Владимир Каралеев за Daily METAL: Не искам дрехите ми да се вземат прекалено сериозно!

Винаги горди с постиженията на родните ни дизайнери, независимо от физическата локация на ателиетата им, решихме да споделим това прекрасно интервю на Владимир Каралеев за DAILY METAL по повод последната му колекция. Лежерният разговор с невероятно талантливия дизайнер се провежда в студиото му близо до Lausitzer Platz, в сърцето на Кройцберг.

ВЛАДИМИР КАРАЛЕЕВ се премества в Берлин, за да учи моден дизайн, когато е на 19. Още като тийнейджър се изправя срещу модния консерватизъм в София, като създава дрехи за себе си и своите приятели за техно партитата, които посещават тогава. Малко по-късно напуска страната, за да разгърне целия си потенциал в една държава и един град, които в онзи момент (2000 г.) тъкмо яхва гребена на вълната.

Влади говори немски и това е съвсем естествения избор в живота му, който го изтрелва към върха. От тогава той не спира да създава колекции, които са едновременно елегантни и леко раздърпани, отнася се към модата с чувство за хумор и комбинира материи като неопрен и органза, успявайки да удържи всичко красиво и достъпно.

D.M. Идваш в Берлин на 19 за да учиш мода. Кое те провокира за това решение, разкажи повече как се стигна до тук?
В.К. Учех в немско училище в България, от където съм, и знаех езика, така че да дойда в Берлин за мен беше лесна възможност. Образованието, което можех да получа в България в творческото поле нямаше да е толкова добро по онова време.

Берлин, дори тогава, през 2000, имаше толкова много училища за мода, че беше очевидният избор. Втората причина беше, че приятелите ми и аз самият бяхме големи фенове на техно-рейв сцената от 90-те, и Берлин беше точното мястото, на което трябваше да бъда.

D.M. Мислиш ли, че Берлин е все още такова свежо място за нови дизайнери? Можеш ли да кажеш, че е запазил енергията от времето, когато ти дойде тук?
В.К. Сега енергията е абсолютно различна, но все още е много добро място за работа. Аз ходя до Париж и Ню Йорк, очевидно за да продавам колекциите си, но е много приятно да си базиран на място като Берлин. Да имаш хубаво студио и апартамент не е съвсем невъзможно. Ако се преместиш някъде другаде ще е по-трудно. Лайфстайлът ти ще се промени. Много хора се местят тук, и ако не се получи не е чак толкова голяма загуба. Можеш просто да бъдеш тук и да се забавляваш.

D.M. Помниш ли какво искаше да бъде твоето 19 годишно Аз? Как изобщо на такава възраст решаваш, че искаш да станеш моден дизайнер?
В.К. Правех дрехи още в училище. Нямахме богат избор по онова време в България. Всичко беше отворено, но беше прекалено скъпо за нас да си купуваме дизайнерски дрехи. Очевидно се запознавах се с модата от списания и телевизия. Когато пътувахме извън България, винаги купувах страшно много неща. После започнах да правя дрехи за себе си и за приятели. Не спирахме да ходим по партита, а начинът, по който изглеждахме, беше начинът, по който изразявахме себе си. България беше толкова консервативна, че това беше лесен начин да шокираш хората.

Виждат те с някакъв щур анималистичен принт и всички до един започват да повтарят, че това е лудост. Така че, беше забавно, а и беше точният момент, в който можех д покажа, че съм различен. Тогава бях на 16.

Когато отидох в Берлин за първи път се оказа обаче, че различното беше нормално, и когато започнах да уча тук се чувствах така, сякаш съм намерил част от себе си.

D.M. Гледайки дрехите ти, си личи, че зад тях има голям процес и очевидно много интелектуална мисъл, геометрията в тях например...
В.К. Да, направихме много геометрични форми в последната колекция. Това в някакъв смисъл е ново за мен. Предишната ми колекция имаше много драперии и гънки. Така започнах. Обичам да работя на манекен и преди да започнем тази колекция работех и опитвах различни неща. Мислех си, че този път искам гънките по някакъв начин да имат обем, като форми. За десените мислехме в посока сърф принтовете на 90-те, с линии и квадрати, което пък е препратка към формализма на Казимир Малевич от 20-те. Също така почерпих вдъхновение от конструктивисткото движение през 20-ти век. Всъщност създаването на дрехи е като създаване на композиция. Важно е всичко - пропорцията, цветът, формата.

D.M. Има сблъсък и при материите. Използваш неопрен, органза...
В.К. Това беше много интересно, когато започвах да се занимавам с него. Направих проект за дрехи, изработени изцяло от жарсе. Беше по времето, когато жарсето се използваше само за кежуъл облекла, и можеше да си купиш само Т-шърт от този плат. После всички започнаха да работят повече със жарсе и драперии, защото то е разтегливо и винаги пасва на тялото. Тогава исках да изследвам подобни неща. Винаги съм се интересувал от деконструкцията. Още от училище много от проектите ми бяха за разглобяване на стари дрехи и правене на нови. Спомням си, че купувах спортни дрехи от жарсе и ги преобразявах. Сега не са се променили много нещата. Все още се интересувам от различни структури с различни платове. Неопренът е характерна материя за спортни дрехи, но можеш да го комбинираш със скъпа органза, която е fancy и женствена и се получава страшно забавно, когато ги противопоставиш.

D.M. Дрехите ти наистина изглеждат доста противоречиви. Има лукс и елегантност, и същевременно някаква непригладеност, неполираност...
В.К. Не искам дрехите ми да се вземат прекалено сериозно. Всичко е малко странно, когато го погледнеш за втори път. Не е като мейнстрийм продукт, като нишов е, но има хиляди хора, които търсят нещо специално, различно, но не искат да плашат всички. Затова винаги се опитваме да обхванем всичко с една колекция.

От моя опит знам, че клиентите винаги искат нещо различно, но не такова, което крещи в лицето, ако ме разбирате. Винаги съм изненадан, когато видя различни хора в мои дрехи, защото всяка личност има своя интерпретация на дрехата. Една рокля може да има толкова много значения, зависи от контекста. Това, което разбрах през годините, е че много хора не искат да изпъкват твърде много, искат да носят дрехи за себе си. Те не купуват дрехи заради бранда. Те купуват дизайн, защото го харесват и искат да го притежават, и на мен тази идея ми харесва.