Най-вкусните ресторанти на София. Днес обядваме в: La Bottega al vicolo

Ако имаше книга на име „Да хапнеш вкусно в София”, то тя със сигурност щеше да надмине „1001 нощ” по приказност и пъстрота. И това е толкова прекрасно.

Любимият ни град е приютил стотици ароматни дестинации, за всяко небце, всяка степен на изисканост и всеки моментен каприз. Естетически облечени в от интересни по-интересни интериорни решения и подчинени на все по-прекрасната столична вибрация като европейски град от най-висок порядък, те радват окото и всички останали сетива, докато ги избираме за обяд, вечеря, леко хапване, коктейл или каквото пожелаем в определен момент от така приятното си софийско обитаване. В картата на вкусното "живеене" в града добрите избори са стотици, като някои, съвсем естествено, са по-добри от други. Кулинарната вселена на София е Вселена в буквалния смисъл, в която обаче има място за всяка красива, вкусна и спретната гостилница, направена с любов.

В новата ни поредица, напоена с безброй благоухания и аромат на червено вино, ще ви заведем в любимите ни местенца за обяд, вечеря, закуска, бързо хапване на крак, мъничко сладичко с шотче еспресо, нещо италианско, нещо японско и какво ли още не, на което можем да се насладим, като ще минем както през новоизлюпените герои на кулинарната сцена на града, така и през легендарните вкусни утопии на територията на София. Условието за стройния ни избор - предлаганото да е добро. Много добро! Такова, каквото вчера получихме в 33GASTRONAUTS, а днес...

…гастрономичните ни желания ни отвеждат до така любимата ни зона, уютно обособена около централната уличка „Цар Иван Асен II”, където всяко павенце носи вълнуваща история, а всяка следваща къща е по-китна и завладяваща от предишната. Именно в прегръдката на тези столични герои се е сгушила днешната ни кулинарна дестинация – La bottega al vicolo. Тя е петата сестричка от вкусното семейство от «ботуша», с което имахме голямото удоволствие да се запозанем през изминалото лято.

Намираме я на миниатюрната ул.Огоста, точно на номер 5, а фамилното й име "al vicolo" също ни подксзва, че домът й се намира „на мъничката уличка”.

Разпознаваме я отдалече по емблематичните „гирлянди” от бутилки, артистично приветстващи всички ценители на италианските вкуснотийки.

Те ни отвеждат към стъклената врата, зад която, сигурни сме, ни очакват куп вълшебства, на които можем да се насладим веднага… или пък да си ги отнесем у дома. Посрещат ни с усмивка, а ние още отсега набелязваме с какво да напълним „кошницата” от пищните дървени лавици с вина, колбаси и сирена от Италия. Но, това после, сега ни се похапва.

Гмуркаме се в уютните просторни „покои” на La bottega и веднага се почва чуденката с кое точно кътче да споделим обеда си. Вариантите в този студен етап на годината са точно два – голямото „дървено” с безкрайните прозорци или пък по-мъничкото в бяло и червено с чаровни индустриални детайли. Спираме се на първото, за да можем да поогледаме артистичното, в момента леко самотно дворче с изрисувани стени и да си помечтаем за приказните летни вечери, които ще изкараме в прегръдката му.

По традиция, обедът в La bottega съчетава ароматите на Италия, България и, като цяло, на всяко кътче от света, а те са толкова разнообразни и необятни, че повторението въобще не е опция. Вкусът, от друга страна, всеки път ни докосва до магичното.

Два вида италианска паста, една с месо и една без, акомпанирани от традиционни интернационални блюда, са обичайните герои на обедното меню.

Днес главният готвач Енрико Берто със замах и вдъхновение е забъркал пакери със зеленчуци и сирена, лекички и много ароматни, перфектната доза мъничко обедно удоволствие, бистра супа с риба, толкова сгряваща, а също и фритата с картофи и печени червени чушки.

Всяка хапчица е вълшебство на фона на тих джазов акомпанимент, а „мрежите” от безброй лампички по дървения таван създават истински празнично настроение. Хич не ни се тръгва, затова, след като добре погъделичкахме вкусовите си рецептори, си намерихме още една вълнуваща причина да поостанем още мъничко. „Спипахме” магьосникът от кухнята за кратичък разговор и глътка свеж въздух. Освен, че готви божествено, той е и впечатлително скромен и наистина приятен събеседник. Издаде ни, че кулинарните си умения е научил в италианската утопия на име Abano, не се бои от предизвикателствата и експериментира на воля със сезонните богатства, а личното му la bottega усещане описва в точно три прости, но силни думички – smart . love. hand.