<<< припомни си първата част на материала за Уилям и Патриша Бъкли
Въпреки че вече е семеен, Бил все още е млад и буен и една нощ, докато все още пише своята книга, приятелят му от колежа, Евън Гълбрайт (американски посланик във Франция по времето на Рейган), го убеждава да нахлуят в Йейл и да се състезават на пистата за бягане около игрището. Пат веднага се провъзгласява за лидер на този труден проект. Тя мобилизира група от около 20 човека, да носят фенери. Ключалките били счупени и групата поема безмълвно през тунела, който води към стадиона. Бил печели оспорваната надпревара. Но в тази случка се вижда ясно това, което става тяхна стандартна процедура, а именно Пат да е лидерът.
За да се избегне по-нататъшна военна служба, в Корейската война, Бил става член на ЦРУ и служи в Мексико Сити при Хауард Хънт (известен със скандала Уотъргейт). След девет месеца той напуска, за да започне работа в Ню Йорк, като редактор на The American Mercury, непочтително литературно списание основано от Х.Л. Менкен през 1920 година. По това време Пат е бременна с Кристофър, който се ражда през септември 1952 година. "Аз съм единственият, единственото дете в клана Бъкли!", казва Кристофър. "Майка ми е имала две извънматочни бременности. Така че, непрекъснато, и малко дразнещо понякога, ми напомняха докато растях, че съм тяхното "чудо".
"Ако Пат можеше да има седем или осем деца, като всички останали Бъкли, тя щеше да е Великата Майка Земя, което е и истинската й същност", казва приятелката й Бутси Гълбрайт, вдовица на Евън. "Нямаше да има нужда от благотворителната дейност или да бъде толкова социална в обществото”. Лин Уаят (съпруга на Оскар Уаят и основател на Houston's Coastal Corporation), пък е на друго мнение тя казва: "Пат беше игуменка. Тя се грижеше за всички и командуваше всички наоколо.”
Може да се каже, че двете най-близки приятелки на Пат в Ню Йорк, представят двете страни на нейната личност. Шърли Клърман, продуцент в ABC, е топла, майчински настроена и здраво стъпила на земята, дори може да се каже – малко старомодна. Известната и модерна Нан Кемпнър (популярна в обществото), от друга страна е крехка, нуждаеща се от грижи, социално обсебена и почти толкова театрална, колкото Пат. По повод тази нейна театралност Рейналдо Херера изтъква, че "Пат можеше да е голяма актриса, защото тя не просто говори, тя предава енергия!”
След като дарява Бил с наследник, следващата цел пред Пат е да намери провинциална къща за семейството. Всеки ден в продължение на седмици тя ще излиза от Манхатън в търсене на къщата, която би задоволила трите изисквания на Бил: да не е твърде скъпа, да е до вода и за час да се стига до Grand Central. Тя открива прекрасен викториански имот, разположен на брега на пролива в Стамфорд, гледаща към Лонг Айлънд. След като я купуват, тя веднага се заема да я преобрази по свой вкус. Добавя музикална стая, където Бил да свири на своя клавесин, и басейн, построен точно на брега на пролива. "Това беше най-чудесно ексцентричната къща, розова отвън и червена отвътре, пълна с картини във всички възможни цветове, на художници, за които никога не сте чували." Спомня си Кенет Лейн, който често им гостувал. "През пролетта и лятото имаше всички цветя, които можете да си представите.”
Джон Феарчаелд, свещеникът на висшето общество казва: "Веднъж попитах Пат защо е боядисала къщата розова. В крайна сметка това не са Бермудите. А тя ми отвърна „За да привлича моряците!”.
Патриша беше най-ярката светлина в Ню Йоркското общество, но в същото време тя беше и голяма домакиня. Спомням си, бях на вечеря у тях, бяхме шест или осем души, а тя сервира повече агнешки котлети, отколкото бях виждал в живота си.”
През 1953 година Бил напуска American Mercury и си сътрудничи с Брент Бозел (консервативен писател и активист) за книга, озаглавена „МакКарти и Неговите врагове”. Хенри Кисинджър (дипломат и политически учен) го кани да напише статия за Джоузеф МакКарти и въпреки, че никога не я публикува това е началото на дълбоко приятелство.
