НИКЪЛЪС РАЙТ е роден през 1940-та г. в Кейптаун, Южна Африка. На шест годишна възраст дебютира на театралната сцена и по време на юношеството си участва в множество професионални постановки. През 1958-ма г. заминава за Англия за да учи актьорско майсторство в Лондонската академия за музикално и драматично изкуство (LAMDA).

След дипломирането си прекарва няколко години като редактор в телевизията на БиБиСи и като асистент-режисьор в редица кинопродукции. През 1965-та г. започва работа като продуцент в Роял Корт Тиътър, а скоро след това оглавява неговата ”Сцена на най-горния етаж”. Заслуга на Райт е това пространство да се превърне в авангард на иновативната драматургия във Великобритания. В средата на 70-те години той става художествен ръководител на Роял Корт.

Следват години, в които изпълнява тази функция в Кралския национален театър. Доскоро е в борда на директорите на Роял Корт, а понастоящем оглавява Йейлския конкурс за драматургия на именития американски университет.

Първата пиеса на Никълъс Райт е ”Върховете на дърветата", написана през 1978-ма г. До днес има над 25 оригинални текста и адаптации за сцена, телевизионни и кино сценарии. Заглавия като ”Един прекрасен ден",
”Пустинният въздух", ”Репортерът" и ”Той говори" се играят с огромен успех във водещите театри в Англия, а и по света. Но най-известните му творби са ”Госпожа Клайн" и ”Винсент от Брикстън", за която през 2003 г. Райт получава наградата ”Оливие” за драматургия.

„Няма по-уютен дом от бащината прегръдка.
И легло по-меко от майчиния скут“.
Фарааз Кази, индийски автор



Пиесата на известния английски драматург Никълъс Райт ни представя реални исторически личности. Годината е 1934-та. Родената във Виена Мелани Клайн живее в Лондон, където е водеща фигура в Обществото на британските психоаналитици. Основният принос на последователката на Зигмунд Фройд е в областта на работата с най-малките. Всичко започва когато госпожа Клайн решава да постави „под лупа“ собствените си деца. Тя детайлно ги следи как боравят с кукли, пластилин, боички. И постепенно развива теорията, че за тях основната функция на игрите не е развлекателната, а e общуването с околния свят. Така Мелани Клайн разработва революционната теория, че суперегото е налично още от момента на раждането на всеки човек.

МЕЛАНИ КЛАЙН е сред психоаналитиците с най-голям принос в тази по принцип мъжка наука. Като дама, нейното име е по-малко познато от тези на Фройд, Юнг и Адлер. Мелани Клайн (по баща Райзес) е родена във Виена през 1882 г. в еврейско семейство от средната класа. След като завършва гимназиалното си образование, тя има амбицията да следва медицина. Това обаче, се оказва невъзможно поради финансовите затруднения на баща й.



На 21-годишна възраст тя се омъжва за Артур Клайн, индустриален химик, става домакиня и майка, но семейният живот й тежи. Освен това отношенията с нейната особено властна майка я тласват към депресия.
През 1910-та г. Артур Клайн получава работа в Будапеща. Там Мелани се подлага на терапия при Шандор Ференци. Забелязал интереса й към психоанализата, той я поощрява да се задълбочи в тази област. Нейните търсения я отвеждат в неочаквана посока. Клайн разработва теория за работа с деца. До този момент никой не е считал за уместно те да бъдат подлагани на терапия. Тя развива „игровата техника”, с помощта на която следи как малките боравят с кукли и колички, така както при възрастни се интерпретират подсъзнателните проявления в съня. По този начин тя достига до форма на терапия, която прилага първо върху собствените си деца – Мелита и Ханс, който умира млад при неизяснени обстоятелства.

През 1918-та г., на Международния конгрес на психоаналитиците пристига Зигмунд Фройд. Срещата с него оставя дълбока следа у Мелани Клайн. По това време бракът й се разпада и тя се премества да живее в Берлин, където сътрудничи на именития терапевт Карл Абрахам. След неговата смърт през 1926-та г., тя се установява да живее в Лондон и става водеща фигура в Британското психоаналитично общество. В Англия нейният подход среща подчертан интерес и тя посвещава останалата част от кариерата си на разработване и задълбочаване на методиката си.



Клайн първа въвежда теорията, че смъртният инстинкт лежи в основата на появата на суперегото, още преди преодоляването на Едиповия комплекс. Това нейно разбиране влиза в разрез с тезите на Фройд и среща силен отпор от страна на дъщеря му Анна Фройд. През 1927-ма г. дебатът между двете жени е централната тема в Международния журнал по психоанализа.

През 1932-ра година Мелани Клайн публикува книгата „Психоанализа на детето”. Трудът предизвиква поредица от сътресения в съсловието и довежда до разцепването му на две основни фракции – клайнисти и аннафройдисти. С времето теориите на Клайн привличат повече привърженици. Но изненадващо за всички, нейната дъщеря Мелита, поела по професионалния път на майка си, заема позиция на страната на Анна Фройд.



Най-значимият труд на Мелани Клайн в следващите десетилетия, до смъртта й от рак през 1960-та г., е „Наратив върху анализа на деца”, в който тя се занимава с темите за завистта, доверието и прошката във взаимоотношенията между родителя и детето.



"Госпожа Клайн" от НИКЪЛЪС РАЙТ

превод НЕДА КРИСТАНОВА
постановка СТИЛИЯН ПЕТРОВ
сценография ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ
костюми ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА
музика ПЕТЯ ДИМАНОВА
консултант д-р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ

с участието на:

ИЛКА ЗАФИРОВА
ВАСИЛЕНА АТАНАСОВА
ИРИНИ ЖАМБОНАС

На 10-ти януари от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера, а следващото представление е на 19 януари, от 19:30 часа.