Рубриката ни art Act е събирателното ядро на обичта ни към изкуството. На всичко, което знаем за него и онези, които го сътворяват, и още повече за всичко, което не знаем, за него, и за тях. Изобилието от теми и автори е голямо, и ние сме благодарни за това. Гмурваме се в политематичната същност на тази необятна любов и търсим онези, за които никога не е прекалено рано, прекалено късно или прекалено ненавременно да се говори. Огромни автори и имена, и извънзените им творчески постижния, за които трябва да знаем повече, и повече, без очевидна причина защо. Или по-скоро заради една единствена причина - ВДЪХНОВЕНИЕТО!
Днес, героят на нашия арт-вторник е вероятно най-противоречивият и затова сигурно най-скъп съвременен художник, Деймиън Хърст. Уникален и шантав, тотален арт гений, пълен с изненади, провокативен и всеобемащ, той е един от най-успешните съвременни художници в света. Водещ член на британската постмодернистична група от артисти, известни като “Млади британски художници”, Хърст за пръв път застава под светлините на прожекторите през 1990 година с поредица от препарирани животни, консервирани и плаващи във формалдехид.
Хърст често признава влиянието на Франсис Бейкън върху произведенията си, и по-специално манията му за изобразяване на гниещи трупове. Най-известните му произведения, повлияни от неговия предшественик художник, включват “Хиляда години” (A Thousand Years - 1989), стъклена витрина с червеи и мухи, които се хранят с главата на гниеща крава, “Физическата невъзможност на смъртта в съзнанието на живия” (The Physical Impossibility of Death in the Mind of Someone Living 1991) - тигрова акула “плува” в стъклена витрина с формалдехид и “За любовта на Бог” (For The Love of God), платинена отливка на човешки череп от 18-ти век, покрит с диаманти за 15 милиона паунда. Последните две творби илюстрират използването на "открити обекти" като изкуство. Освен със своите инсталации, Деймиън е известен и със “spin” картините си, направени на ротационна кръгла плоча, и “spot" картините, съставени от редове разноцветни кръгчета.
.jpg)
Хърст е роден в Бристъл през 1965 година, но израства в Лийдс с майка си Мери Бренан и втория си баща. За младия Деймиън, сбъдването на мечтата да се занимава с изкуство, не се оказва толкова лесно - когато кандидатства в колежа по изкуство и дизайн в Лийдс, той е директно отхвърлен. Затова решава да се премести в Лондон, където две години работи на строителни обекти, преди да бъде приет през 1986 година в колежа по изкуствата Голдсмит към университета в Лондон, където получава бакалавърска степен по изящни изкуства.
Като студент, младият артист изучава и изследва човешката анатомия на точното място - в моргата. За тази част от работата си твърди, че е повлияла на интереса му към темата за смъртта. В колежа също започва да си създава репутация на неуморим активист, що се отнася до промотиране на собственото си изкуство. През юли 1988 година, когато е втора година студент, Хърст организира "Freeze" - студентска изложба в изоставена сграда на корпорацията за развитие London Docklands (LDDC), която също така спонсорира изложбата.
Откриването на изложбата “Freeze”
Арт шоуто е посетено от престижни колекционери като мулти-милионерa и арт-колекционер Чарлз Саачи. На изложбата самият Хърст се представя с инсталация от картонени кутии в различни цветове.
Завършвайки Голдсмит през 89-та, Хърст прави няколко малки изложби, но първият му голям пробив идва през 1990 година, когато, заедно с Карл Фрийдман и Били Селман правят две големи изложения в складове, наречени "Modern Medicine" и "Gambler ". Чарлз Саачи пристига на второто шоу в своя Rolls Royce и, според разказите, “стоял с отворена уста” от удивление пред инсталацията на Хърст “A Thousand Years”. Саачи веднага купува произведението, като по този начин се заражда дългото и ползотворно бизнес партньорство между патрон и художник.
"A "Thousand Years"
През 1991 година, Хърст организира първата си самостоятелна изложба "Dial, In and Out of Love”, събитие, което се провежда в празен магазин в Лондон. Това е само началото на много самостоятелни изложби, които следват, например в Института за съвременно изкуство в Лондон и в галерията “Емануел Перотин” в Париж. В допълнение, “The Serpentine Gallery” е домакин на "Broken English", групово шоу, което представя ново поколение творци. В този период художникът се запознава с многообещаващия млад дилър на изкуство Джей Джоплинг, още едно добро и дългосрочно сътрудничество.
След като закупува “A Thousand Years”, Саачи предлага да финансира всяко произведение, което Хърст иска да създаде. Резултатът, (който струва на Саачи £ 50,000) е “The Physical Impossibility of Death in the Mind of Someone Living”, работа, представена през 1992 година като част от първата изложба Young British Arts (YBA) в галерията за съвременно изкуство на колекционера в Лондон. Същата година Хърст е номиниран за наградата Търнър, но тя отива при Гренвил Дейви.
"The Physical Impossibility of Death in the Mind of Someone Living"
През 1993 година Хърст получава още едно признание: възможността да представи работите си на международно ниво на биеналето във Венеция, където участва с “Майка и дете, разделени” ( Mother and Child, Divided), крава и теле, нарязани на части и експонирани в отделни стъклени витрини.
"Mother and Child Divided"
През 1995 година артистът най-накрая печели наградата Търнър за своята инсталация “Third Installation of Pharmacy”, въпреки че неговите произведения продължават да шокират обществеността. В тази своя творба той превръща изложбената зала в педантично подредена аптека.
