Продължаваме да те срещаме с "най-красивите българи за 2014-та година", или по-точно с тези, които предизвикаха завиден интерес с присъствието си в престижната селекция на ViewSofia, като Шампионките от националния отбор по художествена гимнастика и тяхната треньорка Ина Ананиева, които грациозно се бяха позиционирали на челните места в нашата класация. И ето, още в самото начало на 2015-та, отиваме при тях...
Естествено ги откриваме на стадион „Раковски”. Пристигаме малко по-рано от уговореното време с надеждата да надникнем в тренировъчната зала и да видим това, за което всички говорят, но още никой не е видял – новите съчетания. Успяхме! Честно ви казваме, кожата ни настръхна така, както настръхва всеки път, когато ги гледаме на състезания. Невероятни са! В залата летят със страшна скорост обръчи и бухалки, а грациите с лекота пърхат като пеперуди по спортния килим. „Браво, момичета!” – спонтанно реагираме, а те любезно, но сдържано приемат нашите възклицания. Сега разбирам отвън са златни, но отвътре са стомана. „Те са много наясно с възможностите си, и с това, че още имат много работа по това съчетание, за да са доволни.” - разтапя ледовете усмихнатата треньорка Ина Ананиева. В кратката обедна почивка отиваме в треньорската стая за обещаното интервю именно с нея:
V.S.: Ти си старши треньор на Националния отбор по художествена гимнастика и председател на клуб „Левски – Илиана”. Колко души всъщност ръководиш и как си разпределяш силите?
И.А.: Разполагам със страхотен екип. Тук, в залата, имам отлична помощничка Даниела Велчева, на която мога да разчитам 24 часа. Тя е най-добрият съдия в света. Побърква ме с това, че знае как трябва да се направят нещата по правилник. Такъв перфекционист е, че с нея няма спокойствие, винаги има нещо за доизпипване. Това много ни помага обаче, защото по правилник ние сме винаги едни от най-точните. Разчитам също на психолога, масажиста и доктора на отбора, както и на самите момичета. А в клуба организацията е отлична благодарение на треньорите. Ние имаме там над 200 деца. Когато Илияна ми повери председателското място, аз бях в шок и мислих, че няма да мога да се справя и с това, но тя ми каза: „Аз прецених през годините, че можеш да се справиш!” – и нямаше избор...(смее се) и се научих. Първата година ми беше тежко, но се научих.
V.S.: Изпълнението на ансамбъла не е само комбинация от сложни спортни елементи, но и хореография, и визия, и емоция. Как ти идва идеята за ново съчетание? Откъде се започва - от новата музика, от индивидуалните качества на гимнастичките или от сложен нов елемент?
И.А.: Започваме с избора на музиката. Тя има изключително значение. Щом се спрем на музика, започваме да мислим отделни връзки, елементи, трудности, танцувални стъпки, защото в последните години те много навлязоха в нашия правилник. Постепенно сглобяваме елементите и се получава цялото съчетание. То после търпи много промени. Сега сме в начална фаза, когато сме свършили грубата работа, изчистили сме грубите грешки, но започваме да изработваме детайлите докато стигнем до истинската красота на съчетанието. Зрителят трябва да види крайния резултат, него не го интересува през какво минаваме. И всяка част от тази работа ми е приятна. Идваме в залата в 10 ч., аз водя загрявката, минаваме заедно елементите без уреди, после и с уреди... абсолютно всичко трябва да мине през треньора. Няма част от подготовката, която да не е минала през мен.
V.S.: Колко часа от денонощието прекарваш в залата и на работа?
И.А.: Ами сутрин съм в залата за тренировки, в обедната почивка отивам на „Герена” - там контролирам нещата, после пак се връщам на тренировки в залата и така.
V.S.: А остава ли ти време за семейството, личния живот, почивката?
И.А.: Не (усмивка)! Нямам! Единствените, които са потърпевши, са близките. Ето сега пак трябва да заминем на лагер. Такъв ни е ритъмът: състезания - тренировки - лагери... Добре, че близките ни са търпеливи.
V.S.: Вярно ли е, че и дъщеря ти ще стане гимнастичка? Разкажи ми за нея, на колко години е?
