Дона Тарт е рядко явление. Една от последните жени, запазили личното си пространство в света на селфитата. Автор на книгите „Тайната история” (1992), останала един от най-запомнящите се колежански романи на всички времена; „Малкият приятел” (2002), базирана пряко на детствота на авторката, прекарано сред ексцентричните й лели, които споделят измислен език и носят бели ръкавици на чаените партита, които организират; и „Щиглецът” (2013), с която печели наградата "Пулицър" за 2014 г., тя е уникална, безспорна и силно въздействаща фигура в света на американската литература.
Отраснала в Мисисипи и оттам запазила типичния южняшки акцент и още по-типичните южняшки маниери - приятелски, но официални, Дона е отгледана в семейство, което таи огромна любов към литературата. Майка й чете дори, докато кара колата си, а хората определят за „различно” семейството от ексцентрици, които разговарят със своите котки.
Когато пораства, Тарт оставя змиите и плаващите пясъци на Мисисипи зад себе си, за сметка на за Bennington College в Нова Англия, където отива да учи класически езици и литература, точно като главния персонаж в дебютния й роман „Тайната история”. Книга, която започва да пише точно в колежа, където развива творческите си способности, заедно с автори като Брет Ийстън Елис и Джонатан Летем.
И трите й книги са тайнствени и мистериозни, точно като своята авторка. Сега на 50, тя има едно неосезаемо качество, което я кара да изглежда вечно млада, а деликатната й женственост се контрастира от нейния характерен мъжкия стил – сако от кадифе, раирана риза, панталони и кожени мокасини в отровен нюанс на зеленото.
Последната й книга „Щиглецът”, разказва историята на Тео, 13-годишно момче, което губи майка си в терористична атака в музей в Ню Йорк. Тео краде картина на холандския майстор Щиглецът от развалините и това е началото на 10 години приключение, които го отвеждат в Лас Вегас и Амстердам.
Тарт е известна с времето, което й е необходимо за написването на една книга, средно десет години. Писателката описва първите няколко като мъчителен път, сравним с опитите да се вдъхне живот на чудовището на Франкенщайн.
Тя пише на ръка, като си води бележки с червен и син молив, добавя картички със записки към страниците, а когато тетрадките започват да се разпадат, тя копира проектите и всеки нов проект е отпечатан на различен нюанс хартия. Така може да се види как минават годините.
.jpg)
Споделя, че пише през цялото време, „като пианист с нотни листи или художник със скицник”, а произходът на „Щиглецът” ни връща 20 години назад, когато вижда картината Щиглец в Холандия, където тя била окачена точно над нивото на очите на писателката (трудно е да си представиш колко дребничка е тя всъщност), така че се наложило „да погледне нагоре с копнеж”.
Влиянието на Дикенс в тази книга е осезаемо - Тио става сирак и има мистериозен благодетел. Всъщност, не е изненада, че Дикенс повлиява Тарт, тя споделя: „Бях очарована от „Оливър Туист”. Това беше първата книга, която прочетох с истинска кръв и смърт в нея. В училище по цял ден си мислех и се тревожех за Оливър.”
Разбира се, в нейното творчество присъстват и руските новелисти, и ранните елински творци, всички те, които се занимават със случайностите на съдбата.
„Това е същността на нашия живот на земята, как нещата може просто да се обърнат в един миг. Хубавото на романите е, че те са нещо като морално игрище, в което може да разиграваме различни морални проблеми и сценарии по начин, по който не можем в истинския живот. Може да изживеете целия си живот, без да научите уроците на Ема Бовари. Книгите са други животи. Те ни дават възможност да бъдем други хора.”
Заедно с руснаците, тя е фен на много ирландски писатели, включително на Оскар Уайлд, Франк О’Конър, Флан О’Брайън и Една О’Браян. Не на Джойс обаче: „Не съм толкова голям фен на „Одисей”, колкото се предполага, че трябва да бъда.”
Дона признава, че писането за нея е като бягство, както е четенето за повечето от феновете й. „Забавно е да останеш с едни и същи герои за толкова дълго време. Забавно е да виждам как се развиват и еволюират с течение на времето. След като вляза в техния свят, искам да остана там. Това е алтернативен живот, толкова е чудесно, и, разбира се, че е бягство”
Между книгите, Тарт не дава лекции или интервюта, не се появява по фестивали, което, освен че добавя чар към нейният образ си има и практически причини.
„Изявите са просто объркващи. За мен е много по-ползотворно да бъда у дома и да пиша книга, отколкото да стоя някъде и да говоря за книга. Много е контрапродуктивно, бих полудяла, ако трябваше да ходя на турне на всеки две години. Ще бъда напълно притисната, мога да го понеса само веднъж на десет години.”
Не оставяй с впечатлението обаче, че Дона е отшелник, тя просто обича своята работа и това я прави безкрайно щастлива. Нещо, за което много от нейните колеги автори биха завидели. Нейното самочувствие е толкова непоклатимо, че няма как да й се случи да мрънка, че нейните романи, всичките три от тях, излизат през десетилетие.
.jpg)
Книгата „Щиглецът”, донесла на Тарт „Пулицър“ за художествена литература, бе сред най-хитовите заглавия в САЩ през 2013-та, а до края на ноември предстои да бъде издадена и у нас от „Еднорог“.
„Щиглецът” е изключително рядко литературно събитие, прекрасно написан роман, който говори както на ума, така и на сърцето.“ Стивън Кинг
„Поразително. Великолепна, достойна за Дикенс книга, съчетаваща като в симфония разказваческите умения на Дона Тарт в едно възхитително цяло“ „Ню Йорк Таймс”
More from View Sofia
Животът и голямата любов на Ести Лаудер - жената, която завинаги промени света на красотата
Архивна история за красотата, успеха, мечтите и визията, придаващи смисъл на живота (дата на публикуване 14.06.2011г.), значима в исторически план колкото и ролята на самата й носителка в контекста на бюти и козметичната индустрия. За историята на живота на Жозефина Естер Менцер и голямата й любов Estée Lauder, четем в редовете по-долу.
Истории от живота: мистичната Хилма аф Клинт, първият абстрактен художник в Европа
Хилма аф Клинт (1862–1944) е пионер на изкуството, който се отвръща от видимата реалност. През 1906 г. тя вече рисува абстрактни образи, години преди Кандински, Мондриан и Малевич, които все още, може би анахронично, се считат за пионерите на абстрактното изкуство на 20-ти век.
Истории от живота: Талита Гети, красива и много богата, и проклятието на охолния живот
На 18 октомври 1940 г. се ражда една от най-интересните жени на своето време, Талита Гети