"Third Installation of Pharmacy"
Хърст участва в изложбата “Sensation” в Кралската академия през 1997 година с други млади британски творци като Трейси Емин и Маркъс Харви. “A Thousand Years” и други творби на артиста са включени в каталога, а изложението предизвиква драстични спорове, основно по отношение на същността и смисъла на изкуството. Въпреки това, изложбата показва, че младите британски артисти вече са важна част от сцената на съвременното изкуство.
До края на 90-те години работите на Хърст продължават да набират все по-голяма популярност. Темата за живота и смъртта продължава да бъде водеща. Подобно на художника Анди Уорхол (и не за разлика от успешни стари майстори като Микеланджело, Джовани Белини и Тициан, и барокови художници като Рубенс), артистът разширява своето студио и си наема асистенти, които да му помагат в създаването на творбите, особено на неговите живописни картини. Това довежда до спорове относно автентичността на някои от неговите произведения. В действителност, той сам признава, че собственоръчно е направил само пет от известните си картини с цветни точки, като определя собствените си усилия като "посредствени" и признава, че една от асистентките му - Рейчъл, е далеч по-добра в това. Той заявява, че "най-добрата моя картина с точки, която можеш да имаш е тази, нарисувана от Рейчъл... а единствената разлика между една картина, нарисувана от нея и една, подписана от мен са парите." Излишно е да казваме, че според много от критиците Хърст НЕ е един от най-великите художници на двадесети век.
През септември 2000 година Лари Гогосян, фен на американския нео-поп артист Джеф Кунс, организира самостоятелна изложба на Хърст в Ню Йорк, озаглавена "Деймиън Хърст: модели, методи, подходи, предположения, резултати и констатации". Изложбата привлича 100 000 зрители за 12 седмици, всички творби са продадени. През април 2003 година все по-популярната галерия на Саачи организира ретроспективна изложба в негова чест. Тази изложба се оказва повод за обтягане на отношенията между двамата мъже по въпроса на кого е заслугата за популярноста и на двамата. В изблик Хърст критикува Саачи, казвайки: "Той разпознава изкуството само с портфейла си. Вярва, че може да повлияе на художествените ценности с пари, все още вярва, че може да го направи". Не след дълго Хърст купува от Саачи обратно 12 свои творби (една трета от притежаваните от колекционера ранни творби на художника), на обща стойност над £ 8 милиона. По-късно същата година Хърст открива изложба, наречена "Романтика в ерата на несигурност" в галерията на Джей Джоплинг, White Cube, в Лондон.
*Charles Saatchi
През 2007, Деймиън създава “For the love of God”, известният човешки череп, пресъздаден в платина и украсен с 8061 диаманта, който е продаден на консорциум, включващ художника и галерията The White Cube за £ 50 милиона. През 2008 година той предприема необичайна стъпка, като заобикаля галериите и продава своите работи директно на публиката чрез търг в Сотбис. Колекцията включва “The Golden Calf”, животно със златни рога и копита, ”The Kingdom”, друга тигрова акула. В допълнение, са включени и картини с точки и пеперуди, много от които с втъкани диаманти и скъпоценни метали. Над 21 000 души посещават предварителното изложение, и всичките 56 творби са продадени за общо £ 111 милиона. Търгът е далеч по-успешен от очакваното и поставя рекорд в продажби на един артист.
"For the love of God"
Деймиън Хърст е похвален от мнозина за засилването на интереса към британското изкуство и за неговата помощ за създаването на образа на "Cool Britannia". Освен това, голяма част от хората, занимаващи се с изкуство и експерти бързат да признаят неговата храброст в създаването на търговски произведения на изкуството. Разбира се, и критиците му са безкрайно много, полемиките около неговото изкуство произтичат може би от различията в мненията по отношение на естетическата или художествената стойност на неговите творби и употребата на шокиращи, сензационни материали в творбите. Критикуван или не, Хърст остава един от най-влиятелните художници в съвременното изкуство и неговите творби продължават да шокират и да будят интереса на публиката. Въпреки краха в отношенията с някогашния покровител Чарлс Саачи, колекционерът остава верен привърженик на артистичния талант на артиста и казва за него: “Книгите за изкуство ще бъдат жестоки за периода от края на двадесети век. Всеки художник, различен от Джаксън Полък, Анди Уорхол, Доналд Джъд и Деймиън Хърст ще бъде под чертата”.
.jpg)
"Loving in a World of Desire" & "The History of Pain"
"I Am Become Death, Shatterer of Worlds"
.jpg)
"Beautiful ray of sunshine on a rainy day"
More from View Sofia
Art Act: Питър Линдберг, черно-белият ловец на души
Също през септември, но три години по-рано - на 17.09.2016г. - пишем за празника на красотата, емоцията и историята, които представляват черно-белите фотографии на Питър Линдберг. Днес, ден след смъртта на легендарния фотограф, си припомняме същия архивен разказ с особено прискърбие, защото осъзнаваме колко губи светът на изкуството... Поклон!
Art Act: Франсоаз Жило - животът след Пикасо
На въпроса дали е почувствала освобождаващо облекчение след раздялата й с Пикасо, тя е категорична: “Не, защото никога не съм била затворник. По своя воля отидох при него, по своя воля си и тръгнах..."
art ACT: Санди Пауъл – вълшебницата с костюмите от „Пепеляшка“ и „Керъл“
Цветущата биография на изключително способния костюм дизайнер...
