Тя е сред новите АРТ лица на града, за които е време вече да се разчуе. И ако не следиш творческите й търсения и постижения в блога, който има, то може би си срещнал младата писателка случайно на ул. Ангел Кънчев миналата неделя по време на тазгодишното издание на София Диша посветено на литературата.
Под артистичния псевдоним Рене Карабаш, Ирена Иванова представи на по-любопитните своя проект "Театър в колата", който в продължение на няколко часа събираше публика в син автомобил, в който 7-минутен миниспектакъл по текст от пиесата "Парчета живот" на Захари Карабашлиев, припомняше на хората колко е важно да се слушат взаимно.
Задната част на купето беше отредена за публиката, а двете предни седалки бяха импровизирана сцена, на която актьорите Елена Манолова и Веселин Радков, играеха своите роли. Изключително интересен пърформанс, най-малко с гледната точка, която дава на зрителя за нещата, който горещо препоръчваме на всеки да види, въпреки че никой няма представа, кога той ще се случи отново. Можеш да следиш фейсбук страницата на Рене за повече яснота, а ако искаш да се запознаеш по-отблизо с младата писателка, направи го в интервюто по-надолу...
V.S. Защо театър в колата, а не в ресторанта например?
Р.К. Защо не в ресторанта ли? Защото не мисля, че е удобно да се яде, докато се гледа театър. Освен, ако това не е цел на режисьора, разбира се.
Но истината е, че реших да не е на традиционно място, например на сцена. Това е кратка пиеса, която граничи с пърформанса, тъй като доближава зрителите максимално до случващото се. Пространството, в което се играе е толкова малко, че ограничава разстоянието зрител - актьор. Принципно, колата трябваше да е в движение, но на този етап това нямаше как да се случи.
V.S. А как изобщо се роди идеята да направиш тази пиеса?
Р.К. В момента правя магистратура по театър в Нов български университет. При Снежина Петрова имахме час "Кратки форми" и да осъществя този спектакъл беше една от задачите, които тя ми постави. След като изпълних задачата, реших да изнеса минипиесата от университета. А иначе, трябваше да избера нещо кратко и просто се спрях на пиеса на Захари Карабашлиев...
V.S. Значи ли това, че подкрепяш и се вдъхновяваш от съвременните български автори?
Р.К. О, да. Най-малкото, защото и аз се смятам за един от тях.
V.S. Освен Захари Карабашлиев, според теб кои други български автори заслужават внимание напоследък?
Р.К. Тези, които чета. Това са Георги Господинов, Владислав Христов, Петър Чуков. Има и много млади автори, които ще стават все по-известни на публиката и определено си заслужава да бъдат четени. Няма как да не ги подкрепям, тъй като аз се причислявам към тях и тепърва ми предстои да издам първата си поетична книга.
V.S. Кое ти е по-приоритетно тогава - театърът или писането?
Р.К. Труден въпрос. Да речем, че писането е такава част от живота ми, без която не мога. Пиша всеки ден. Разбира се, старая се да не графоманствам, защото е много тънка границата, след която се отпускаш и започваш да пишеш много. Театърът пък ми е стара тръпка, но пък чак сега започвам да я реализирам. Гледам да намирам златната среда и да комбинирам театъра и писането.
V.S. Срещаме се на второто издание на София Диша за тази година, което е под надслов "Словото Зове", така че няма как да не те попитам: Какво зове словото?
Р.К. Словото зове любов. Дори не мисля, че трябва да зове нещо друго...
V.S. Какво са книгите за теб?
Р.К. За мен книгите са бягство, писането още повече. Това е някакъв вид медитация.
V.S. Как избираш какво да четеш?
Р.К. Чета предимно авторите на определени издателства. Например книгите на ИК Жанет са ми много любими, понякога просто се зачитам в книжарницата и си купувам нещо. Имам нюх за хубавите книги, но като цяло съм почитател на по-високата литература.
V.S. Къде четеш най-често?
Р.К. Обикновено чета в леглото, защото само тогава ми остава време... преди да заспя.
V.S. За какво или кого обичаш да пишеш?
Р.К. Различно. Разбира се, няма как да подмина любовта, но и за смъртта пиша често. Като феномен, който се преплита с живота и не е просто след живота, а е част от него.
V.S. Ако имаш възможност да изпиеш по едно, каквото там ти се пие, с някой писател, то кой би бил той?
Р.К. Владислав Христов. С него така или иначе много добре си пийваме. Също и с Августин Господинов.
V.S. Какво й трябва на София, за да диша целогодишно?
Р.К. Трябват й повече подобни фестивали насочени към младите хора. Трябват й хора, които да правят улиците цветни целогодишно. Трябва да има повече изкуство. А то го има, просто полето за изява на творците у нас е все още много малко.
V.S. Кое е мястото, на което можеш да се влюбиш в София?
Р.К. В квартала ми. Аз живея на 11-ти август и Раковска, стар квартал, в който времето е спряло. Толкова ми харесва това...
Третото издание на София Диша за тази година ще бъде на ул. Пиротска (пешеходната зона) и ще е под надслов „Ветрове от цветове“ Тема: Визуални изкуства.
More from View Sofia
Четиво в четврътък: "Остайница"-та на Рене Карабаш
164 страници опаковани в червено...
Ябълки и канела: Русата муза на есента Рене Карабаш
„Есен, есен, умиращ сезон.."
Времето в което слънцето залязваше, мама качваше мен и сестра ми в лодката и ни возеше между тръстиките
My Magic Moment е рубрика, в която цяло лято ще събираме най-завладяващите и спиращи-дъха моменти на вдъхновяващи и харизматични личности...