И.А.: Тя е на 7 години и има уникални данни, не че си е моя, но наистина има данни за гимнастичка - много е гъвкава, като вземе уреда, го усеща. Но не иска, скучно й е. Аз опитах няколко пъти да я запаля, но не й харесва: „Не ме занимавай с твоята гимнастика!”- и така. Ходи на танци, а като е по-хубаво времето, я водя на езда.
V.S.: Ти как си почиваш извън спорта? Какво обичаш да правиш извън гимнастиката?
И.А.: Аз предпочитам да се виждам с приятелите си. Те са извън спорта, не разбират нищо от художествена гимнастика и това ми харесва, откъсвам се и така си почивам. Когато приключвам тук, виждам се с тях и те ме приземяват веднага. Никога не говорим за работа, не знаят къде ще се състезаваме, колко е отговорно, какви медали съм спечелила. Това много ми харесва, защото се откъсвам от проблемите тук и после съвсем на чисто се връщам обратно.
V.S.: Опитвам се да си представя един ваш купон. На трапезата ви ще видя ли само моркови и вода?
И.А.: Не, когато се забавляват, момичетата се забавляват. Миналата година след световната купа ходихме заедно на дискотека и чаша вино си пийнаха и танцуваха, всичко могат.
(Точно в този момент донасят обяда и ... О, чудо! Това наистина е храна: риба даже с картофи, салата, има дори и хляб! Все пак, докато бяхме там, никой не посегна към нея. б.а.)
V.S.: Художествената гимнастика е една от малкото спортни дисциплини, в които се съчетават изкуството и спорта. За всеки човек на изкуството емоцията е отправна точка за творчество. В гимнастиката обаче освен емоция е необходима и голяма физическа издръжливост, съчетана с лекота и грация. Откъде тези крехки момичета черпят силата си?
И.А.: Много е важна концентрацията. В различните етапи на работата наблягаме на различни неща. Щом напреднем в тренировките, започвам да увеличавам работата на момичетата с психолога. В момента им е много еднообразно, защото сега разучават новите елементи от съвсем ново съчетание с нови уреди. Имаме дълъг период без състезание и тренировки по цял ден. Затова идва психологът Таня Янчева, за да могат да се оплачат, тоест , да си излеят мъката, какво им тежи, какво сме се карали, какво ги притеснява. Просто е много важно да има на кого всичко да си кажат. Когато вече наближат състезанията, започваме да работим много за концентрация. Нещата трябва да се изпълняват перфектно, и трябва да изглеждат много добре. В последните години наблегнахме на това, че за да бъдеш световен шампион, трябва да си по-различен от всички останали. Трябва да отидеш и да си го вземеш медала, няма кой да те потупа по рамото и да каже: ”заслужавате!”. Не! Не отидеш ли, не заявиш ли, че ти си готов, няма как да стане. Психологът Таня, изключително много работи и с мен (смее се). Предимно с треньора работи: какво да е поведението ми по време на състезание, от какво имат нужда момичетата, защото те й споделят повече, отколкото с мен. Много ни е тясна връзката и затова ни се получават нещата, много се доверяваме една на друга.
V.S.: Винаги ли се е работило с психолог в художествената гимнастика, или това си го въвела ти?
И.А.: Не. Това го въведох, след като станах старши треньор след олимпиадата 2012 година. Поисках да работя с психолог, защото спортът вече се развива изключително много, става все по-тежко и това е много нужно. Особено в големия спорт сред голямата конкуренция.
V.S.: Знаем, че в репетиционния период актьорите работят много върху овладяването на емоциите си и използват различни упражнения за концентрация и сетивност. В гимнастиката освен красотата на движението, цялото същество на състезателките излъчва и внушава емоции. Имате ли подобни на актьорските тренинги, или вашата тайна е друга?
И.А.: Нямаме специално моделирани тренировки за това, Тук нещата са концентрирани към уреда. Той е най-важен, от тук нататък трябва да са много изразителни като актриси, в краката да са като балерини, с уреда да са виртуози! Много ни е сложен спорта.
V.S.: Нашият сайт всяка година прави класация на най-красивите българи. Тази година читателите ни посочиха сред най-красивите българки момичетата от Националния отбор по художествена гимнастика и теб тяхната треньорка. Как се справяте с обожателите си?
