Мъжете, които познават жените: Алфредо Торес и един великолепен разговор в оригинал

Всички знаем кой е кубинецът Алфредо Торес Хурейдини!
47-годишният певец, танцьор, хореограф и преподавател по танци живее достатъчно дълго време в България, за да е попадал твърде често в медийното пространство. Съответно вече знаем, че роденият на 8-ми ноември в Хавана типичен представител на зодия Скорпион Алфредо, има интересно потекло – баща бейрутец, майка от Ямайка, и още 5 други дечурлига в голямото им семейство. Освен 4-те си деца от любимата му Гена в България, в Куба има още 2 дъщери, по-голямата от които също има деца. Така че Алфредо освен многодетен татко, е вече и дядо!

От малък Алфредо се отдава на ритъма на спорта (татко Пабло Торрес Валдес е треньор на кубинския национален отбор по бокс) и танците, което, оказва се, е най-естественият път в живота за него. После пътечката го отвежда до Националната школа по танци в Куба (Danca National de Cuba), сетне право в най-престижното кабаре в Хавана - „Тропикана”, и най-накрая (което не означава, че пътят свършва тук!) Алфредо попада в България.

Тук той вече има своя собствена школа по салса, румба, гуагуанко, модерни и брейк танци „Алфредо Торес Денс Студио“, организатор е на Първото национално състезание по салса — „Salsa Sofia Open“, участвал е в много видеоклипове на бг певци, филми, театрални постановки, като „Клетка за сестрички“ (Сатиричен театър), „Линч — желание за близост“ (на доц. Петя Стоилова - НАТФИЗ) и „Пушката ще гръмне след антракта“ (реж. Теди Москов, Народен театър „Иван Вазов”). Работи и като гост-преподавател в НАТФИЗ. И т.н., и т.н…

Да срещнеш Алфредо някъде в София, дори в България, не е толкова трудно. Ще го разпознаеш веднага – ходи наперен с лъвската си осанка, интересен аутфит и някакъв незабележим позитивен ореол около себе си. Той няма да те отмине, ако види, че го заглеждаш. Дори напротив – сам ще те повика да си поговорите или снимате заедно. И разбира се – веднага ще те покани да танцуваш в школата му!

Да говориш с Алфредо, обаче, си е истинско предизвикателство! В най-добрият смисъл на думата, да уточним! Той непрестанно „жестикольо”, прави „фисиономии”, ее, не спира „да усмихва”, кокори „очити” и е много „темперамен” и „ррритмо”!... Не, няма печатни или граматически грешки! Така говори Алфредо, което прави изказът му изключително забавен и абсолютно неповторим! А като сложите и ударенията на съвсем различни места в думичките, промените леко тембъра им, те ще станат още „по-ррритмо” и сами ще влезете в света на Алфредо!

Просто си представете, че пред вас е любимият ви испано-говорящ актьор, певец, спортист,… и той опитва да говори на родния ви език така, че да го разберете! И за да запазим автентичността на комуникацията му, с което абсолютно на мига да ви потопим в българо-кубинската дружба, оставихме разговорът ни неподправен и истински!

Тичайте до магазина за ром и хаванска пура, слагайте слънчевите очила и се забавлявайте! Алфредо е истински сладур, „ште види само”!

V.S. Алфредо, от къде се запали по танците?
A.T. Ее, перво, когато бях мальък, бях тренираль бокс, щото мойто баща бильо треньор на, ее, кубинско насиональен отбор и той ме тренира, така, малько, три години някъде.

V.S. Защо спря, не ти ли хареса бокса?
A.T. О, но, но, много ми ареса, то е мойто любимо спорт! И после чак стана тансьор.

V.S. Първо боксьор, а после танцьор? Как бокса ти помогна за танците и имат ли двете нещо общо?
A.T. Ами, те си прилича много, бокс и танси. Има много обшто по движение на крака, рритмо, темпо, тайминг, кооррдинасия, който в бокс е много важен. То е като танси. И тогава, когато бях мальък, почналь да тонсува Майколь Джаксон, го гледох, и ми ареса много. И от там запошва да слуша и Льяноль Ричи. Той има една песен “All Night Long” и там има много тансуване, ее, брейк, и така почна да занимава с танси. Ама улични танси.

