Следва

Мика Стоичкова се вбеси на Аръков и Месечков

Четиво в четвъртък: "Буря над Прованс" от Фредерик д’Оналия

Любов, семейни тайни и вражди под небето на Прованс...

Books преди 9 години

В сърцето на Прованс две враждуващи фамилии водят истинска война. Ревност, лъжи и алчност създават смъртоносен водовъртеж…

Тридесет и няколко годишната Алесандра Арну живее в Буркина Фасо, където управлява местния клон на семейната козметична фирма „Ла Провансал“. След смъртта на баща си, тя е далече от Франция и не може да следи какво се случва в родината ѝ. Когато се завръща в Прованс за рождения ден на своята майка, тя е шокирана, защото разбира, че брат й съзнателно е водил предприятието към фалит. Тя не знае, че зад кулисите семейство Гарбиани – враг на Арну от години – дърпа конците на бизнеса. Защо е цялата тази омраза между Гарбиани и Арну?

Когато във фабриката е извършено убийство, сблъсъкът между двете семейства достига крайната си точка. Убитият е млад журналист, който, под претекст, че пише статия за богатите фамилии в региона, е бил по следите на грандиозна схема за измами и пране на пари. Кой е убиецът? Братът на Алесандра? Мариус Гарбиани? Или е замесена трета фамилия? И във вихъра на всички тези събития, дали Алесандра ще успее да спаси семейната фирма и репутацията на своето семейство и да се радва на спокойствието и любовта, които така отчаяно търси?

За Фредерик д’Оналия

Фредерик д`Оналия е роден и израснал в Лион. Десет години работи в семейната фабрика за производство на обувки, но страстта му към писането надделява. Той заминава за Прованс и се установява да живее там.

Още със своя първи роман – „Тайните на виното“ – той достига до огромна публика и печели няколко литературни награди, сред които тази на Международния лайънс клуб.

Влюбен в Прованс, Д`Оналия създава драматични и страстни истории, в които действието се развива в това романтично кътче във Франция. Семейни тайни, любов, унищожителни амбиции и предателства – романите му се четат на едни дъх до последния ред.

Фредерик д`Оналия е един от най-известните и четени съвременни френски писатели. Книгите му излизат в завидни тиражи във Франция и Швейцария, преведени са и в други европейски страни.

ОТКЪС ОТ „Буря над Прованс"

Алесандра остави Батист да кара взетата под наем кола от
летището в Марсилия, която бе поръчала предварително.
Беше уморена. Двамата току-що бяха прекарали една седмица
в Париж след десетмесечен престой в Буркина Фасо.
Батист бе провел важна среща с главния редактор и същевременно
директор на седмичника, за който работеше. На нея двамата
бяха направили равносметка на текущите събития, а
Алесандра се бе срещнала с водещи фигури в света на козметиката,
отговарящи за три извънредно важни продукта, както и с
четирима дизайнери на опаковки. Освен това не бе устояла
на изкушението да пообиколи магазините.
Вечерите бяха също толкова заети и оживени, колкото дните,
а нощите – твърде къси. Батист я бе запознал с приятелите си,
повечето от които бяха журналисти. Всички имаха неизчер-
паем запас от анекдоти. Разказваха ги с увлечение, а когато и
те свършеха, се надпреварваха да споделят невероятни изжи-
вени от самите тях случки.

