Добре дошли в месеца на любовта. Поканени са всички, без значение от вкус и предпочитания. Няма дрес код, вещи за деклариране и изисквания. Така повелява любовта. Легендата гласи, че Свети Валентин венчал влюбените по време на война и с тези забранени тогава дела си издействал своето мъченичество. Много време минало оттогава, но едно никога не се е променило и едва ли ще се промени някога - на любовта е отредено място във всички времена и нрави.
Дали любовта е дар от боговете или код на майката природа? Човек винаги е искал да знае какво е любовта, как се случва това велико чудо, как да съхрани тази огромна радост или неутрализира това всепоглъщащо вълнение. Отговори на тези въпроси има много и никога достатъчно, за да опишат любовта като феномен. Сякаш, колкото повече отговори получаваме, все по-трудно успяваме да вникнем в нейната същност, неуловима в силуети и премени, с които сме свикнали да обличаме своите понятия.
А колко често си задаваме въпроса - какво любовта изглежда НЕ е?
Любовта не е сляпа
Наскоро науката доказа, че любовта действително носи някаква "слепота", защото променя био-химията на мозъка ни така, че да не забелязваме недостатъците на своето любимо същество. А защо не погледнем на този научен факт по-скоро като повод за фокусиране към така търсеното днес позитивно? Идеалният мъж и идеалната жена не съществуват от научна и философска гледна точка, но всеки човек може да види своя идеал през погледа на любовта. Любовта не е сляпа, каквото и да я "води за ръка", тя отваря сетивата ни за още нещо, което никога не бихме могли да видим без нея.
Любовта не е до време
Истина ли е вечната любов или е някакъв романтичен идеализъм? Поверието, че след влюбването имаме срок от 3 години любов, след който настъпва разрив в чувствата, е широкоразпространено и дори много влюбени се базират на него, преди да предприемат по-сериозни стъпки в споделянето на житейския си път. След трите години се твърди, че преставаме да се впечатляваме от обекта на своите чувства, защото сме насъбрали и изживели заедно пределно количество размисли и страсти. През това време светът, в който живеем ни засипва с рекламни и прочее образи на половото съвършенство, през всеки период на месечния ни и сезонен биологичен цикъл, каквото и влияние да има той над нашите импулси. Италиански учени дори вече разработиха хапче против изневяра, което да регулира хормоналния баланс, с цел да контролира първичните инстинкти за "кръшкане".
Според добре познатия постулат на физиката пък, енергията никога не се губи, а просто променя своята форма. Ако любовта е енергия, защото поне със сигурност се усеща така, то, може би, тя не си отива, а просто се променя във времето. Много от нас реагират с умиление и възторг от фотосите и историите за любовта на хора в преклонна възраст, които са заедно от цяла една вечност. Вероятно, както тях самите и любовта им е минала през много промени, но каквито и романи да са чели и каквито и образци да са виждали, те са знаели, че има някой за тях, който е по-истински и от живота.
Любовта не е болест
Действително, световното литературно и научно наследство е описало не един и два случая на хора, които са се поболели от любов, дори и с фатален завършек. Заглавието на известния първи запазен български филм в националната ни филмотека "Любовта е лудост", тази година се превърна в официална дефиниция за любовта, дадена й от научни експерти на световно ниво. Според изнесените данни от проведени изследвания, любовта предизвиква реакции, подобни на обсесивно-компулсивното разстройство, присъстващо отдавна в регистъра на психичните заболявания. Докато филмовият сюжет на "Любовта е лудост" ни въвежда в стремежите на двама влюбени към превъзмогване на перипетиите, поставени им от външния свят, съвременната наука изследва неприятните емоции, които егото изпитва по пътя си към любовта. Дали истинската лудост не е да се лишим от любовта, заради чуждите или личните си терзания? Така и така, пред истинската любов какво ли е способно да надделее...
Любовта не е слабост
От някои ясно осезаеми усещания в коленете и коремната област, промени в кръвообращението на лицето и други неудобства, та чак до несвойствени постъпки и откровени жертви на личността, които сме склонни да определяме като чисто безрасъдни. Всичко това привнася за представата, че любовта ни прави слаби.
В света на изкуството откриваме и едни други образи, тези, олицетворяващи крайностите на човешката природа в частта, където любовта вирее в името на съвършения егоизъм. Тези образи често са привлекателни за ловеца, дремещ от праисторически времена във всеки мъж и изкусителката, която подсъзнателно иска да бъде почти всяка жена. Забраненият плод е най-вкусен за човека, казват открай време мъдреците, но, бидейки така забранен, той теоретично би останал да съхне на дървото, никога недокоснал се до своя изначален смисъл.
Любовта е избор, който всеки има право да направи за себе си, но ако я разгледаме в по-широк смисъл, тя е атрибут на много силни личности, променили света със своите дела, които дори нямаме право да осъждаме на определения, а можем само да приемем с възхищение и благодарност. Та какво друго стои в основата на идеите на един велик революционер, ако не любовта към неговата нация? Какво кара незнайния въстаник да даде живота си за своя народ, ако не любовта към отечеството? Целият прогрес на човешката раса често е уличен в користни цели, но нима не е и посветен на постигането на един по-добър свят за всички нас.
"Реших да се придържам към любовта, защото омразата е прекалено голяма тежест за мен", казва Мартин Лутър Кинг, а това някак резонира с най-благородните дела и най-висшите духовни ценности през историята на цялото ни съществуване, както и бъдещето, което си пожелаваме.
Какво точно е любовта, може никога да не разберем, но великите любовни истории винаги ще интригуват разума и вдъхновяват мечтите. Има ли изобщо глупави любовни истории, щом дори с малко любов животът става така интересен, а е така скучен, когато нея я няма.
Честит Ден на любовта!