И.А: Аз благодаря на всички, които са гласували, че сме най-красивите. Едва ли ние сме най-красивите, просто сме по-известни и по-достъпни за медиите. Наистина все пак момичетата са много красиви и като отбор, и като данни, и като фигура, и като интелект. Те имат всичко – красиви, възпитани и умни. България отдавна не е имала такъв национален отбор. Много се надявам да постигнат всичко, за което мечтаят. А обожатели имат много. Имали сме изненади: изпращат подаръци, цветя, даже сме намирали картички с любовни обяснения на прозорците на колите.
V.S.: Тук пространството забранено ли е за мъже?
И.А: Не, не е забранено. Момичетата си имат приятели. Разрешили сме те да идват на лагерите, особено когато е много тежко и напечено. Приятелите им идват за по два-три дни. Аз смятам, че няма нищо лошо в това. Помня, че ние на времето бягахме, за да се видим. Какво лошо има, най- много да се заредят с позитивна емоция и да са още по-добри в тренировките. Нямам наблюдения позитивната емоция да ги разконцентрира, напротив, спокойна съм за тях.
V.S.: Обичате ли шопинга и кога му се отдавате?
И.А.: Обичаме, но престоят ни на екзотични места е: летище – хотел – зала - хотел - летище. Сега ни се случи в Турция да имаме повече време за шопинг и беше много смешно, защото там, нали е пълно с големи закрити пазари, навсякъде те канят да влезеш и да се качиш на горния етаж за по-интересни стоки. На нас ни се стори подозрително и все отказвахме и само пазарувахме някакви чорапи и глупости, колкото да кажем, че сме били на пазар. Една сутрин обаче преди полета психоложката и още една колежка пак отишли и се престрашили да се качат и на този втори етаж. И толкова страхотни неща си бяха купили, че нямаха място в куфарите. Дадоха и на мен. А момичетата много обичат да пазаруват по интернет и често им носят тук покупките. Но когато започнат състезанията, на никого не му е до пазаруване. А поддържането на формата и свежият вид е въпрос на организация. Аз ставам в шест и половина, карам си детето на училище, връщам се в къщи, оправям се и идвам в залата. Не мога да си позволя да изглеждам неглиже, защото давам пример на момичетата. В нашия спорт визията е много важна. Ако треньорката им е някаква дрипла, как ще изисква от тях да са номер едно! Всичко е въпрос на организация и на вътрешно усещане. (Ина е с перфектна прическа, всяка непослушна къдрица е на мястото си. Има прекрасни искрящи сини очи, прецизно гримирани с леки дневни сенки и аркансил. Цялото й излъчване е на красива свежа и лъчезарна млада жена, която живее на високи обороти. б.а.). Визията е основна за нашия спорт. Състезателките трябва да са изключително красиви на килима, а също така важни са и другите качества - координация, гъвкавост и издръжливост. Просто няма качество, което да не трябва да притежава гимнастичката.
V.S.: Кои са женските тайни за красота и самочувствие, на които искаш да научиш дъщеря си?
И.А: Много държа на хигиената. При малките деца, знаете, не е лесно. То ходи на училище, на занималня и му пуши главата, и като се прибере, я почвам: „Айде, мамо, в банята!”. Но аз много държа на това. Да е измита, да е хидратирана с крем, да мирише на чисто, както се казва. На това я уча, а тя е толкова силен характер, че изобщо не знам дали ще успея нещо да й наложа, ако тя сама не си го поиска. Така е и с момичетата - не им налагам, но ги съветвам. Ако видя, че някоя е със сенки под очите, й казвам да си сложи малко коректор. Те трябва да изглеждат перфектно всеки път. Всеки си има недостатъци, но при нас те не бива да личат. Много често ние се учим от тях – в кой козметичен салон да отидем, какъв маникюр е модерен, винаги има и те на какво да ни научат.
V.S.: Има ли мода на спортния килим и кой я диктува?
И.А.: В последната година ние диктуваме модата. Имаше тенденция всички да играят едно съчетание по филмова музика, другото – класика. Още в първата година като треньор се опитах да вкарам по-модерна музика. Отначало не се получи, но „повлякохме крак” и ето - тази година италианките играха на Rammstein (Раймщайн).