Когато самолетът се приземи на летището в Маринян,
стомахът є внезапно се сви и тя изпита необяснима тревога.
Така бе при всяко завръщане. Само че този ден болката бе
по-силна, по-осезаема.
– Нещо не е наред ли? – попита я Батист и я погали по
бузата.
– О, не, не, напротив. Ще ми мине. Прости ми, но откакто
почина баща ми, постоянно се боя от срещите с близките ми.
Не лъжеше, но и този път не му разказа какво є бе казала
Сафиату преди три месеца в Бобо-Диуласо и не му призна,
че всъщност думите на гадателката предизвикваха най-мно-
го страх в душата є. Спомни си какво се бе случило точно
когато самолетът „А 320“ спусна колесника си и колелата
му докоснаха пистата. И си даде сметка, че оттогава не бе
успяла да прогони от съзнанието си резкия глас, който мо-
нотонно и напевно редеше: „Четирима мъже ще умрат, кога-
то се завърнеш във Франция“. Противно на всякакъв здрав
разум, това бе една от причините да отлага на два пъти от-
пътуването си. Разбира се, тя не вярваше в „магьоснически
предсказания“. Но все пак се смути, когато Сафиату є каза
„че сред тях нямало да бъде високият бял мъж, с когото тя,
Алесандра, правела туй-онуй“, а че „щели да умрат един
възрастен мъж и трима млади“. Бе прибавила, че около тях
витаели силни ухания, и бе уточнила, че са „ухания от ней-
ния роден край“. Тогава Алесандра я бе запитала дали по-
знава тези мъже, но Сафиату є бе отговорила простичко: „И
четиримата – в твоя край“. Алесандра бе прогонила от съз-
нанието си случката, както човек прогонва лошите сънища,
но тя се връщаше в паметта є всеки път, когато заговореха
за завръщане в Солт * , където бе люлката на семейството
където самата тя бе родена и прекарала детството си и почти
целия си досегашен живот.

Щяха да пристигнат след час. Току-що бяха пресекли Кар-
пантра. Пейзажът се бе променил. Лозята и градинските на-
саждения, отделени от високи редици кипариси, бяха отстъ-
пили място на местности с варовикови скали, храсталаци и
дъбови гори. Завоите следваха един след друг. Навлязоха в
планината Люберон. Батист не говореше. От една страна, бе
съсредоточен в шофирането, но от друга, искаше да прояви
уважение към мълчанието на Алесандра, защото чувстваше,
че е необичайно нервна. Отдаваше го на факта, че се канеше
да го представи на семейството си и по този начин да опове-
сти официално тяхната връзка. Той не се боеше от този мо-
мент, напротив – чувстваше се щастлив.

Пейзажът увеличаваше магията на прекрасния момент.
Батист не познаваше този край на Франция. Занаятът му на
репортер го бе отвел в стряскащо количество страни и кол-
кото и да бе парадоксално, той познаваше по-добре от роди-
ната си Мексико, Боливия, Китай, Русия и още много, много
други държави. На 37 години откриваше Прованс. Бе роден
в Страсбург и бе завършил журналистика в Париж. Седмич-
никът, за който работеше, от седем години го изпращаше
да отразява войни в целия свят или да прави разследвания
за фирми, чиито седалища най-често се намираха близо до
Париж. Един ден, предвид опита му на известен репортер,
го бяха изпратили на специална мисия в Буркина Фасо и
там се бе запознал с Алесандра. За да не напуска Африка,
тъй като по този начин щеше да се отдалечи физически от
младата жена, бе постигнал споразумение с вестника си да
остане на континента и бе хукнал да пише материали в Того,
Нигер и в Кот д’Ивоар, където не липсваха горещи точки и
актуални теми.

