Какво гледахме тази седмица: Съдилището - реализъм и силно актьорско присъствие

Филмът „Съдилището” на Стефан Командарев тръгва по екраните от 21 ноември. Режисьорът за пореден път разказва малка семейна история с голям замах и изпипва всеки детайл. Да започнем от сценария - автор е самият Командарев и пише тази история по разкази, които е събирал из Родопите. Пренаписва 11 версии и се консултира със специалисти от световен клас. Завършва го в екип с Марин Дамянов и Емил Спахийски.

В малък град край границата с Турция хората живеят трудно, липсата на работа и перспектива ги принуждава да прекрачват закона, за да оцеляват. Главният герой – Димитър (в ролята Асен Блатечки), е вдовец, който сам се грижи за сина си тийнейджър (Ованес Торосян). Отношенията им са сложни, синът смята баща си за пълен неудачник. Димитър е взел кредит, за да плати лечението на жена си, но тя е починала, той губи работата си, а кредиторите описват вещите му. В тази безизходица той приема да стане част от мрежа за водачи на нелегално преминаващи границата бежанци. Тарторът на групата е неговият някогашен началник на граничната застава (в ролята Мики Манойлович). Пътеката, по която преминава трафикът, е покрай пропаст, наречена „Съдилището”. Тук се срещат спомените и настоящето на главните герои. Техните грехове и изкуплението.

Филмът е заснет в най-живописната, но и доста сурова българска планина Родопа. Теренът е изключително трудно проходим: изоставени безлюдни села, кадри в дъжд по река, скалата над пропастта „ Съдилището”. Всичко това изглежда красиво на екран, но вероятно е коствало огромни усилия за актьорите и целия снимачен екип. Крайният резултат е зрелищен. Оператор е Красимир Андонов.
Въздействието на кадрите е подсилено и с музикалната картина, дело на Стефан Вълдобрев.

Стефан Командарев е автор и на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” - 2008 г. Този филм, както и „Съдилището”, е мащабна международна продукция. Снимачният и актьорският състав в двата филма е почти същият, което означава, че тази картина е създадена от съмишленици. Тук няма самоцелен кадър, реплика или празен поглед. Магията на киното не те превзема с метафизика нито с неочаквани обрати, спецефекти и екшън сцени, а с реализъм и много силно актьорско присъствие. Кара те да мислиш, че действително познаваш тези хора.

Асен Блатечки впечатлява с образа на малкия човек, без следа от мачото, какъвто сме свикнали да го виждаме. Разтърсващ е финалният монолог, в който със сълзи в очите търси опрощение от сина си. За тази роля актьорът получи приза за най-добра мъжка роля на фестивала „Златната роза”, където бе отличен и самият филм. За пореден път в българска лента се снима и сръбската звезда Мики Манойлович („Ъндърграунд”, „ Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”). В епизодична роля ще видите и великолепния Васил Василев-Зуека, както и най-голямата звезда на македонското кино Мето Йовановски („Мисия Лондон”, „Преди дъжда”). Трябва да се отбележи и поредната силна роля на Ованес Торосян и партньорката му Ниа Николова (” Кецове”).

Филмът обиколи няколко фестивала и вече беше високо оценен от критиката. Но както сподели и смият режисьор , срещата с обикновения зрител е най-важното нещо за всеки творец.

От 21 ноември можете да гледате „Съдилището” в киносалоните из страната.