През 1955 година Бил си сътрудничи с Уили Шлам (журналист от еврейски произход) за създаването на National Review, седмичното списание, което ще окаже натиск отдясно върху американския политически елит. Феновете на Бъкли го смятат за словесен гений, докато противниците гледат на него като на високомерен потиснат артист. Сред тези, които не са особено доволни от изгряващата звезда на Бил е Гор Видал, който всъщност е не по-малко язвителен и критичен от Бъкли. Започват многократни сблъсъци между двамата, дори Бил съди Видал за клевета, когато той го нарича хомосексуалист и анти-семит. Въпреки явната неприязън на Гор към съпругът й, той много харесва Пат, двамата дори се разбират добре.
Бил винаги твърди, че Пат се противопоставя на всичко от новите му начинания, до момента, в който ги започне и тогава винаги участва с ентусиазъм. Два пъти месечно е домакин на редакционните вечери на National Review в техния мезонет в източен Манхатан, който е декориран в любимите й цветове - червено, оранжево и виолетово - с изключение на трапезарията, която е цялата черна. След вечеря се пренасяли за питие в библиотеката, където висял портрет на домакинята, облечена в рокля в огнено червен кафтан с любимите и шпаньоли в краката. На тези вечери се събирали писатели и редактори на списанието, като Уитакър Чеймбърс, Клеър Буут Люс и Лорън Бакол. Пат се грижи всички да са удобно настанени, разговорите да са на високо ниво и Бил да бъде в главната роля. Тя прави това с изключителен такт, не като домакиня, а като негов партньор. Както Джон О'Съливан, дългогодишен писател и редактор на National Review написа в памет на Пат: "Заедно те са златната двойка на консерватизма, давайки на съвременния блясък на Манхатън движение, което враговете им биха осмяли като провинциално, тъпо и остаряло."
Едва ли има по подходяща жена за Бил от Пат, тя напълно го разбира и подкрепя. Повечето жени биха се чувствали застрашени от Бил, но тя винаги се справя сама и казва това, което мисли. Ако обича, обича безумно, ако те мрази - внимавай.
Висока метър и седемдесет, тя винаги е с ниски обувки, за да не е по-висока от своя любим. Пат се нарича "добрата арабска съпруга" и казва: "Където и да отиде Бил, аз разпъвам палатката." И това е съвсем истина. В допълнение към жилищата в Манхатън и Стамфорд, семейството наема Château de Rougemont в покрайнините на Гщаад, Швейцария всяка зима. Бил пък е страстен мореплавател и има няколко малки яхти, с които плава из Карибите прави три пътувания през Атлантическия океан и едно през Тихия океан. Той също си има ритуал, който се изразява в това да плава на лунна светлина петък вечер във водите около Стамфорд. И понеже Пат знае много добре как да се грижи за съпруга си, зарежда лодката със страхотни неща - вино, зеленчуци и пълно разнообразие от неща за хапване.
Всъщност Пат е тази, която за пръв път инициира пътуването до Швейцария, което се оказва толкова плодотворно за него, че се превръща в годишна традиция. За начало, Бил пише първите си мемоари, Cruising Speed през 1971, а по-късно и шпионските романи Saving the Queen (1976), Marco Polo, If You Can (1982), в който има персонаж вдъхновен от него самия - Блекфор Оукс, синеок, завършил Йейл агент от ЦРУ.
Извън работата, Пат се грижи животът на цялото семейство в шатото да е прекрасен. Слага маса за пинг-понг и устройва място, на което Бил да рисува. Програмата на мъжа й е стриктна – работа сутрин, обяд, ски и после отново работа, докато не стане време за коктейли. След като се присъедини към гостите, които те непременно имали за вечеря, се отдавал на клавесин или рисуване.
Гщаад става все по-популярен през 70-те и всички се отбиват у Бъкли. Нан Кемпнер идва всеки февруари и заема цели две стаи, една за нея и една с вичките и рокли. Други редовни посетители са Лин Уаят, бразилския хайлайф в лицето на Елизиня Мирейа-Салес и испанския - Пано де Ойос. Дните са изпълнени с приключения, нощите са бляскави за всички гости на това очарователно семейство.
