Фантазия, крехки цветни силуети и безспирно реене между носталгията и надеждата. Очевидно и неоспоримо, Анна Молинари владее романтиката до съвършенство. Макар и концепцията на колекцията да не беше изненадваща и изключително иновативна, все пак се беше получила задоволително добре.

Основните елементи, полъхващи като солен морски бриз, бяха огромните флорални апликации в морско синьо, зелено и жълто, контрастно поставени върху nude основи. Неуморимата повтаряща се радост от нежната дантела ни оплете като в полусън, така както само Молинари умее да я изрисува. Освен ярки апликации и дантела, нетипична поява имаха изчистените и дори семпли визии, които учудващо се вписаха умело в колекцията. На места те действаха самостоятелно, а другаде се вплитаха с романтиката на дългите дантелени поли.

Най-силните визии се появиха в началото на колекцията - ярки, смели и цветни; и също в края, където вече преобладаваше неутралната цветова гама на бяло, телесно и черно; но вместо неутрални, моделите носеха истинско вечерно съблазнително умопомрачение.