Кралица Елизабет, родена като Принцеса Елизабет Александра Мери на 21 Април 1926 година, отбеляза диамантен юбилей на трона през 2012 година. Нейното, повече от 60-годишно царуване на трона, е опит за модернизиране на Британската монархия и повишаване чувствителността й към социалната динамика.
 

Въпреки че са кралски особи, тя и родители й, както й по-малката й сестра Маргарет, живеят като спокойно и щастливо семейство в пететажна градска къща в Пикадили, централен Лондон. Родителите на Елизабет, Дукът и Дукесата на Йорк, поделят времето си между британската столица и семейното имение в парка Уиндзор. Елизабет и по-малката й сестра са на домашно обучение и взимат уроци по френски, математика, история и география, както й танци, пеене и изкуство. Всяка сутрин момичетата шумно скачат в леглото на родителите - ритуал, който ще продължи до сватбения ден на Елизабет. Лилибет, както я наричат вкъщи, се ужасява от мисълта да се премести завинаги в Бъкингамския дворец след като баща й стане крал.






Елизабет и Маргарет в къщата им в Уиндзор
 

1936 година бележи края на безгрижното, почти нормално детство за Елизабет. Принцесата е само на 10 години, когато в живота й настъпват драматични промени. Човекът, който тя познава като "чичо Дейвид", Едуард III Крал на Англия, скандално обявява абдикация. В дилемата между любов и кралска корона, той избира да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън и така неговият брат, следващият в реда за наследство херцог Алберт Джордж Йоркски, автоматично става крал на Великобритания под името Джордж VІ и е коронован през май 1937 г. Неговата дъщеря, принцеса Елизабет, става наследница на престола и никога не забравя на кого дължи шанса си. Тя се оказва в центъра на вниманието. Един ден тя ще е Кралица.


 

 

Малката Елизабет се усмихва гордо при коронясвването на баща й Джордж

Това, което натъжава най-много принцесата тогава, е че ще трябва да се раздели с най-добрата си приятелка, съседката Соня Бери. "Кралицата беше щастливо дете, но доста интровертно", спомня си Бери. Още тогава сестра й Маргарет е тази, която е по-общителна и отворена към хората около себе си. "Кралицата беше сериозна и ужасяващо добре възпитана." Приятелките продължават да подържат връзка, но промяната в социалния статус на Елизабет налага въвеждане на някои формалности. Оказва се, че Бери вече трябва да се обръща към приятелката си с "Ваше Величество".
 

Промяната на обстоятелствата е драматична. За шестнадесетия си рожден ден, когато повечето момичета на нейната възраст си мечтаят да получат първото си червило, Елизабет е удостоена с почетното звание Главнокомандващ британските въоръжени сили и започва да придружава родителите си при всичките им официални визити.



Винаги срамежлива, на парада по повод новата титла, тя има нужда от побутване, за да пристъпи напред и да пусне салют. Разбира се, в живота й все още има моменти за развлечение, като например посещение на Лондонската зоологическа градина заедно с Маргарет, организирано от бавачката й, но Елизабет е с нова житейска позиция, предстои й ръкополагане и тя приема мероприятието не като забавление, а по-скоро с прилежно старание, което демонстрира и до днес.


 

На 22 Юли 1939, когато по етикет трябва да посети Кралският Военноморски Колеж с баща си, тя го прави без колебание. При пристигането си обаче, кралската делегация е уведомена, че за да избегне контакта с кадети болни от заушка, Елизабет трябва да пропусне организираната църковна служба. Вместо това висок рус младеж на име Филип Маунтбатън е помолен да й прави компания. С пет години по-голям от Елизабет, Филип е далечен братовчед на Краля, а негов баща е принц Андрю Гърцки и Датски.  


 

Да се каже, че Филип й прави голямо впечатление, е все едно нищо да не се каже. Елизабет е толкова запленена от него след срещата им, че се твърди, как тя още тогава е знаела, че един ден ще се омъжи за Филип. Лилибет е само на 13 години. Братовчедка й Маргарет Родес казва, "никога не погледна някой друг, беше поразена от Филип от самото начало". Но ще минат цели осем години преди мечтата й да се осъществи. През Втората световна война Филип е разпределен на служба в Кралските военоморски сили, а Елизабет се присъединява към Auxiliary Terrorist Service (ATS), където се обучава наравно с обикновени британски жени за шофьор и механик.
 

