art ACT: Изгубени в мистично приказните фотографии на Мартина Хогланд Иванов

През ноември ти разказахме за парфюмера Бен Горам, в чийто апартамент изпълнен с изкуство, виси последният портрет на Notorious B.I.G, заснет от известната в цял свят шведска фотографка - Мартина Хогланд Иванов. Силно впечатлени от дамата и размахът в изкуството и достиженията й, решихме да ви я представим днес в цялото богатство на тази интересна, творческа личност.

Портрет на Notorious B.I.G в апартамента на Бен Горам

Мартина е художник и фотограф от Стокхолм, родена е през 1973 година. Има бакалавърска степен по изящни изкуства и фотография от Parsons School за дизайн, както от Париж, така и от Ню Йорк. Творческият й път я отвежда на най-различи места, живее в Ню Йорк, Лондон и Берлин, преди да се върне и остане в родния си град.

Носталгично, живописно и емоционално, такова е изкуството, което фотографката създава със своята камера. Поразителният естетически подпис може да се види от страниците на AnOther Magazine, Dazed & Confused и Blindspot, както и изложбите й в музея Victoria & Albert, Барбикан и Moderna Museet.

Може би някъде сте попадали на добре познатия образ на кон, целият увит в плат и със завързани очи. В тази снимка, конят стои в открито поле, ушите му са вдигнати нагоре в очакване, и изглежда сякаш погледът му е отправен точно към камерата, като че ли кърпата над очите му е напълно прозрачна и прави пряк зрителен контакт с фотографа. Тук, както и при много от другите снимки на Мартина, нищо не е твърде ясно, явно или лесно. Често нейните теми са трудни за откриване на пръв поглед, защото са скрити частично или са нарочно завоалирани. Тази липса на визуални улики може да е разочароваща за фотографския послушник, но в тях в действителност няма такава нужда нещата да са явни. Ако не друго, колкото по-малко виждаш, толкова повече ще почувстваш. Мартина е вярна на тази идея и се доверява на зрителя, че ще продължи да търси, извън всякакви непосредствени пречки.

Хогланд Иванов подхожда към проектите си тематично, но с известно либерално отношение към резултата. Един от аспектите на нейната фотография е, че се обръща към нея с „постоянно сътрудничество към нещата около нас или към темите, които предизвикват нещо вътре, но това също така помага да се потвърди, че има много въпроси без отговор, и че те трябва да останат по този начин: баланс между контрол и липса на контрол”. Това приемане, че животът се движи напред независимо от нашето одобрение, добавя елемент на приемане на фотографския процес и този конкретен вид художествена философия. Стремежът към супер контрол, според Хогланд, отнема мястото за случаен шанс, който, комбиниран с артистичен избор, може да се превърне в една от най-очарователните изненади във фотографията. Как това противопоставяне играе ролята на краен образ, е част от процеса на приемане, а за резултата тя просто казва:„Някои комбинации са по-успешни от други.”

Както може да се случи в творческия процес, много от колекциите на Хогланд манифестират изцяло в процеса на редактиране. „Процесът обикновено е по-отворен в началото и по-конкретен, когато съм близо до финала... почти харесвам тази част най-много.” Работата вурху снимките от „Far Too Close” /една от прочутите серии на артиста/, както и от по-ранната колекция, озаглавена „Satellite”, са моменти, в които тя разучава начина си на работа. „Сега вече се доверявам на себе си да редактирам по този начин и вече не мисля за всички тях като за отделни изображения”.

„Far Too Close” е визуална медитация върху разстоянието, както физическото, така и емоционалното, от близостта на субект и отдалечеността от мястото. Снимките са пропити от мрачна хипнотизираща естетика, която предава на изображенията й силно присъствие, толкова реално, колкото и поетично. Мартина преплита семейни портрети и домашни интериори с пейзажи от някои от най-отдалечените и потайни места от самия край на света. Повече от седем години пътува из Сибир, остров Сахалин северно от Япония, Огнената земя в южния край на Аржентина, и Колския полуостров в руската Лапландия. Всяко едно от тези места има своя тъмна история и е в центъра на спор и недоволство. Комбинирайки ги със снимки на собствената си общност, литературният разказ излиза наяве и се колебае между смущаващ и непринуден, както и около самото естество на фотографията, способността й да свързва истории и емоции от далеч и наоколо.

В своите работи Иванов се лишава от голяма част от това, което приемаме за даденост. Визуално, в приглушена палитра от оскъдни и тихи цветове, които в крайна сметка резонират силно в зрителя, тя създава много, използвайки малко. В крайна сметка, само когато нещо липсва, осъзнаваш, че е било приемано за даденост. Гледайки работите й, зрителят е като коня в откритото поле, на който фотографката е сложила превръзка пред очите. Тя грабва неговото внимание от неочаквано място и, отнемайки му това, което е свикнал да вижда, го насочва право към същината на въпроса.