Аз перво бях брейкър, би-боп – да се върти на гльавата и да прави сичките тия нешта. И тогава мойто баща ми казва „Е, добре, ако не стане боксьор, няма как да стане, ее, тансьор!”. Уличен тансьор в Куба - това не върви. Трябва да има дипльомат, ее, сериос кариера, не само уличен танс, штото това е само за момента. Аз тогава биль на 13-14 години, нешто такова, и ходи на ушилиште по современни танси.

V.S. Повече момичета или момчета имаше в училището?
A.T. Ние бяме окольо 40 в мойта кльас,… на польовина, има всишко. По равно, горе-дольу. Там учи 3 години, след това ходи в другата школьа, ее, вариете. Тогава там учи класика балет, современни танси, актьорско майстор, ее, грим,… Всишко дисциплин, който да има в това школьа. И после бил тансьор в балет „Тропикана”, и мина година и нешто и дойдо комисия, който гледа спектакольо, и ме видя. И така.

V.S. Ходил ли си на фестивала в Рио Де Женейро?
A.T. Не, никога не ходиль. Ние сме блиссо, да, но Куба и Брасил няма толкова, ее, обшто, как да кажа, приятельство. Куба-Мексико – да, Куба-Венесуела, Куба-Кольомбия,… Но Куба-Брасил е все едно Бульгария-Альбания, примерно. Не, че не приятель, но не така блиски.

V.S. Ти кога и как се озова в България?
A.T. Аз дойдо точно со „Тропикана” балет-шоу преди 11-12 години. Имаме договор тука с един хотель на вариете, праиме шоу-програма за 6 месеца. И така.

V.S. „И така” какво означава?! Какво стана после?
A.T. Ами нали беме 6 месеца и остана после по договор още 6, и ни поканили в телевисионно предаване за мусика, и от там почва вече.

V.S. Как харесаха, как избраха теб точно?
A.T. Ами те, штото продусенти ме видя, какво точно – не знам, но говорили с мен. Ама че аз не говори бульгарски – но, но, няма сначение! И така отива в друго предаване, и така сапошва, ее, кариера тук.

V.S. И ти какво – реши да останеш?
A.T. Ми тука има двишение, места,.. и така.

V.S. А къде намери Гена, или тя теб намери?
A.T. Не, тя работи тошно във вариете тогава, бильа барманка там, и така се поснава.

V.S. И от тогава вече имате колко деца?!?
A.T. Ами 4. Едно момче – Шон, на 11 г., и три момичета – Джойс, Дженифър и Амая на 10, 7 и 4 г. Сички са много раслични като характер. Шон ходи на футболь и много помага са момичета. Амая обича да тансува, Дженифър ходи на художествена гимнастика, а Джойс догодина се влиза в хореографско училище.

Голямото семейство на Алфредо Торес

V.S. За себе си можеш ли да оприличиш различните танци с характерите и темпераментите на различните жени?
A.T. Да, примерно вальс, ее, е за по-спокойни, може би и тия стандартни танси, сешто. Има, така, по-европейски танси, които обаче, ее, …

V.S. …Са ти скучни?
A.T. Но, но, не са скушно! Те са темперамен и са много сильно, но много студен темперамен. А льатино са по-отворен, по-контактно, ее, по-горешто, по-свободно, може би. Танса показва культура на различни страна и коя е история на держава.

V.S. Гена какъв танц е?
A.T. О! Тя е по-, все едно англичанин танс. Штото не е тоя тип бульгарка, който аресва примерно чальга или тия ориентальски. Слуша по-обрани нешта, тя има книга, много пише, чете, много се занимава с обшта световна культура. И в момента учи в Университет… Та тя е по-така, не толькова, ее, льатина.

V.S. А българката, като цяло, какъв тип танц е?
A.T. По-ориентальско. Тука е Сербия, Турсия, и така се личи и има много тия чальги. И некои кога да каже „А, не става, не пускай чальга!”, ама в крайна сметка после чува една такава песен, те винаги реагира ( казвайки това, Алфредо щракна с пръсти и тялото му потрепери от кръста нагоре), и ас вижда това в мойто очи. Ас не искам да се подигравам, но гледам хора, които ходи да учи льатино, и се шегувам и им пускам някой чальга. И те обикновен почва да тансува – не слуша, но после прави фисиономия, жестове, и не им харесва – „Каква е тази чальга?”, касва!

