Вечната и страстната: Десет истини за Вивиан Уестууд, които обясняват всичко

Фешън дизайнер, активист и бунтар от световна величина, Вивиан Уестууд е национално съкровище. Нейните модни ревюта са легендарни, а дизайнът – революционен. Обувките на висока платформа са неин запазен патент, създава пънка като мода и е в челните редици на активистите по принцип. „Моите дрехи имат идентичност”, казва тя, „те имат характер и цел. Именно затова се превръщат в класика. Защото продължават да разказват истории.”.

Личната история на Уестууд е разказана отново в новата й книга от издателство Пикадор. Мемоарите преплитат собствения й глас с разказа на известния биограф Иън Кели, и мозайка от цитати, писма и истории от нейните синове, приятели и сътрудници. Пронизан с носталгия, разказът проследява историята на живота й, от първата й работа за Woolworths в Манчестър, за да стигне до легендарния й магазин SEX на Kings Road 430 в Лондон; създаването на собствен лейбъл, преоткриването на облеклото на пиратите от 17-ти век с подпис Уестууд и индивидуалния почерк като абсолютна величина.

Книгата разкрива романтичното й минало, годините на бедност, бурната раздяла с Малкълм МакЛарън и влиянието на канадския художник Гари Нес върху мирогледа й. Написана в идиосинкразен стил, с чар и апломб, разказът е информативен и забавен, също като дрехите, които прави. Ето и десет от нашите любими цитати от книгата.

За детството...
„Аз просто имах най-страхотното детство. Родена съм в провинцията от родители, които наистина правеха всичко за мен... живеехме в Милбрук, редица от каменни къщи на пуст път, половин миля от Холингуорт и миля от Тинтуисъл. Най-важното беше семейството.”

За училището...
„Имах почти пълно 6 по английска литература и история. Четях Дикенс вкъщи, в училище имахме „Смъртта на Артур”, „Макбет” и „Хенри V”. Обичах Кийтс, а „Пътуване до Индия” на Форстър ме докосна много.”

За Малкълм МакЛарън...
„Той повлия начина, по който се обличах, но също така и начина, по който мислех за дрехите. Той започна да дава по-голямата част от студентската си стипендия, за да ми купува дрехи. Малкълм се интересуваше професионално от дрехи и ме превърна от сладникава сладурана със съмнителна интелигентност в уверен и шик дизайнер.”

За пънка...
„Нямаше пънк преди мен и Малкълм. И трябва да знаете още нещо за пънка – беше абсолютно избухване... това, което правя сега е все още пънк, и все още говори на висок глас за несправедливостите и кара хората да се замислят. В този смисъл винаги ще съм пънк.”

За The Sex Pistols...
“Наистина харесвах Стийв, и се разбирах много добре със Сид. Въпреки, че Сид беше много, много лош човек. Той просто не правеше разлика между правилно и грешно. Така, че не беше възможно да бъдеш истински приятел с него. Но беше много умен. Много духовит и любопитен. Което общо взето е типът хора, който аз харесвам. Ако имаш всичко това и изглеждаш страхотно в интересни дрехи, със сигурност ще ми привлечеш вниманието.”

За бедността...
„Бях наистина много, много бедна. Разчитах само на себе си, дори когато пресата полудя по това, което правехме – веднага след Mini Crini колекцията и Harris Tweed, преживяхме десет много, много тежки години.”

За корсета...
„За мен фокусът на жената е върху талията...корсетът, който направихме, беше много секси. Хората просто го обожаваха...трите размера бяха единственото, от което имахме нужда. Истински момент да развеем флага на еуфорията.”

За мъжете...
„Има чудесна китайска поговорка – „Ако конят е твой, той винаги ще се връща вкъщи.”

За активизма...
„Аз се обръщам към хората, хората, които четат модни списания например, които иначе никога нямаше да чуят за това. Основният ми принцип обаче е, качество, а не количество. Това, което винаги се опитвам да кажа е: купувай по-малко, избирай добре, направи така, че да остане. Но понякога също така казвам и „купи Вивиан Уестууд!”

За напътствията й за живота...
„Приключенията на Пинокио” – това е философия за живота, толкова палава, толкова дива. Но той има златно сърце. И разбразбира се, това е, което го спасява.”