Големите любовни истории: Джон Ленън и Йоко Оно

Неговата група не успява да го преживее, феновете не успяват да го проумеят, но звездата от Бийтълс намира любов и кураж да си „представи” света със силната жена, наречена Йоко Оно. За Джон Ленън тяхната любов е предначертана. Назад във времето, когато той пише песента „Lucy in the Sky with Diamonds”, съзнанието му създава „образа на жената, който някой ден ще дойде да ме спаси – момиче с калейдоскоп в очите”. Ленън споделя пред списание Playboy през 1980 година, четири месеца преди смъртта си: „Оказа се, че това щеше да бъде Йоко, въпреки че тогава все още не я бях срещнал!”

Тяхната любов е сред най-великите любовни истории на модерните времена и дори след трагичното убийство на известния музикант те остават една от най-емблематичните двойки. За срещата им обаче, историята има противоречиви версии.

Според първата се смята, че когато Джон Ленън се съгласява да посети галерия Indica в центъра на Лондон на 9 ноември 1966 година, за да присъства на закрито представяне на изложбата „Unfinished Paintings and Objects”, не мисли само за изкуството, а знае лично от собственика на галерията, че се предвижда и интересно събитие по време на представянето, с участието на японска жена от Ню Йорк на име Йоко Оно. Това тайнствено събитие буди интереса на музиканта, който отива да види за какво става дума. В онзи момент легендарният фронтмен изобщо не подозира, че буквално се е запътил на среща със съдбата си.

Втората версия за тяхнoто запознанство е разказана от члена на „Бийтълс” Пол Маккартни, според когото първата им среща е в края на 1965 година, когато Йоко е в Лондон, за да търси оригинални музикални партитури за една книга, наречена „Анотации”, и Маккартни отказва да й даде някои от неговите, но пък й предлага да говори с Джон, който може би се интересува да сподели своите записи. Според разказите той й дава оригиналите на „The Word”.

Без значение дали тяхната среща се случва през 1965 или 1966 година, по това време Ленън е все още женен за първата си съпруга, Синтия, и двамата имат син, Джулиън, роден през 1963-а. В разгара на засилващата се Бийтълс мания обаче, бракът им е силно разклатен заради постоянните задявки на Джон с жени и склонността му към насилие. По-късно Ленън признава в интервю за Playboy, че е малтретирал жена си: "Преди бях жесток към съпругата си, и не само, а към всяка жена. Аз бях играч, не можех да се изразявам и удрях. Борих се с мъже и удрях жени. Ето защо сега търся мира.”

След първата среща, Оно започва да звъни на Ленън редовно, и докато Синтия отсъства една вечер, той я кани да го посети. Според спомените на Джон двамата „записвали цяла вечер и правили любов на разсъмване”. Само след още няколко срещи музикантът е напълно пленен от седем години по-голямата Йоко. „Те са привлечени много силно един към друг, като артисти”, казва Рей Колман, приятел и автор на „John Lennon – The Definitive Biography”. "Джон вече се беше наситил на живота на световна поп звезда, a Йоко беше катализатор за неговия латентен авангарден характер.”

Оно, която е на 32, когато среща Джон, признава, че по това време вече се е отказала от надеждата да намери истинската любов и е станала цинична, нещо, което срещата със звездата на Бийтълс променя. От своя страна, Ленън казва, че въпреки че често пее за любов, има чувството, че изпитва истински чувството, едва след като среща Йоко. „Преди, когато пеех „всичко, от което се нуждаем, е любов”, пеех за нещо, което не бях изпитвал. Бях изпитвал любов към хората по принцип, към предметите, дървета, такива неща, но никога, не бях преживявал това, за което пеех”. Също така разказва, че едно от нещата, които обича най-много в нея е нейният "тик-такащ ум", добавяйки, че „най-добрата част от живота с Бийтълс е когато те са били точно такива "тик-такащи" и във вихъра си, до един момент, когато нещата се забавят”. За него животът с будната Йоко е все едно да живее с няколко души едновременно и това го вълнува и зарежда творчески.

Сексуалният му характер реагира първо през 1968 година и Ленън, който по това време е на 28, напуска жена си Синтия и техния син Джулиън, и се мести с Йоко в апартамент в Лондон, за да опита вкуса на, както той се изразява по-късно: „странен коктейл от любов, секс и забрава” – и от време на време наркотици. „Когато не бяхме в студиото, бяхме в леглото.”

