Дизайнери за следене: Пита Фаустин Стайнмец

Твърде зряла за възрастта си, родената в Париж Стайнмец се отличава от връстниците си със способността си да осмисля и да търси смисъл не само в модата, но и във всичко изобщо. Израснала в тези части на Града на Любовта, които туристическите агенции с удоволствие си спестяват, Фаустин винаги е имала мнение за нещата от ежедневието – а оттам и за ценностите, които често забравяме.

Докато е в училище, преподавателите й често иронично я подпитват за кого създава модели, защото нейните определено не преследват таргет-групи. „Наистина не мисля за това, когато създавам дизайн.” Съучениците й може и да правят дрехи за приятелите си, но Фаустин рязко се разграничава от това подобно на индустриалната мода занимание.

Работи за Джереми Скот в Лос Анджелис, а по време на този стаж дели едно легло с още трима души. Но дълбоко не й пука, защото в модата и в работата за нея доминанти са любовта към труда и защото, което е над подробности като кой, какво, как, къде ще консумира нейните творби изобщо.

Всъщност тя се концентрира над самия процес на създаване, който често остава скрит за нас. И да, процесът е на създаване, а не на производство: Стайнмец сега работи в малко спретнато студио в мръсните околовръстни предградия на Лондон, които много напомнят на филм neo-noar. В този малък оазис в индустриалната зона един от лаконичните цветове е синият, любим денимов нюанс, носещ ни аспирации с японския екзистенциализъм. И тук, край станове, излезли сякаш от 18 век, тя ръчно създава всеки един плат за моделите си. „От нищото.”

Защо? За да противопостави традицията на индустрията и то по крайно интелигентен начин. За Стайнмец луксът на висшата мода се крие във времето, което някой, срещу справедливо заплащане, отделя специално за твоята дреха. А тя не е нужно да бъде претенциозно неаргументирана в дизайна си: достатъчно е ежедневното облекло, например джинси като Levi’s или тренчкот, наподобяващ Burberry, да бъде направено ръчно от плата до последното копче.

По някое време Фаустин работи и с Хенрик Вибсков, после има възможността да види наживо моделите на Мери Катрандзу. Последното я отрезвява още повече, ако това изобщо е възможно. „Преди пет години тя е правила същото като мен, но много по-добре.”

След това заключение Фаустин няма особен избор, освен да отиде в Central Saint Martins и да префини уменията си. И докато колегите й в академията й бълват цветни веселяшки колекции, Стайнмец остава вярна на себе си: използва цвят, само ако той означава нещо, и не се ползва от лукса на великолепния английски текстил, просто защото луксът губи стойността си, когато не е направен специално за нещо. Вместо това тя продължава да създава собствения си, философско-лабораторен стил, използвайки чист памук, рециклирайки фалшивия блясък на бижутата с мека сива кадифеност. Но цветът и липсата на лъскаво нямат значение за нея, защото понякога сиянието има формата на букле, създадено с много висока степен на интелигентност и любов.

www.faustinesteinmetz.com