Ален Лабуел — много готин френски фотограф и баща на шест! - ех, че хубаво! - деца, обича да ги снима непрестанно, за да улови как се случва ежедневната метаморфоза на порастването. Детството е особено време, в което основната задача е безгрижното прекарване на времето всеки ден, ден след ден, и натрупването на незабравими и ярки спомени, които при добро стечение на обстоятелствата ще топлят душите ни когато остареем.

Снимките на този очарователен татко са изцяло в чернобялата гама, и преливат от разкошна, чиста, детска емоция, в която единствено важното е настоящия миг. Животът придобива различна окраска, когато го видим през тази призма, на детското му изживяване - всеки момент, най-важният момент на света, е тук и сега, сам, с другите, до безкрай...

Самият Лабуел характеризира живота на семейството си като «нестандартен», в сравнение с живота на останалите съвременни семейство. И вероятно е прав. Нима е възможно днес да се натъкнем на семейство, дотолкова близко и тясно свързано с природата, където сърненце тихо спи на коленете ви, а птиците не си и помислят да отлетят, нищо, че след секунда устните ви ще докоснат крилото им с целувка. В наши дни, всички живеем в града, в клетка, макар и градска. Децата на този мъж обаче имат една свещена възможност, и тя е да почувстват удивителния и наситен със събития селски живот, за който ние мечтаем от този миг.

Или поне още по-силно отколкото мечтаехме до днес.