Сам в града: Ива Андреева

Упоритостта е най-важното качество в бизнеса. В него няма грешки, всяка грешка е опит, всеки опит е знание. Томас Едисон финансира 10 000 прототипа на електрическата крушка, докато стигне до подходящата. Затова, ако искаш да успееш, никога не се отказвай, след всеки провал се изправяй и тръгвай напред.

Както се казва: „капката вода, която пада на едно и също място, си пробива път и в най-твърдата скала “. В тази рубрика ще ви срещаме с хора, които са постоянни в целите си. Хора, които са реалното бъдеще на нашата икономика, защото не се боят да рискуват и да сбъдват мечтите си, като създават и развиват малкия си бизнес. Как го постигат и защо не се отказват - ще разберем от самите тях.

Днес ще ви представим Ива Андреева.

Запознахме се на парти, на което тя представи съвсем нов продукт за нашия пазар – очилата Whiteoute&Glare.

Ива е живяла и учила в Канада, Великобритания и Холандия. Завършила McGill University, The Hague University и University of Portsmoth, а след връщането си в България специализира и Очна оптика. По-късно работи в международни корпорации, неправителствени организации и по консултантски проекти както в чужбина, така и у нас. Преди две години в живота й започват големите промени. Първо, става майка и второ, решава да осъществи свой бизнес проект и основава Co Optics. Срещаме се в кабинета й в оптиката, на малка уличка в центъра на София. Сред прецизно подредените документи и опаковки с рамки за очила, издайнически надничат плюшени играчки, вероятно забравени там от малкия й син. Пием кафе и започваме разговора:

V.S.: Какво е Co Optics?
И.А.: Co Optics е малка компания, която да донесе и у нас възможността човек да изрази своята индивидуалност чрез аксесоара, който така или иначе му е необходим - очилата.

V.S.: През 2004 г. стартираш амбициозен арт проект - Dau Haus - независимо арт пространство, базирано в стар завод в Павлово, което дава възможност за изява и развитие на много млади артисти в България. Какво стана с този проект?
И.А.: Заедно с двама приятели основахме Асоциация за съвременна култура Dau Haus, която създадохме с доста ентусиазъм, но не беше чак толкова бизнес обоснована и затова накрая сметките не излизаха (смее се), но за нас си бяха няколко прекрасни години, пълни с емоция и изкуство. А и събориха завода, в който се помещавахме, за да го превърнат в бизнес сграда.

V.S.: Какво стана с останалите ти съмишленици?
И.А.: Единият, Йово Панчев, продължи идеята и до ден-днешен се занимава с културни проекти дори и на международно ниво. Другият се занимава с архитектура, така че, може да се каже, че също е в сферата на изкуството, а аз се захванах с оптика.

V.S.: След тази арт авантюра ти започваш работа в голяма компания, имаш сигурен доход и стабилност, но изведнъж решаваш да зарежеш всичко и да създадеш нещо сама, при това в „окото” на финансовата криза. Защо?
И.А.: Аз работих в една от най-големите международни брокерски компании за застраховки и осигуровки. Бях в отдел „Допълнителни придобивки на персонала”. В един момент рутината, в която влязох, започна да ми тежи, просто нямаше какво повече да науча. Менторите ми напуснаха, продължиха развитието си в други компании. И като нямах и човек, който да ме вдъхновява наоколо, постепенно загубих интерес. Какво от това като си добре платен?... А финансовата криза освен всички негативи, които има, носи в себе си и много голям потенциал за стартиране на нови начинания. В период на криза човек може да бъде по-изобретателен и по-смел. С много работа и позитивен подход новите пазарни ниши са не само предизвикателство, но могат да имат и добавена стойност.

V.S.: Как избра оптиката за свой бизнес?
И.А.: Малко като на шега завърших първото частно училище за очни оптици и ето, че сега това е моята работа. Всъщност аз не се впускам с главата напред в нещо, ако нямам самочувствието, че разбирам от това.

V.S.: Разкажи ми за твоя бизнес.
И.А.: Създадох своя компания, която се развива добре благодарение на многото ентусиазъм, последователно предприети стъпки и нови идеи от всички наоколо близки, приятели, бизнес партньори. Имам и няколко работни места. Внасям и продавам рамки за очила, произведени от световни компании, които не са много познати на нашия пазар, но се отличават с висок клас и стилен дизайн.

V.S.: Бутикова оптика ли?
И.А.: Да, точно така.

V.S.: Това ли е голямата ти мечта, или искаш и нещо друго?
И.А.: Това е една от мечтите ми, тъй като от малка имам афинитет към дизайна. За мен оптиката е не само да помогнеш на човека насреща да вижда по-добре света около себе си, но и самият той да намери своя облик.

V.S.: Какво ти беше най-трудно в началото?
И.А.: И трудни и не чак толкова трудни моменти има непрестанно, но не това е важното. Идеята е с малки и сигурни крачки да се върви напред. Спомням си, че в началото най-много ме притесняваше директният контакт с клиента. Но постепенно нещата се подредиха. Добрата комуникация с човека, който става твой клиент, е най-важна. Вече се справям с това.

V.S.: Всяко ново правителство изтъква като свой приоритет развитието на малкия и среден бизнес. Но като че ли не питат самите хора, които се занимават с това. Ти какво смяташ, че трябва да се промени в бизнес средата в България, за да могат повече млади хора да постигнат целите си?
И.А.: Да избираме българското, най-общо казано. Трябва всички ние да подкрепяме повече малкия и среден бизнес. Гръбнакът и на нашата икономика (както е в цяла Европа) трябва да стане малкият и среден бизнес. За разлика от корпоративния модел малкият бизнес е по дефиниция много по-човечен. Ако просто започнем да подкрепяме локалното производство, местните работодатели ще успяват да натрупат капитал, да се развиват и на свой ред да наемат все повече млади хора, давайки им все по-добри условия на труд. Това може да се промени с малки и лесни стъпки, като това да пазаруваме в местната бакалия вместо в големите вериги. Да избираме български продукти и т.н.

V.S.: Как се справяш с конкуренцията?
И.А.: Не й обръщам внимание ... (смее се). От опита, който натрупах в годините, когато работих в корпоративния свят, разбрах, че не е нужно да се състезаваш на всяка цена и с всички. Можеш да намериш своя ниша и да се развиваш, като правиш нещо по-различно, по-интересно.

V.S.: Каква е най-близката ти цел?
И.А.: Да отида на почивка за няколко дни и да се откъсна от работата за малко.

V.S.: Къде и как се виждаш след 5 години?
И.А.: В зависимост от зрителната ми корекция, се надявам все още да се виждам добре (смее се).

Какъвто и избор да правим в живота си, винаги ще се нуждаем от сила, с която да постигнем желанията си и пример, който да следваме, без да се страхуваме от провали . Успелите хора около нас са много, пишете ни за тях, за да ги включим в нашата рубрика.