Преди дни, в Седмицата на висшата мода в Париж, премина кутюр ревюто на възродената от няколко сезона насам италианска марка Schiaparelli. Различното този път - колекцията бе изработена от вътрешния екип дизайнери на къщата, след като Марко Дзанини, бившият креативен директор, загуби поста си в началото на ноември. Резултатът от колективното творчество, в крайна сметка, се оказа повече от задоволителен.

Иначе, италианецът Марко Дзанини изкара в Schiaparelli една година, което е равно на два сезона haute couture, и за това време успя да очарова и критиците, и обикновените зрители, и страхотната Тилда Суинтън, която неведнъж избра костюми на възродената марка за червения килим. Достатъчно очаровани ли бяха купувачите, обаче, за да тръгнат с кредитните си карти към магазините, освен да се любуват на снимките в мрежата, и да купуват реално скъпите неща на Скиапарели? Това не стана ясно, макар че никой от ръководството на компанията за този период не се оплака от финансови проблеми.

Дзанини успяваше да съчетае ярки находки от архивите на модната къща на госпожа Елза, и да ги накара 60 години по-късно, време, в което във и със модната къща нищо не се случваше, да изглеждат супер шик, напълно неповторими и много елегантни.

На дефилетата му постоянните присъствия на първи ред на модните Седмици изобщо не скучаеха, заети да зяпат детайлите — принтове, апликации, всяка златна стрела, забита на мъничка шапчица и прочее. Изглеждаше, че работата му иде отръки и всъщност му е много лесна, просто изглежда Дзанини и духът на покойната основателка на модната къща споделяха общ език. Но това не попречи на излизането на Марко от компанията, което запознати свързват с "той не се чувстваше на мястото си" и "всъщност беше нещастен".

Така и стана, че на премиерата на пролетната колекция висша мода, Спящата красавица мина без своя творчески директор. И се съревновава с Карл Лагерфелд, Жан-Пол Готие и Раф Симънс не чрез своето сериозно дизайнерско име, а с общия екип от всички вътрешни дизайнери на Schiaparelli.

Във въпросния екип няма други гръмки имена, но той се справи, макар и в отсъствието на присъщия на Дзанини размах. Който не само не се страхуваше от пищните обеми и ярките цветове, но буквално ги колекционираше на подиума. При това го правеше лесно и просто, затова и всяка нова колекция (едва две, но сякаш много повече) се чакаше с детски възторг.

Ефектът "празник" в тази колекция липсва. Което не я прави неуспешна обаче. Само че, независимо от ярките краски и новата порция сюреалистични принтове, тя е далеч по-скромна и спокойна от това, с което бяхме свикнали. Показателен в този случай е тоалетът с пръснати сърчица върху синя рокля. Предния път на ревюто, в което Дзанини грееше в пълния си блясък, сърцето отново присъстваше на подиума, но десет пъти повече, изработено от сияещи червени камъни, пръснати на черен кадифен фон. Освен това с днешна дата малките пъстри сърчица рязко са смаляват и всичко се успокоява. Вместо смелия и смешен костюм с панталон за булка, който помним от миналата година, млечен пижамен костюм на първото излизане, вместо огромни буфани - напълно класически, включително и като принт, рокли. Такъв по-скромен подход, впрочем, позволява да се отдели повече внимание на детайлите, и тогава дефилето се оказва изведнъж доста интересно - вместо обичайната лудост ни се предлага трогателно чудачество.

Достатъчно е да се вгледаме в колието от звезди, джобчето-чанта, феса и неговите разновидности, булото или огромната кожена панделка на гърба...