Един магически портрет започва да старее, докато младежът, нарисуван на него, запазва красотата и младостта си. В отчаян опит да спаси себе си, младият човек пада по-ниско от най-окаяния жител на викториански Лондон.
Неповторимият роман на Оскар Уайлд и днес искри със завладяващ сюжет, великолепни герои, както и с най-силното оръжие на писателя – неговото остроумие. Вечната творба на Уайлд излиза в нов превод на Неда Маринова, в поредицата “Световна класика” на изд. “Персей”, и с предговор на проф. дфн Симеон Хаджикосев.
“Портретът на Дориан Грей” е единственият роман на Оскар Уайлд. Публикуван е за първи път през 1890 г. и още тогава е наречен “шедьовър”. Вече трето столетие привлича вниманието, а днес го наричат предшественик на жанра “фентъзи”.
"Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд
Дориан се намръщи, разкъса вестника на две, прекоси стаята и изхвърли парчетата. Колко грозно беше всичко! И каква ужасна реалност придаваше на нещата тази грозота! Ядоса се на лорд Хенри, че му беше изпратил вестника. Беше глупаво от негова страна да отбележи новината с червен молив. Виктор можеше да я е прочел. Знаеше добре английски.
Може би я беше прочел и бе заподозрял нещо. Но все пак, какво значение имаше? Какво общо имаше Дориан Грей със смъртта на Сибил Вейн? Нямаше от какво да се бои. Дориан Грей не я беше убил.
Погледът му се спря върху подвързаната в жълто книга, която му бе изпратил лорд Хенри. Зачуди се каква ли беше? Запъти се към малката седефена осмоъгълна масичка, която винаги му бе приличал на медна пита от сребро, направена от някакви странни египетски пчели, взе книгата, изтегна се на едно кресло и започна да разгръща страниците. След няколко минути вече бе погълнат. Това беше най-необикновената книга, която бе чел някога. Струваше му се, че греховете на света преминават пред него като в пантомима, пременени в изискани одежди под нежните звуци на флейти. Онова, за което смътно бе мечтал, внезапно се превръщаше в реалност. Онова, за което дори не бе мечтал, постепенно се разкриваше пред него.
Романът беше без сюжет, само с един-единствен герой. Всъщност беше психологическо проучване на известен млад парижанин, който прекарал живота си в опити през деветнадесети век да осъществи всички страсти и идеи, дошли от другите векове, и да събере в себе си различните настроения, през които световният дух е преминал, наслаждавайки се колкото на престореността на отрицанията, лекомислено наричани добродетели, толкова и на естествените бунтове срещу тях, които мъдрите хора все още наричат грехове. Беше написан в необикновен, прекрасен стил, едновременно ясен и неясен, пълен с жаргони и архаизми, технически изрази и сложни парафрази. Стил, характерен за произведенията на едни от най-добрите творци от френската школа на символистите. Имаше метафори, интересни като орхидеи и със също толкова изтънчен цвят. Животът на чувствата беше описан чрез мистичната философия. Понякога му беше трудно да разбере дали чете за духовния екстаз на средновековен светец или порочните изповеди на съвременен грешник. Опасна книга беше. Сякаш от страниците й се излъчваше тежък аромат на тамян и замъгляваше съзнанието. Ритъмът на изреченията, изтънчената монотонност на звученето им, сложните рефрени и повтарящите се части пренасяха младежа, докато преминаваше от глава към глава, в някакъв блян, болезнена замечтаност, заради която той не осъзна, че денят си отива и сенките на вечерта започват да пропълзяват.
Безоблачно, прободено от една-единствена звезда, меднозеленото небе проблясваше през прозорците. Дориан продължи да чете на слабата светлина докато вече не виждаше думите. Тогава, след като прислужникът му многократно му напомни за късния час, той стана от креслото, отиде в другата стая, остави книгата на малката флорентинска масичка, която стоеше до леглото му, и започна да се облича за вечеря.
Беше почти девет часа, когато пристигна в клуба, където откри лорд Хенри да седи сам с много отегчен вид.
- Съжалявам, Хари – каза той, – но вината е изцяло твоя. Книгата, която ми изпрати, така ме плени, че не усетих как лети времето.
- Да, знаех, че ще ти хареса – отвърна лорд Хенри и стана от креслото.
- Не съм казвал, че ми харесва, Хари. Казах, че ме плени. Има голяма разлика между двете.
- А, значи си го разбрал? – прошепна лорд Хенри, а после двамата отидоха да вечерят.
Глава 11
Години наред Дориан Грей не можеше да се освободи от влиянието на тази книга. Или по-скоро не искаше... Сдоби се с десетина екземпляра на първото парижко издание и нареди да ги подвържат в различни цветове, така че да подхождат на различните му настроения и променливите капризи на един характер, над който понякога той напълно губеше контрол. Героят на романа, онзи прекрасен млад парижанин, в когото романтичното и научното така странно се преплитаха, се превърна в образец на младежа. Струваше му се, че в действителност цялата книга бе историята на живота му, написана още преди да го бе изживял.
В едно отношение беше по-щастлив от измисления герой на романа. Никога не бе изпитвал – всъщност никога не бе имал повод да изпита – оня необясним страх от огледала, полирани метални повърхности и спокойни води, който бе застигнал младия парижанин толкова рано в живота му в резултат на внезапното повяхване на някогашната му забележителна красота. С почти жестока радост – може би във всяка радост, както и във всяко удоволствие, имаше частица жестокост – той четеше последната част на книгата, където с истински трагизъм, макар и леко пресилен, се описваха мъката и отчаянието на онзи, който е изгубил това, което най-много е ценял в хората и в света.
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: Откъс от "Чудото, наречено The Fast Diet или диетата 5:2" от д-р Майкъл Мозли и Мими Спенсър
През януари Англия се намеси неочаквано и решително в битката за най-добра диета, където лавровият венец неизменно се отнасяше години наред от Съединените щати и Франция...
WIN IT! Опознай екопътеките в Родината, за да я обикнеш!
... с "52 екопътеки за всеки"!
Четиво в четвъртък: "Истории, различни от моята" от Еманюел Карер
Еманюел Карер е виден френски кинокритик, сценарист и писател. Завършва политически науки, но изкуствата и литературата го влекат много повече...