Когато войната свършва цялата страна празнува и принцеса Елизабет, вече на 19 години, е изпълнена с нетърпение – измъква се от Бъкингамския дворец, за да бъде с милионите ликуващи по улиците и дори се понася с конга вълната отиваща към хотел Риц. "Най-интересното беше, че изглежда никой не я забеляза", отбелязва една от придворните й дами.


 

Семействата на двамата млади със сигурност осъзнават нарастващата привързаност помежду им, но бащата на Елизабет не е очарован от перспективата за брак. Филип е далечен братовчед и родът му има връзка с датското и гръцко кралско семейство, но той няма голямо богатство и показва малко чепат характер. Въпреки това те дават одобрението си за връзката им и официално ухажването започва една година след края на войната. През 1946 Филип е поканен да гостува в замъка Балморал, Шотландия. "Беше някак организирано, нагласено", спомня си Филип.
 

Именно по време на престоя в Балморал, след като е поискал разрешение от баща й, Филип прави предложение на Елизабет. Загрижени, че дъщеря им е твърде млада, а тя е вече на 20 години, Кралят и Кралицата настояват годежът да се насрочи за 21-вата годишнина на Елизабет следващия април. Годежът е публично оповестен на 9 юли 1947 година.
 

Новината не изненадва никого. От предложението за женитба до официалното му оповестяване, Филип и Елизабет са забелязвани многократно заедно, включително и да се държат за ръка докато се разхождат в парка Уинзор. На сватбената церемония на братовчедка й Патриция Маунтбатън в Броудландс на 26 октомври те са хванати от фотографите да се гледат продължително в очите.  


 

Закачливата страна на характера на Елизабет рядко може да се види проявена публично, особено откакто е коронована за Кралица Елизабет II на 2 юни 1953 година в Уестмистърското абатство. Едва 25-годишна по това време, тя е омъжена от 4 години и има 2 деца (Чарлз и Ан, по-късно се раждат Андрю и Едуард).


Принцеса Елизабет и принц Филип се женят на 20 Ноември, 1947

Филип и Елизабет са необичайна двойка – тя е тиха и резервирана, а той експанзивен и прям. Но в личния си живот кралицата е известна с острото си чувство за хумор и най-вече с това, че обича практически шеги (шеги на чужд гръб).  Например, веднъж на Кралския тур на Канада, Филип гони Елизабет по целия коридор на влака, носейки огромни фалшиви зъби, което ужасно я забавлява.

Но нейната неохота да показва публично емоции и донася и много критики, особено в седмицата след смъртта на Лейди Даяна. В противоречивата биография на принц Чарлз, която Джонатан Димбли пише през 1994, дори се твърди, че принцът я обвинява в прекалена хладност и дистанцираност като майка. Вярно е, че кралицата оставя децата си за седмици, когато й се налага да пътува в чужбина – все пак стандартна практика за кралска особа, но принцеса Ан добавя "не мисля, че някой от нас дори за секунда си е помислял, че тя не мисли за нас, грижеше се за нас като всяка друга майка".
 

Извън прожекторите Кралицата има вкус към простичките, семпли неща. Двамата с Филип споделят любов към провинцията и селския живот и често се оттеглят в личното си пространство в Балморал. Предаността й към коргито е добре известна, както и любовта й към конете и надбягванията. Когато през 2003-та таблоид изпраща слуга под прокритие в Бъкингамския дворец, за да подготви материал със скандални разкрития, "шпионинът" с изненада открива, че далеч от всичко "свръх", Кралицата продължава да закусва обикновена домашна храна и не проявява очакваните царствени претенции.


