Понякога си мислим, че вещите не са важни и че трябва да отделим повече внимание на хората около нас. Но когато се запознаеш с човек, който обожава обувките толкова много, че говори за тях като за свои деца; че ги колекционира; че е отдал живота си на тях, се замисляш: "ама как така, нали не това е най-важното".
Случайно разбрахме за шанхайския дизайнер DK, неговия лейбъл KIROIC и за уникалните му мъжки обувки, вдъхновени от миналото, бъдещето и няколкото китайски бездомници, които среща всеки ден. Когато видяхме обувките, които прави, се влюбихме веднага в тях заради уникалния, смел дизайн и заради усещането, което предизвикват. Защото, когато създаваш нещо с цялото си сърце, то винаги си личи.
VS: Здравей, как си ?
DK: Добре съм.
VS: От къде си?
DK: От Шанхай.
VS: Само обувки ли правиш или и дрехи?
DK: Имам желание да правя и рокли, но в момента съм се отдал на обувките.
VS: Правиш страшни обувки, какво те вдъхновява?
DK: Мерси. Вдъхновението ми идва различно. Понякога се вдъхновявам от разни места, понякога от различни епохи. Много са ми интересни странниците по улиците и бездомните хора. Гледам техните обувки и дрехи. Понякога те ме вдъхновяват. Имам интерес и към бъдещето и космосa.
VS: Какво те вдъхнови за червените, те са ни любими?
DK: Нямах определена идея, просто се замислих, че когато кецовете не са само за спорт, може да са по цветни, да са по готини. Червеното е хубав цвят. Харесвам, когато миксирам черно или бяло с ярък, запомнящ се цвят. Получават се хубави неща.
VS: А дамски обувки правиш ли?
DK: Засега отделям повече време на работата си за момчетата. Но когато дойде подходящото време, ще направя и хубави обувки за момичетата.
VS: Какво си учил?
DK: Реклама.
VS: Защо тогава избра дизайнa за твоя професия?
DK: Мисля, че това се дължи на това, че още от малък се влюбих в обувките. Първата ми работа беше в цех за производство на обувки. Мисля, че имам добри идеи и нещата ми се получават, забавлявам се и съм доволен от това, което правя.
VS: Какви хоря носят твоите неща?
DK: Когато правя обувки, си представям човекa, който ще ги носи. Обувките имат живот, и когато си купуваш обувки, ти просто трябва да се влюбиш в тях. Всеки може да носи всякакви обувки. Важно е да усетиш връзка между теб и обувката, за да може тя да заживее.
VS: А твоето семейство от къде e, с какво се занимават?
DK: Съвсем обикновено ми е семейството, баща ми е биолог, а майка ми е преподавател в университета.
VS: А братя и сестри?
DK: Нямам. Едно дете съм.
VS: А имаш ли си приятел/приятелка?
DK: О, съжалявам, няма да ти кажа. Ха-ха...
VS: Има ли смисъл да те питам за любим аксесоар?
DK: Май са обувките.
VS: И ние обичаме обувки, по много. Ти колко имаш?
DK: О, не знам. Обичам обувките, обичам да си ги събирам. Някой хора събират живопис, други поезия, аз събирам красиви обувки. Нямам представа колко са. Май са доста.
VS: А дрехите, важни ли са?
DK: Аз съм отдаден на обувките, но харесвам и дрехите. Когато има хубави обувки, човек не трябва да се притеснява толкова за дрехите.
VS: Как определяш личния си стил?
DK: Човек с много идеи. Мисля по цял ден. Имам чувството, че ще ми се пръсне главата. :)
VS: Кажи ми сега кои са най-добрите?
DK: Raf Simons, Rei Kawakubo, Yohji Yamamoto
VS: Знаеш ли къде е България?
DK: Ох, съжалявам. Предполагам, че знам в коя посока е, но с точност не знам. Ще проверя и вие няма да ми се сърдите, нали? Предполагам, че е едно красиво място с много слънце и цветя.
VS: Кога ще ни дойдеш на гости?
DK: Мисля, че като съм свободен, може да дойда и да разгледам. Да събера впечатления и идеи за нови обувки.
VS: От къде можем да си купим твоите неща?
DK: Ох, не знам, честно казано. Трябва да питаш моя бизнес партньор.
VS: Благодаря ти, успех.
DK: И аз ви благодаря много.