В Буркина Фасо Алесандра делеше времето си между
сдружението за трайно развитие в Бобо-Диуласо, фирмата за
внос и износ в Уагадугу и биологичната преработка на масло
от карите * – на осем километра южно от столицата на старата
Горна Волта. Там преди петнадесет години баща є Франсис
бе построил фабрика за обработка на орехи от карите с цел да
разшири дейността на семейната фабрика за сапуни в Солт.
Алесандра, която и преди смъртта на основателя є вече бде-
ше над този филиал на фирма „Ла Провансал“, тъй като брат
и Жулиен отказваше да напусне Франция, го бе развила зна-
чително.
Не бе напускала Буркина Фасо от срещата си с Батист и
сега се безпокоеше какво ще намери при пристигането си у
дома. Бе доверила на партньора си, че счетоводителят на „Ла
Провансал“ є бе сигнализирал за сериозни неприятности с две
банки и за това, че снабдителите се оплакали за качеството на
някои доставки. Батист не є бе задал никакви въпроси, тя бе
споделила тези неща с него по своя воля. Двамата се обичаха,
но си даваха трезва сметка, че тази силна любов може всеки
момент да се прекърши. Алесандра се съмняваше, че Батист
предчувства дълбоката драма, която бе попарила живота є.
Не бе готова да му я разкрие, защото подобна стъпка я пла-
шеше, а и искаше да е сигурна, че ще успее да му поднесе
фактите хладнокръвно, без да попада в капана на прекалените
обяснения. В противен случай силната є чувствителност мо-
жеше да хвърли нежелана сянка върху откровеността.

Алесандра се връщаше в Солт, тъй като след три дни май-
ка є щеше да отпразнува шестдесетия си рожден ден. Франсо-
аз Арну бе организирала малко тържество в семейното име-
ние „Ванс“. Искаше да събере всички, които наистина обича-
ше. Всъщност малко хора, по-малко от двадесет, сред които
двете є деца и внучката є Жустин. Налагаше се Алесандра
да потисне страха, който є бе вдъхнала Сафиату, въпреки че
той не я напускаше нито за миг и в момента я разтърсваше
от глава до пети. Не бе в характера є да попада в плен на
каквото и да било вълнение и да не успее да се овладее. Та
тя бе директор на предприятие, работещо на два континента!
Поръчките затрупваха създаденото от нея сдружение. Идва-
ха от Мароко, Южна Африка, Гвинея, Канада. Бе горда, че е
успяла да вземе на работа двеста жени, които по този начин
запазваха традициите на предците си и неписания монопол
върху маслото от карите, а и осигуряваха поминъка си. Не
бяха принудени да се изселват в Кот д’Ивоар, за да изхран-
ват семействата си. Алесандра се занимаваше и с тамошното
училище, а също и с малкия диспансер – и двете построени от
баща є. От дълго време живееше на африканска земя и въпре-
ки това все още имаше не малко неща, които я притесняваха:
нравите, обичаите, вярванията или неувереността как трябва
да постъпи, ако иска да засегне деликатно някой практичен
въпрос. А и начините, чрез които работничките намираха ре-
шения в заплетени ситуации, все още честичко я объркваха и
тя „губеше ориентация“. Бе є се наложило да научи тяхната
представа за йерархия, тяхната скала на ценностите, техните
приоритети и да не се впечатлява, че при най-малката труд-
ност те викаха магьосник, както в Европа хората тичаха до
аптеката. С тази разлика, че аптекарят не гадаеше бъдещето,
а само продаваше лекарствата, предписани от лекарите.
Сейта, една от надзирателките във фабриката, бе завела
Алесандра при братовчедка си Сафиату. Тя живееше в селце
край пътя за Рападама. Сафиату, жена на около петдесет, не
особено ведра и усмихната, ги прие в един сенчест кът на
грамадния си двор, където тук-там се търкаляха очукани тен-
джери, два допотопни котлона и няколко грамадни глинени
гърнета с различни цветове. Сафиату є бе показала никому
непознат начин за промиване на орехи от карите – нейна тай-
на, която Алесандра бе успяла да приложи в производството.
Маслото от карите, което имаше невероятни качества, може-
ше да отвори път към нови пазари. В края на демонстрацията
Сейта бе изчезнала и тогава Сафиату бе завела Алесандра в
едно от помещенията на къщата и я бе настанила върху стран-
на дървена пейка, която се оказа неочаквано удобна. Сафиату
също бе седнала, както бе с костюма си „за гости“, върху ша-
рена постелка направо на земята и бе разпиляла шепа жито. И
пред странния поглед на жената Алесандра се бе почувствала
като малко момиченце…
 

More from View Sofia

More Books