Това-онова за пластичната хирургия

В началото бе огледалото и човекът надникна в него и веднага поиска да се измени! Забележете, не казваме жената надникна, а човекът, защото без значение от пол или възраст всички заставаме пред огледалото с желанието да се видим по-млади, по-стройни, по- привлекателни! И така е откакто свят светува. Еталонът за красота е променлив през различните епохи. Често красивото в една епоха е коренно противоположно на предходното. Но винаги тенденциите за идеалното се отпечатват във формите на женското тяло. Може би, защото векове наред жената е нямала друго право освен това да е красива. Нейната външност можела да й осигури щастлив живот. Едва преди някакви си 100-200 г. към задължителните си „атрибути на успеха” тя добавя и ума и образованието. Дори сега те изискват от нас повече усилия, а за несъвършенството на формите винаги можем да се доверим на пластичната хирургия.

И така дойдохме си на темата: Пластичната хирургия. Какво знаем за нея? Първо, точното й име е пластична реконструктивна хирургия, и основната й задача не е да разкрасява, а да поправя несъвършенства или тежки деформации по тялото и лицето, възникнали по рождение или след преживяна интервенция или травма. Съветваме ви, когато търсите пластичен хирург, да се доверявате само на такъв, в чиито дипломи присъства думичката реконструктивна. Това показва, че специалистът действително има качествата и познанията да застане със скалпел над вашето тяло. Всички сертификати и дипломи от световни специализации са плюс, но ако хирургът ви, освен в лъскавата си частна клиника има практика и в общодостъпни медицински заведения, където извършва реконструктивни и възстановителни операции, можете да му се доверите.

Да се върнем към началото. То съвсем не е близо.
Според открити в пещерите на Мъртво море египетски папируси, датирани около 1600 г. преди Христа, съществували различни касти на лекарите, наричани met-ceni, оттам вероятно носи името си и самата наука – медицина. Мет-цените се делели на специалности – вътрешни болести, хирурзи и дори психиатри. Никой нямал право да лекува извън тясната си специалност, защото щял да си навлече гнева на боговете. Още тогава древните познавали свойствата на металите и всичките им инструменти били изработени от сребро, а то е антисептичен метал. Най-интересен е папирус, който показва съдържанието на хирургически несесер. Формата на инструментите от преди векове е твърде сходна с днешните.

Една от най-древните разкрасителни интервенции, известна на човечеството, е черепната деформация. Практикували я както древните египтяни, така и прабългарите и древните траки. Това била задължителна пластична намеса върху черепа на всяка знатна особа. Така се подчертавало благородническото потекло.

Обработката на черепа започвала още с раждането на знатното дете като главата се пристягала с две ленти, които се носели до шестмесечна възраст. Те придавали продълговат вид на главата, челото силно полягало назад за сметка на удължаването на тилната част на черепа.

Смятало се, че това издължаване на черепа доближавало притежателя до боговете. Днес учените доказват, че деформацията често водела до мозъчни заболявания и епилептични припадъци, но за древните това е било тълкувано като форма на контакт с висшите сили. В музея по антропология в София можете да видите много такива черепи и дори възстановки на облика на древни аристократки дело на проф. Йордан Йорданов.

И като заговорихме за лицево-челюстна хирургия, която вероятно ще се окаже най-древният раздел на съвременната пластична хирургия, трябва да споменем и древен Китай. Запазени записки на лекари от древен Китай, направени преди повече от 500 години пр.н.е., разказват за корекция на ушите с помощта на хирургически методи и за операции на очите. Описани са и опити да се направи липосукция за премахване на наднормено тегло, при това според свитъците на усърдните китайци оперираните пациенти си поживели дълго и честито след това.

Все пак най-известната и древна пластична интервенция в Китай носела красивото име „Златен лотос”. Това била тежка и болезнена деформация на женското ходило. Всяка жена, която искала да се омъжи и да има достоен живот, трябвало да се подложи на жестоките мъки по смаляване на крака. Идеалното стъпало трябвало да е не по-дълго от 7 см, приемлива била и пантофката с размер 10 см, но нито милиметър повече.

Всичко започвало около 4-годишната възраст на момичето и приключвало около 14-ата година. Първоначално стъпалото се стягало с напоени с билки бинтове, които се сменяли и пристягали веднъж седмично. Болката била силна. След три години идвала и финалната процедура: правил се разрез под ходилото между петата и пръстите , за да се доближат колкото е възможно повече, а под раната се поставяло дърво, за да може сводът да има извивка колкото яйце. Най-страшното, мили дами, е че този ритуал е практикуван до края на 20 век! Последната притежателка на пантофки „Златен лотос” си е купила чифт през 1999 г.

И така, човекът винаги е искал и ще иска тялото му да отговаря на естетичните норми и идеали, които по ирония на съдбата сам си създава, при това често в спор с природата. В днешно време жертвите на модата се втурват в кабинетите на пластичните хирурзи с вярата, че скалпелът ще реши всичките им проблеми. Често това са хора, които изобщо нямат нужда от корекции. Затова истински добрите специалисти първо ще ви информират за всички рискове и последици от желаната от вас интервенция. Ако мъжете досега не изпадат в несвяст само при вида ви, а вие го очаквате, то работете преди всичко над себе си. Силната, уверена и лъчезарна личност винаги привлича, дори и с някой килограм отгоре.

Запомнете: Скалпелът може да поправи само външните несъвършенства! Пластичната хирургия не лекува комплекси. Все пак, ако сте решили да промените нещо в себе си, не робувайте на модата, а проучете всички възможности. Ние от View Sofia започваме това проучване за вас и за нас, защото както се казва: Никой не е съвършен... Пишете ни, задавайте въпроси, а ние ще търсим отговорите от най-добрите специалисти в тази област.