Петъчен БЛИЦ: Теодор Лозанов

Влюбени сме в Теодор Лозанов от 9 август 2012-та година. Познаваме го добре, но днес той избра сам да говори за себе си...

"Аз съм илюстратор, не карикатурист. На 27 съм, роден съм на Хелуин и съм живял във Велико Търново, Стара Загора и Варна. София ми е междинна спирка (май).

Завършил съм Мода във Варна, след това и графичен дизайн, пак там. Рисувам от малък, като в училище го правех за удоволствие (рисувах основно комикси и герои от видео игри), а по-сериозно започнах да се занимавам в университета.

Не мога да кажа, че съм ‘’школуван’’ художник, по-скоро самоук (без да звучи лековато). Всички техники и вдъхновения откривам сам.

За мен казват, че имам "специфичен" разпознаваем стил, но аз не го виждам, защото не е нещо "нарочно", просто така си излиза от ръката. Усещам, че през определен период (около година) този мой "стил" търпи промяна, но пък истината е, че почерка ми се запазва (което се оказва най-важно).

В повечето си работи влагам по малко ирония, по малко хумор и по малко тъга.

Рисувам свободно, без да си поставям рамки, срокове и ограничения. Често илюстрациите ми действат и като терапия. Помагат ми много. Мога да си излея всичко, като скривам в творенията си неща. които само аз разпознавам.

Последните проекти, по които съм работил са принтовете за последните колекции на Knapp (S/S14) и Yvailo (S/S15). Правил съм илюстрации за изданията ЕВА, Капитал LIGHT, за несъществуващите вече Пари, за афиши на няколко пиеси във Франция - Sans Peur Ni Malice, Le Mur De La Honte, Legeres Et Sans Filtre, както и за опаковките на био-шоколадите ZOYA - Супер Шоколад и Dark Vegan. Имам някои неща и за Btv, Vivacom и Nivea. С View Sofia пък споделих любимата си рецепта за торта..."

Утрото... напоследък е ранно, много слънчево.

Закуската... обилна, течна, с кофеин.

Началото... спонтанно.

Пътят... е дълъг (за да не е скучно).

Отпускането... е двусмислено, много подценявано.

Сигурността... е някъде на почивка.

Колебанието... не бива да се бърка със съмнението.

Усещането... е смисъл.

Вярата... лична.

Страхът... е голям инат (пълен нахал), трудно е да го изгониш. За сметка на това е обидчив и, веднъж прогонен, не се завръща.

Обещанието... иска отговорност.

Целта... е не винаги такава, за каквато се представя.

Вдъхновението... трябва да се чака търпеливо.

Умората... достойна сестра на почивката.

Финалът... е далеч.

Нощта... твърде кратка.

Сънят... споделен.

Мечтата... се следва тихо.

Любовта... е всичко.