Ако имаше книга на име „Да хапнеш вкусно в София”, то тя със сигурност щеше да надмине „1001 нощ” по приказност и пъстрота. И това е толкова прекрасно.
Любимият ни град е приютил стотици ароматни дестинации, за всяко небце, всяка степен на изисканост и всеки моментен каприз. Естетически облечени в от интересни по-интересни интериорни решения и подчинени на все по-прекрасната столична вибрация като европейски град от най-висок порядък, те радват окото и всички останали сетива, докато ги избираме за обяд, вечеря, леко хапване, коктейл или каквото пожелаем в определен момент от така приятното си софийско обитаване. В картата на вкусното "живеене" в града добрите избори са стотици, като някои, съвсем естествено, са по-добри от други. Кулинарната вселена на София е Вселена в буквалния смисъл, в която обаче има място за всяка красива, вкусна и спретната гостилница, направена с любов.
В новата ни поредица, напоена с безброй благоухания и аромат на червено вино, ще ви заведем в любимите ни местенца за обяд, вечеря, закуска, бързо хапване на крак, мъничко сладичко с шотче еспресо, нещо италианско, нещо японско и какво ли още не, на което можем да се насладим, като ще минем както през новоизлюпените герои на кулинарната сцена на града, така и през легендарните вкусни утопии на територията на София. Условието за стройния ни избор - предлаганото да е добро. Много добро! Такова, каквото вчера получихме в MEDITERRANEO, а днес...
…отново се потапяме в изящно кокетната атмосфера, която неизменно носи леко тайнственият район около ул. „Оборище” и попадаме директно в белите обятия на 33 GASTRONAUTS. Китната му и много спретната къщурка с адрес ул. „Проф. Асен Златаров” №14 стартира кулинарната си история още през 90-те години и всъщност е един от първите частни ресторанти на прехода. Оттогава неведнъж е сменял лицето си, а от март тази година е в креативните ръце на младо семейство с неоспорим усет към красивото и, разбира се, истински вкусното. Той е магьосникът, изваял апетитното меню на гастронавтите, а тя се грижи за уюта и усмивките в нежния бял салон.
Отваряме изящната вратичка от ковано желязо и попадаме директно в чудатата градина, досущ като от приказките, въпреки понастоящем зимния си режим. Стряхата мислено се обагря в зелено, а, докато дойде време и за това, потегляме по тесните стълби, водещи към топличкия и светъл дом на гастронавтите.
Като такива, нямаме нито капка търпение да вкусим от днешните обедни предложения, замислени и забъркани тази сутрин, различни по темперамент и вид от тези от вчера и очакваните утрешни, с неоспорим авторски почерк и обединяващо влечение към средиземноморието. Всъщност, екипът си има и аржентинска жилка, издават ни на ушенце, така че очакваме вълшебства всякакви.
Настаняваме се точно до камината, която в момента е офлайн, но, наближи ли вечерта, е неизменна гостоприемница и се грижи за топлото посрещане на всеки кулинарен любител, навестил кокетната тухлена стреха. Компания ни правят отбор кактуси, приканваща селекция бутилки от вино и пищно семейство от всякакви четива, които да ни отдалечат от натрупаните ежедневни товари. Попадаме на красиво издание, в което топ готвачи ни развеждат из най-вкусните точки по света, и неусетно при нас вече са днешните отличници от обедното меню – тортила с катък, печени чушки и пачи крак, което като с вълшебна пръчица се позиционира пред вегетарианката, скумрия на скара със зелена салата, придружена от резенче лимон, а също и засищаща и ароматна порция свински джолан с печен картоф за тази от нас, която не си пада много по постите.
.jpg)
Ароматът им веднага погъделичква сетивата ни, а те са толкова красиви, че за момент се замисляме дали да не ги оставим в графата „обект на изкуството" , където категорично намират място, или да ги „използваме" по предназначение. Хм, този път заложихме на второто и никак, ама никак не съжалихме за избора си.
Изразът „да си оближеш пръстите" ни се струва недостатъчно изчерпателен, а удоволствието от споделените вкусове с приятна компания, чаша ароматно вино и игриви свещички е истинско вълшебство, което копнеем да си подаряваме всеки ден.
Сякаш не сме в настроение да се разделяме с пищните, но същевременно леки спомени от днешното ни обедно приключение, затова ще запазим срещата си със сладките изкушения за следващия път. Все пак, за банана на грил с маскарпоне и тиквени семки се носят всякакви легенди, не бихме искали да го пропуснем.
Скоро ще трябва да потегляме, още безброй задачи ни очакват в топлия ни офис, но преди да се върнем на работна вълна, успяхме да се срещнем и с „виновникът" за днешното ни ароматно вдъхновение, а именно - главният „гастронавт" Емил Алфандари. Той набързо ни издава няколко тайни от личната му кулинарна вселена. Научава „занаята" в Чикаго, между сладко и солено винаги избира второто, а най-голямото му предизвикателство може би е молекулярната гастрономия. За него ключът към всяко красиво поднесено ястие е чисто и просто усетът, а също и на кого е поднесено то.
Описва 33 GASTRONAUTS като своето „необходимо зло", а ние не можем да сме по-съгласни с последното.
Тръгваме си с най-широката усмивка, напълно заредени батерии на всичките ни сетива и въпросът „кога ще дойдем пак?"
София, ул. Проф. Асен Златаров 14
02 / 846 53 33
Chef: Емил Алфандари
Facebook
More from View Sofia
100 грама удоволствие за сетивата
Нищо на света не може да достави толкова чиста хедонистична наслада, както един добре приготвен gelatо...
Най-вкусните ресторанти на София. Cotto - да се почувстваш у дома
Вървейки по горещите тротоари на улица Оборище, почти празна през месеца на отпуските, се натъкваме на мило вътрешно дворче...
Най-вкусните ресторанти на София. Днес обядваме в: VEGAN KITSCH
Ако имаше книга на име „Да хапнеш вкусно в София”, то тя със сигурност щеше да надмине „1001 нощ” по приказност и пъстрота. И това е толкова прекрасно...
