В сърцето на града има няколко основни улици, около които е съсредоточено ежедневието ни. Там са работните ни места, кафенетата, в които се срещаме с приятели, ресторантите и баровете, които заемат вечерите ни. Вървейки по едни и същи тротоари откриваме, че плочките под краката ни често са по-трайни във времето от поредното място, на което "да пийнем по едно" след работа. Просто сякаш няма традиционни стари барове и клубове, които да са били на мястото си много отпреди нас и да останат дълго след нас. Но липсата на стабилни проанглийски традиции не означава, че новооткритите находки не заслужават нашето внимание, защото току виж някоя от тях успее да обори вече създаденото впечатление. И да се настани по-трайно в близост до нас.

И понеже се спънахме в нещо такова, минавайки по добре познатия ни Граф, решихме да влезем. Отвън ни се видя тъмно и уютно, с приглушената си светлина. А вътре вече бяхме уверени, че е точно така. Тъмните стени и картините правят чудесна компания на пианото, което не е просто част от интериора. За момент си спомняме "Полунощ в Париж", заслушани в музиката и се запътваме към бара. Хубавата новина е, че магията не се случва само в полунощ, лошата, че Уди Алън не ни чака с чаша в ръка за да ни разкаже какво щеше да стане, ако импресионистите бяха зъболекари. Но все пак ни е достатъчно хубаво, за да постоим и да разберем, че ще се радваме тепърва на това място, чието официално откриване е днес от 20.00ч. на ул. "Граф Игнатиев" 24.

Смятаме, че вечерния ни маршрут често ще наминава оттук за да послушаме звука на пианото, да потанцуваме суинг или просто да седнем до прозореца и да се загледаме в неспирния живот, който кипи и денем и нощем из нашия стар приятел Графа.