Краят. Нека усетя всяка наносекунда в трептенията на ръката Ти, нека попия всеки кубичен милиметър от потопа на Червеното ти море. Нека умра щастлив с Твоята усмивка. Без град. Без свят.
Етикетът на бутилката за еднократна употреба със заместител на кърма потрепва. Ужасът.
Никога междуполова любов за това същество.
Никога бунт за това същество.
Никога честен бяс за това същество.
Никога секс за това същество.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога лудост.
Никога отегчение.
Никога някое занимание самотно.
Защото няма самота, зрялост, зло, чудовища, безумие, откровена простотия, екзистенциален бяс, злескроена действителност.
Метрото замина. Светът наистина свърши тогава. Просто беше прекалено обикновено, бързо. И ти не го усети.
Извинявай.
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: "Да мислиш двайсети век" от Тони Джъд
На 6-ти ноември се състоя премиерата на книгата на Тони Джъд, написана в сътрудничество с Тимъти Снайдър на Издателство „Колибри“.
Четиво в четвъртък: "Одеса Стар" от Херман Кох
Авторът на "Вечерята" се завръща с нов роман...
Четиво в четвъртък: "Сиси - неочакваната императрица" от Алисън Патаки
Алисън Патаки е авторка на бестселърите “The Traitor’s Wife” и “Сиси - самотната императрица”. Дъщеря на бившия губернатор на щата Ню Йорк...