 

Първите две години след качването й на трона маркират огромна промяна в обществото – следвоенната аскетичност на 50-те прави път на икономическият бум на 60-те години, и постепенно започва формиране на едно по толерантно, неформално общество. Да остане в крак с тези промени е неимоверно предизвикателство за монархия, здраво вкопчена в традициите. За да промени имиджа си, през 68-ма година Кралицата е принудена да преприеме рискован ход, позволявайки на телевизионните камери безпрецедентен достъп за заснемане на документален филм, посветен на живота й, в течение на година. Година по-късно 30 милиона зрители сядат пред малкия екран по време на излъчването му. За съжаление, маневрата се приема за ПР провал. Критиците твърдят, че филмът разрушава кралската тайнственост и остро критикуват сцените, в които принц Филип прави наденички на барбекюто, а кралицата претърсва чантата си за дребни, с които да купи бонбони за Едуард от сладкарницата. Филмът е изтеглен от публичното пространство.
 

Лентата обаче бележи началото на промяната в отношението към монархията. Кралското семейство се превръща в знаменитост и всяко тяхно действие започва да се следи под лупа. В средата на 80-те години интересът към кралицата достига връхна точка, благодарение браковете на принц Андрю за Сара Фъргюсън и принц Чарлз за лейди Даяна Спенсър. И докато това изглежда носи някакво обещание за кралското семейство, все пак 750 милиона гледат сватбата на Чарлз и Даяна, всъщност се оказва началото на най-лошия период в живота и управлението на кралицата до този момент.


 

1992 не започва никак добре за Елизабет – пресата е залята от снимки, на които американският финансов мениджър Джон Браян смуче краката на голата Сара, съпруга на принц Андрю, с който са разделени. Скоро след това принцеса Ан се развежда с Марк Филипс, а по-късно през годината излиза опостушителната биография на Андрю Мортън "Даяна, нейната истинска история”, в която Уелската принцеса е описана като отчаяно нещастна булимичка, прибегнала до самонараняване, защото съпругът й обича друга жена.
 

През ноември същата година пожар унищожава големи части от замъка Уиндзор, а за капак раздялата на Чарлз и Даяна е официално оповестена. На 24-ти ноември Елизабет произнася реч, за да отбележи 40 години от възкачването си на трона и за да сподели ужаса от събитията – "1992 не е година, към която ще се връщам с удоволствие", казва тя.
 

Но се оказва, че най-лошото тепърва предстои - на 31 август загива Даяна. Кралицата и Принц Филип са в Балморал с внуците Уилям и Хари и решават да останат там, за да предпазят децата от истерията на медиите. Едва когато общественият натиск нараства, а към кралицата са отправени директни обвинения от типа "Покажи, че те е грижа!", Елизабет се връща в Лондон. "Кралицата виждаше в смъртта на Даяна лична трагедия за Уилям и Хари", казва един от биографите й. "Публичните демострации на скръб в световен мащаб определено я хванаха неподготвена."




 

На Елизабет й трябват няколко години да си върне популярността и може да се каже, че това в голяма степен се дължи на новото поколение монарси – принц Уилям, бебето принц Джордж, Кейт и принц Хари, чрез които кралското семейство възвърна популярността си. "Кралицата е достатъчно прозорлива, за да разбира, че именно в тях е бъдещето", казва кралският кореспондент Кейти Нишол.


 

На 88, Кралицата е намалила ангажиментите си, което и дава повече време да бъде с единствения човек, който никога не я уморява – принц Филип, 92. "Техният брак устоя във времето благодарение на любовта, уважението и взаимното приемане", казва Нишол. Принц Уилям има друга версия – "Дядо ми успява да разсмее баба. Има и много взаимна грижовност, разбира се." Преди една реч за Коледа, предавана по телевизията, снимачният екип чува Филип да окуражава Кралицата да си събуе обувките, за да могат краката й да си починат. "Забрави протокола, скъпа, това, което хората искат да видят всъщност е усмивката ти!"
 

Женени вече от 67 години, лоялността на принц Филип подкрепя кралицата в нейната роля. "Сигурна съм, че не това е животът, който тя искаше", казва приятелката от детството й Соня Бери. "Мисля, че щеше да е още по-щастлива омъжена и живееща на село с кучетата си и конете."