Точно в студиото е мястото, където започват проблемите. Въпреки че Бийтълс наскоро са решили да спрат с турнетата, групата прекарва известно време през 1967 година в студиото Abbey Road, където записват албума „Sgt. Pepper”. Съпруги и приятелки никога не присъстват на записите преди, но Йоко придружава Джон навсякъде и не се срамува да изказва музикалното си мнение, което изостря още повече напрежението във вече разклатената група. Мнозина хвърлят вината за разпадането на „Бийтълс” върху Оно, защото през последните две години като член на групата, Ленън е по-фокусиран върху нея, отколкото върху музиката. Те неуморно организират протести срещу войната във Виетнам и така британският певец става известен като активист и революционер.

Двойката намира начин да изрази своята обществена позиция дори с медения си месец. „Джон и Йоко чувстват, че функцията на изкуството е да шокира”, казва биографът Колман. Едноседмичният им меден месец – „Bed-In-for-Peace” в хотел Хилтън, Амстердам, е седмица, прекарана под завивките, в която говорят с репортери за мир и записват сингъла „Give Peace a Chance”. Въпреки очевидната любов между двамата, феновете на Бийтълс не са добре настроени към двойката: "Имаше много враждебност, която изненада Джон и Йоко и много ги нарани", казва рок критикът Робърт Палмър, който е техен приятел. "Вярвам, че това е причината за оттеглянето им в техния малък свят."

Джон сменя името си на Джон Уинстън Оно Ленън на 22 април 1969 година и заедно с Йоко се установява в Бъркшир, Англия, но през 1971 година се местят в Ню Йорк, бягайки от враждебната реакция, която срещат във Великогритания след разпадането на Бийтълс.

В Ню Йорк Ленън записва хитовия си албум „Imagine”, а Оно - „Fly”. Там е мястото, на което връзката им се разклаща. По искане на Йоко Джон се изнася от общия им дом през 1973 година „Натискът от страна на обществеността бе виновникът за разпадането на Бийтълс... Мисля, че исках да бъда свободна от това да бъда госпожа Ленън”, обяснява тя.

Осемнадесет месеца по-късно, след отчаяни молби от страна на Ленън, Йоко се съгласява да се съберат отново. По време на раздялата им той има връзка с асистенката си Мей Панг, но бързо се уморява от пиянския ергенски живот.

Сякаш за да заздрави напълно подновената връзка между двамата, през 1975 година се ражда очакваният им син - Шон. Йоко ражда дете на 42 години, след няколко спонтанни аборта и безкрайни процедури за зачеване. Семейството прекарва остатъка от десетилетието, живеейки тихо. Джон е в ролята на домакин и се грижи за къщата, докато Йоко се занимава с общите им бизнес дела. „Те си стояха вкъщи и гледаха телевизия”, спомня си филмовият критик Рекс Рийд, техен съсед в сградата Dakota в Манхатън. „Често ходеха в Central Park на пикник със сандвичи с шунка и Дом Периньон, който пиеха направо от бутилката и си го падаваха от ръка на ръка, като хипита.”

Говорителят на Оно, Елиът Минц, пази по-романтични спомени от този период в живота им. „На една Нова Година Джон пусна на джубокса „As Time Goes By” и танцуваха”, спомня си Минц. „Джон беше облечен с дълъг черен смокинг, навън валеше сняг, а небето беше обсипано с цветни петна от фойерверките. Никога няма да забравя този образ.”

През 1980 година и двамата започват да работят сериозно отново. Сингълът „(Just Like) Starting Over”, от албума им „Double Fantasy”, се изкачва в класациите, а Ленън нито за миг не спира да декларира своята любов и преданост към Йоко. Пред Playboy казва: „Аз съм известният, този, който се предполага, че трябва да знае всичко, но ... тя ме научи на всичко, което знам.”

На 8 декември Ленън е прострелян четири пъти в гърба пред дома си от умопомрачения фен Марк Дейвид Чапман. „Кажете ми, че не е вярно”, изплаква Йоко, когато научава, че куршумите са го убили. Петнадесет години по-късно, когато питат Оно защо все още живее в апартамента, който споделят с Ленън, тя простичко отговаря „Това е домът, която създадохме заедно. Той ще бъде много разстроен, ако го напусна!”

Дори и днес, 34 години след смъртта на Ленън, тази любов все още тлее в сърцето на Йоко, като онова чувство, което не подлежи на описание и което всеки човек трябва да изпита, за да знае, че е живял истински. Любов, която е докоснала и всички нас, чрез творчеството на този голям Човек и творец!