Е, то е нормально, тука на Бальканския польуостров сте такива. Всишкото мусика, ее, много хубава, много интересна, за който я аресва. Ас винаги касва – ако Бульгария спаси вашто традисия, вашто оро, вашто фолькльор – то много стильно! Имате всиш-ко!!! Но вие трябва да го развивате, да го носите, а вие го оставате в една дальбочина, и толькова!… А трябва да има промени, да има ъпгрейд, по-гльобален и современно рритмо!

V.S. С кой танц дамите най-добре биха могли да изразят себе си?
A.T. Мисля с танго. Сешто с пассо добле, фльаменко, сальса, самба… Пак льатино. Няма как да не покасва свойто темперамен, огъня и личи всишко. То не можеш виенски вальс или фокстрот да тансува по един и сешт начин. И ако ти много студена и тансува самба студена, се вижда.

V.S. А очите говорят ли?
A.T. О, да, да! Перво те говорят, и поглед – ти как гледа, как чувства, какво прави… Ако има такива некомфорни…, ее, някой те гледа така малько намръштен, ти става по-притеснен. Но да, перво има контак в очите, после с крака, тяльото.

V.S. Кои са по-добри в танците – мъжете или жените?
A.T. Момчета по-добри като сяло, серьос! Што момче има шанс, ее, да бъде от неутрально кам дженствено, като маньери, и кам негото мъжко, може така да се каже. Той има повече амплитуда в поведение – момче трябва да е муджествено и малько дженствено. А при момичета трябва само да има повече грассия, фин и елеганно, и – край! Другото - външен вид и техника.

V.S. И не набеждават ли мъжете професионални танцьори за гейове?
A.T. О, не! Не гей, што? Момче в танса е малько неутрально, штото трябва да е, ее, малько фин и мачо в сешто време, като тореадор. Поведение и самото фиссика на момче, ее, е по-сильни от джена, скока – по-висок, скорост по-берза и това посволи да има всякакви движения, штото е нормаль в танса. Ако момче играе фино без де прекальява, да е педерасо, той трябва да е хубаво и кльассо. А момиче трябва да е дженствена, зашто ако играе грубо, ще каже „А, тя е като момче!” и че не може да тансува.

V.S. Спомена „тореадорите”, какво общо имат те с танцьорите?
A.T. А да, да, има много обшто! То интерпретассия и движения като пассо добле. Джената е бикове, и момче – тореадор. Ама не матадор, штото то е по-грубото. Матадор директно убива, а тореадор е по-культурен, прави по-сльожно с бикове, има контак с очи. Вика им „Ееей, о-ле, о-ле!”, все едно играе с него. „Торрео” на испански значи…, как да го обясня, зальъгващи движения. (бел.ред. В този момент може би всички вие, момичета, се сещате за клипа на Мадона „Take A Bow” )

V.S. Какво липсва на българските жени в сравнение с кубинските?
A.T. Свобода. И сигурност. В самочуствие. Те, кубинка, по-спокойна и по-отворена. Ако една кубинка трябва да ходи през ношт от тука до там, тя не иска никой да й прави компания. Тя касва „Айде, чао!” и се ходи, не страхува. А тука джената касва „О, не, сама не може, тука темно!...” и са по-така…, пльахи. И в Куба има много идиот, но кубинка е сигурна в нея, и ако срештне идиот, тя се събуе обувката и се го набие с токчета. Тя се чувства комфорна, няма страх от ситуасия.

V.S. А обратното – липсва ли нещо на кубинките от качествата на нашенките?
A.T. Няма! Шото „проблем” е в Куба – тя е микс между Африка, Англья, Францья и Испанья. Много сме, ее, смесени и имаме малько от Европа, от Африка, Льатино Америка, индианси… В Куба имаме много разлишни хора като расса - и черни, и бели, и с темни коса, и истинска бльондинка, който цяльо семейство от Испанья, но тя родена в Куба.
Преди да дойдел Христова Кольмб, бяме индианси там и всичко имальо – культура много, и тогава те го наричаль „Острови на свобода”!

