Eй, хич не е лесно да селектираме най-добрите еко-дизайнери, защото този век има своите нови етични и естетични изисквания. След като ХХ век беше триумф на егото над природата и нейните деца, ХХI век открито заяви, че смята да се върне назад към органичния свят. И докато върлуват мнения, че екологията не е нищо повече от нов вид наркотик, в сферата на модата дизайнерите са очаровани от здравите логически конструкции, подредените аргументи и всичко това, облицовано със страхотна, натурално изглеждаща визия. Според нас когато има отговор на въпроса защо изобщо се прави, няма начин резултатът да не симфонизира и хармонизира, влизайки в резонанс с естествените нужди на тялото и естетическите критерии, поставени от природата.

Сред най-горещите точки за еко-мода попада Берлин, където наред със седмиците на модата се провеждат и седмици на еко-модата. Изабел де Хилерин е една от многото млади дизайнери в сферата на етичната естетика, която се отличава с много класически и изчистен стил. След като се дипломира през 2009 в Барселона, де Хилерин полага началото на един от най-успешните немски брандове в бранша. Гамите й са винаги актуални, а част от платовете й са ръчно правени и боядисвани от местните жители на Румъния и Молдова. Цели се да стимулира малките производители, оценявайки онова, което глобализацията е на път да помете. Една от задачите на лейбъла й е да рекламира традиционните занаяти и да удължи живота им.


Изабел де Хилерин

Айлин Фишър е американка, която нагледно демонстрира концептуална екология. През 1984, колкото и символика да съдържа тази година, Айлин създава лейбъла си по много лична причина: най-сетне иска нещо, което да облече. Днес вече продава дизайна си в цели 58 магазина в Щатите, а каузите, за които се бори, са защита на правата на жените. Това включва пълно уважение към възраст, професия, цвят на кожата и пол. И, разбира се, към здравето на най-големия човешко орган. Екологично отгледаните памук и други тъкани имат за цел да бъдат комфортни, а създадената от Фишър визия винаги е лека, ежедневна, защото в нейната философия семплостта изважда на дневен ред личността на дамата.


Айлин Фишър






Начинът на мислене в нишата на еко-модата е либерален. Там се дава право на изява на всеки, която създава разумен дизайн със страст и старание. На фона на философия като тази в седмиците на еко-модата във Ванкувър се изявяват и дизайнери като Сали Омеме – без образование по специалността, научила се да плете от майка си. Красотата на дрехите, създавани от нея, е по-различна от тази на Изабел де Хилерин и Айлин Фишър, защото фактурата издава изцяло ръчния труд. Фолклорното настроение се подчертава от пъстротата на материалите, които са направени от рециклирани стари дрехи.


Сали Омеме - Eco Fashion Week







Докато децата на Нова Зеландия като Лорде са очаровани от мотивите за синята кръв, лейбъли като Kowtow небрежно съчетават младежко излъчване със 100% органичен памук. Настроението е абсолютно освободено от предразсъдъци и натруфеност, защото за фирмата не е важно кой с какъв произход е, а целият процес от отглеждането на материала, през производството, та чак до продажбата да бъде изцяло етичен.


Kowtow







Какво се случва, когато вуйчо ти е Ралф Лорън, но ти не си съгласен с много от неетичните моменти в компанията му? Грег Лорън чества деня на ветераните от войната с Виетнам, създавайки пост-апокалиптична естетика. Колекцията му е, меко казано, излъчваща окаяност: разръфани, полу-разложени войнишки куртки, раници и палатки се оказват красиви по свой начин, защото са надживели разрухата, докарана от цивилизацията.


Грег Лорън





Израел също е в крак със своето съвремие в промеждутъците между конфликти от всякакъв вид. Това показва дизайнерката Наоми Маарави, която е Плюшкин на алтернативната мода. Тя, подобно на своя баща, никога не изхвърля нищо. Колекциите й са направени от стари дрехи, по своему деконструктивни. Изглеждат наистина парцаливо, донякъде в духа на японската естетика от 80-те, но това ги прави безумно желани. Те са концентрирана история и са толкова пулсиращи от живот, че сякаш дори не се нуждаят от притежател. Но ние с удоволствие бихме ги носили.


Наоми Маарави





Една от големите мечти на етичната мода е дрехите да са безшевни. Затова техниката на плъстене с различни сурови материали като памук, вълна, коприна е любим жанр на еко-дизайнерите. Франсоа Хофман е французин, който скулптира колекциите си, ръчно манипулирайки ги.


Франсоа Хофман











При него всичко е полет на фантазията. Черпи вдъхновение от природата, от галактиките, от самия човек... Само ще кажем, че една от любимите му теми е „антично бъдеще”.

И да не забравим Maiyet. Млад дизайнерски екип, който вече може да се похвали с успехи и много култови сесии като тази с Дария Вербови от миналата година, която ни накара да мечтаем за лежерстване в сърцето на Кения. Може би и един цар, било той лъв или не, не бихме отказали, но лейбълът е наистина царствен. Там всичко е изпипано, а дизайнът е не само съвременен, но и вечен. Наблягат на естествени и етично произведени материи, колаборирайки с традиционалисти в различни занаяти, рационализирайки целия процес.


Maiyet





Дария Вербови в сърцето на Кения за Maiyet







За кого да следим? Много студенти по цял свят, сблъсквайки се с нелогичността и суровостта на модния бранш, не се отказват от това, което е в кръвта им. За сметка на това те пренасочват енергията си към създаване на един алтернативен отрасъл, който е лаком за още и още дизайнери. Това се дължи на ръчната изработка на повечето от моделите, която не позволява те да се произвеждат на конвейнер и освобождава място под слънцето и за тези, чиято цел не е да са на върха, а да са част от играта. Като Заида Адриана Говео Балмаседа, студентка във Fashion Institut of Technology, Ню Йорк. Нейната естетика е силно органична и използва техники на плъстене и плетене, за да се докосне до народната традиция на балканските народи.









В крайна сметка еко-модата е зарибяваща. Ако почнете да се храните здравословно и да се интересувате от алтернативна медицина, в един момент новият начин на мислене променя отношението и към модата, и изцяло към дизайна. Че и към живота. Но наистина, в основата на всичко седи онзи въпрос, който, веднъж пуснал корени в съзнанието, никога няма да ви остави на мира:

„Защо?”