Съчетанието ни на „Хензел и Гретел” също беше по-авангардно, така че ние успяхме да наложим някаква мода и се надявам и тази година да ги „втрещим”, както се казва. Двете ни съчетания ще са много различни: едното с музика от „Цар Лъв” - много разтанцувано, а другото много строга класика „Жар птица” на Стравински. Мисля, че отново никой няма да го очаква. Традиционно ние играем много трудни неща.
V.S.: Много големи имена от гимнастиката като Нешка Робева днес правят виртуозни танцови спектакли. Изкушаваш ли се да смениш амплоато?
И.А.: Първо няколко живота ще ми трябват, за да постигна нейните успехи като треньор, а и като творец. Нешка Робева е огромна личност, която е много ценна и за България, и за спорта. Аз не мисля, че силата ми е да правя такива спектакли. Това, което правя сега, е моята сила. Не знам колко ще издържа, защото напрежението е много голямо, но сега си гледам година за година. Имаме още година и осем месеца до олимпиадата. Не знам дали завинаги ще съм в спорта. Аз имам и друга професия, завършила съм спортна журналистика, но едва ли ще се занимавам с това. Все пак имам и клуб, който мога да развивам. Най-сладкото е когато вземеш едно детенце от малко и започнеш да го развиваш и да го докараш до състезател в национален отбор. Виждаш го как израства пред очите ти. Това е най-милото и мисля, че след години, когато се откажа да съм треньор с националните отбори, ще работя с малките деца.
V.S.: Кое е най-близкото състезание, което ви предстои, и какво ново да очакваме от вас?
И.А.: В края на февруари ни предстои Гран При в Москва. За трети път ще ходим. Винаги стартираме с това състезание, за да имаме добър старт преди световните купи. Там си сверяваме часовника. А от края на март започват световните купи и първите европейски игри в Баку. После през септември в Германия са квалификациите за квоти за Олимпиадата. Догодина имаме европейско първенство и чак тогава следва Олимпиадата.
V.S.: А вие какво очаквате от нас, вашите фенове?
И.А.: Да ни подкрепяте! Дори и да се провалим, важно е да ни подкрепяте. И в провала, не само в радостите, защото минахме и през това. Първата ни година – 2013-та - беше много неуспешна за нас. Аз тогава бях първа година старши треньор, всички имаха страшни очаквания и... пето място! (смее се). Беше ужасно! Но минахме и през това и на следващата година станахме световни шампионки. Не ни е страх да се провалим, минали сме и през това... Случват се и такива неща. Няма треньор, на когото да не му се е случвало. Не ме е страх, нямам фиксидеи, но трябва да запазим това да сме винаги в тройката на големите първенства. Важно е да имаме медал. Това също е успех. Момичетата го искат много. Искат да вземат всичко от този спорт, което могат. Да вземат медал от Олимпиадата е много важно за тях. Те си знаят какво им коства. Понякога, като се поставя на тяхно място, си давам сметка, че може би нямаше да издържа: ставане – едно и също, тренировка – едно и също, взимаш уреда – едно и също, просто е много отегчително понякога. Но тук е моята роля - така да им организирам нещата, че да не им е досадно, а да искат да тренират. И мисля, че успяхме. Най-много се радвам, че те имат реална представа как трябва да се направят нещата, за да успеят. Едно от момичетата до вчера беше болна, още й е зле, но е в залата и си знае - няма как, трябва, колкото и да й е зле, тренира наравно с другите, без специални грижи. Това е амбиция. Те са просто войници, красиви войници. Проблеми как да ги мотивирам нямам.
Благодарим на Ина за просторното интервю. Тя бързо намята коженото си яке, слага слънчеви очила и потегля към следващите си задачи за деня. А ние обратно към редакцията на „View Sofia” с приятното усещане, което винаги ни обзема след срещата с млади, амбициозни и успешни хора като Ина и нейните-наши златни момичета. Както казва Чърчъл: „Победата не е цел, а поведение”. Не е зле всички да си повтаряме по-често тези думи. Така ще имаме повече шансове за собствени златни медали, не само в спорта, но и в живота.