V.S. Ти къде се чувстваш по-добре – в България или в Куба?
A.T. Тука. И там. Когато бях там се чувства добре, штото имам кариера и прави това, което прави. А сега и тук съм добре, штото пак прави това, което искам да прави, и имам семейство. И нито ми липсва там, нито тука е трудно.
Езика оште го уча, штото много време отне и труден, в начальото особено. Но ваш език прилича малько на рруски – в Куба учи рруски език.

V.S. Кои са най-смешните неща, които си виждал да правят българските жени?
A.T. Ее, пуска дъвка в чаша или я сльага на ръба, или на сигари. Да! На ресторан или на каффе, и тя го прави. И аз така „Уау!”. И не снае што е дъвка там – като част от чаша, сигорно… Но те са с много кльаса тия джени, нали, и с шантишка и само касва „Ауу, това, ауу онова, ас така прави, там ходии…!”. И после – дъвчи и така – хоп, пуска дъвка в чашата!... Много е неигиенишно!

А, и друго забелясва, като говори с момичета, които прави така с усни... (бел.ред. Няма как да опишем с думи онова, което Алфредо показа, затова просто погледнете снимката, и ако разпознаете тази физиономия сред колекцията от вашите да знаете, че с нея едва ли бихте впечатлили който и да било (поне тъмнокож) чужденец… ), се едно ги надува повече и прави смешни фисиономии. То ас си има това натурально и по принсип ние черните сме така. Но те иска да се прави на интересни и ас го виждам, смешно да надува така джуките като кон!

V.S. А какво една жена е по-добре, според теб, да не прави?!
A.T. Да е лоша.

V.S. И какво за теб е „лоша жена”?
A.T. Примерно, ее, да я пита „Иска ли сльадолед?”, и тя не иска и касва „Да!”, саради компромис.

V.S. Компромисът прави ли я „лоша”?
A.T. Не, но да има собствено мнение! Да има посиция, да оцтоява, да е сильна. Да снае, че тя е джена и има право да прави сичко, ее, на сештото ниво на един момче без никакви ограничения. Сильна, примерно, ее, твойта чанта да е тешка, и може би ас искам да я нося. И ти да касва „Не, не, не!”, штото ти може! Штото ти не си на 90 години, който вече е стар. Ас съм кавальер и ште иска да помогне, или штото е такива манталитет. Но ти си на 20 години и касва „Ас не може да вдига, штото… не мога!”. Как не може да вдигне чанта на 3 кильограм?!?

V.S. Не е ли това джентълменско от страна на мъжа?
A.T. Но, но, джентельмен, да! Ние в Куба сме номер 1на кавальеро. Винаги отваряме вратата, винаги на аутобуса даваме ръце, на джените – стара, мльада, даваме място. Но кубинка пак касва „Не, не, може да стои права!”.

V.S. В този ред на мисли в какво е убедена жената, че прави по-добре от мъжа?
A.T. Джената може сичко да прави по-добре от мъджа!

V.S. Наистина, ли?
A.T. Може, да! Ти си биль 9 месец в корема на джена – тя е по-сильна! Но в самото това, да си джена, се едно е малько по-сльаба. И реально тя може би е по един начин по-сльаба, штото тя е който роди. Ние момче не родим. Може би ако ние родим и имаме сичките тия органи, и ние не можем да сме толькова уверени и сильни, и да правим 20 сальта и не снам какво си. И затова, може би, джените са така по-, ее, истински, по-финен като сяльо. Но ние момче дойдоме от една джена.

V.S. А кога една жена не е истинска?
A.T. Льажа, нещо, което не е реально, не е кльассико. Не ми аресва, примерно, джената с много грим, да има 2 тоно пудер, льатекс по лисето. И на сутрин като я погледне, да каже „А, това ти ли си?!?”. Ако тряба да ходи да тансуваш, да прави спектакольо, театр – да. Да има стиль в една джена ми аресва!

V.S. А, когато се събуди сутрин, красива ли е жената?
A.T. Е, ако е истинска, ако да няма толькова грим при нея, тя като се събуди, си е сештата! Иначе е.. ужьас!
И така.
Приключаме?!

V.S. Си!