Пат е любвеобилна и обгръща всички с нужното внимание. Джейми Нивън, син на Давид Нивен, аглийския актьор който изиграва Sir Charles Lytton от "Пинко розовата пантера" и много добър приятел на Бил. Момчето не се разбирал изобщо с втората си майка, споделя: "Говорех си с нея по телефона и тя ми обясняваше, да не правя това или онова. А аз и казах: „Знаеш, че не си ми майка нали? Не можеш да ми говориш по този начин” , тя простичко ми отвърна "Аз съм твоята майка Сони и ще остана докато умра.” И така аз станах Сони за нея, и винаги й се обаждах и казвах: „Мамо, как си днес?”
Когато Дейвид Нивън умира през 1983 година Джейми е на риболовно пътешествие в Айдахо. Вярна на себе си, Пат се обажда на губернатора на Айдахо, да изпрати самолет, който да прибере Джейми от горите и да направи всичко възможно да стигне до Швейцария навреме за погребението. Около две години по-късно Музея на модерното изкуство реши да има вечер за набиране на средства за Филмовия отдел в памет на баща му. Пат става председател на вечерта и успяват да събере повече пари, отколкото MoMA някога са правили за една нощ. Пат и Джейми впоследствие организират събития в музея в чест на Одри Хепбърн, Кари Грант, Грегъри Пек и Клинт Истууд.
Пат умее да изкарва пари за каузите, в които вярва. През годините печели $75 милиона за Memorial Sloan-Kettering Cancer Center. "Пат беше кралицата на Ню Йорк, когато Рейгън беше президент“, казва Луиз Грюнвалд, домакиня от Парк Авню и вдовица на Хенри Грюнвалд. „Това беше връхна точка за нея. Най-добрата покана в града беше парти в Бъкли. Там беше най-забавно – там бяха журналистите, знаменитостите, известният автор Том Улф. Беше страхотно. Никой не прави такива партита днес.“
Приятелството между Бъкли и Рейган ни връща към 1961 година, когато Бил дава реч в Бевърли Хилс за организация наречена „Граждани за по-добро образование“ и Роналд Рейгън е помолен да го представи. През годините Бил понякога остава в дома на Рейгън, когато е в Калифорния.
Семейство Бъкли дори присъствали на първата частна вечеря на Рейгън, която дават в Белия дом в чест на принц Чарлз, и в последната, когато е показан официалният портрет на Нанси. Между тях, присъстват на официалната вечеря за канадския премиер Брайън Мълрони, частната вечеря за Лорънс Оливие и известното парти, на което принцеса Даяна танцува с Джон Траволта.
През юли 2000 г. Пат и Бил празнуват своята златна сватба с вечеря за 50 приятели и роднини на терасата на къщата им в Стамфорд. Изпращат чартърен автобус да докара някои от гостите от Манхатън. Докато Бил поздравява хората, пристигащи с личните си автомобили ( Хенри Кисинджър и Нанси, модната дизайнерка Каролина Херера и съпругът и Рейналдо, Фредерик и Вирджиния Меладо) Пат се подава през прозореца на горния етаж и вика към него: "Патенце, няма да повярваш, но автобусът е повреден и нашите гости седят блокирани на Източна-95.“ Разбира се, те бързо се справят с кризата и пращат двама шофьори да спасят специалните гости и партито. Което, разбира се, не изневерява на техният стил и е бляскаво и запомнящо се. Синът им, Кристофър, показа видео, което е направил за 40-годишнината на родителите си. Записа е последван от реч на Бил, който завършва с думтие: "За да прекараш 50 години с Пат, трябва наистина да я обичаш.“ Тогава Пат се изправя и обяснява, че червено-бялата раирана рокля, която носи е същата, която е носила в деня, когато Бил и предложил. „И все още ми става!“, добавя гордо.
Бил и Пат Бъкли са пример за една много рядка и изключителна хармония, която е осезаема за всички, които се намират в тяхната орбита. И може би, тази силна любов ги събира, дори и в смъртта.
More from View Sofia
Обичта на известните - Джиджи Хадид и Коди Симпсън
Разкошна понеделнишка доза заряд от чуждо щастие, на което няма да се уморим да се...
Големите любовни истории: Валентина и Юрий Гагарини
Преди 3 дни, на 85-годишна възраст почина вдовицата на Юрий Гагарин
Миналото: тайната сватба на Джийн Сибърг и Ромен Гари, мистерия, крита половин век
Френската журналистка Ариан Шемeн разкрива дълго пазените в тайна подробности от сватбата на американската кинозвезда и един от най-големите френски писатели. Годината е 1963 г., а книгата на Шемен се казва Mariage en Douce
